Имам връзка с мъж, който е разделен със съпругата си,

Имам връзка с мъж, който е разграничен със брачната половинка си, само че не е разведен. Той я е напуснал преди пет години и твърди, че бракът им е завършил доста преди този момент, само че е решил да остане с нея на документи, до момента в който децата им изоставен дома им.
И двамата сме на 50 години, а децата му към този момент са пораснали. Аз се разведох, когато бях на 40 години и нямам деца.

С половинката си живеем на приливи и отливи. В продължение на няколко години имахме доста щастлива връзка, само че постоянно съществуваше спънка посред ни - неговият брак и блокажът, който той съставлява за планирането на взаимното ни бъдеще.



Той въпреки всичко направи някои стъпки към бракоразвод - свърза се с юрист и събра информация за финансите си, само че доколкото знам, не предприе нищо повече от това.

Трудно ми е да го проумея: моят личен бракоразвод беше сбъднат от начало до край единствено за 6 месеца.
Разбира се, събитията при него са по-сложни, само че наподобява, че той не е в положение да се изправи пред прочувствените и финансовите последствия - изключително откакто брачната половинка му в никакъв случай не е работила доста, което е било главен източник на спорове посред им.
Знам, че ще бъде му бъде мъчно, само че отлагането на развода единствено ще утежни ситуацията, защото и двамата наближават пенсионна възраст, а той ще има все по-малко благоприятни условия да възвърне финансите си.



Мразя вероятността да изгубя това, което беше най-хубавата връзка в живота ми, само че не мога да играя втора цигулка на брачната половинка му. Допитах се до психолог: би трябвало ли да си потегли? 

Отговорът от дипломиран експерт:

Не е нужно да се отказвате от " най-хубавата връзка в живота си ", без доста да мислите. Но е значимо да бъдете почтени със себе си: какво желаете и от какво се страхувате? Понякога във взаимоотношенията пораждат очевидните проблеми и даже да бъдат отстранени, мрачното чувство във въздуха, че нещата не са наред, остава.

И по този начин, дали това, че сътрудникът ви не се развежда (което, не ме разбирайте неправилно, е доста значимо!), е признак на нещо друго в него - може би неспособността му да ви сложи преди всичко - което не ви харесва, или е независимо? Чудя се от какво ли се опасява и той?



От бракоразводни юристи съм чувала, че неведнъж мъжете се разделят със съпругите си, само че не се развеждат, и това може да се дължи на безчет аргументи - измежду тях е и възприятието за позор, което може да идва и от претърпяна контузия в детството.

Може би сътрудникът ви си е заречен в никакъв случай да не " напуща " брачната половинка си и, до момента в който не подпише тези документи, в прочут смисъл няма да го направи. Или се опасява да я изостави финансово. От това, което казвате, в действителност звучи, че това е противоречива точка. А може и просто да го мързи; разводът може да е обвързван с доста документи.