Имам кумири и до ден-днешен. Те са двама. Единият е

" Имам кумири и до ден-днешен. Те са двама. Единият е Георги Аспарухов. Заради него пропътувах дистанцията от Димитровград до Стара Загора с колело, с цел да отида на мач. Нямах пари да си купя билет. След мача чаках да видя Гунди от близко, с цел да му се развеселявам. Това беше едно благополучие и наслаждение за мен.

Другият ми любим е Димитър Якимов - феномен, който аз издигам до пиедестала на Гаринча. Един необикновен футболист. Якимов беше прословут. Беше прословут футболист! За него не беше проблем на една носна кърпичка да излъже двама или трима футболисти. Залепваше топката за краката си и нямаше кой да му я отнеме. Беше феномен! Сега футболът е изменен. Разчита се повече на експанзията, на скоростта, на единоборствата. Преди техничните футболисти задържаха топката и правеха чудеса с нея. " Това каз легендата на Стойчо Младенов пред БЛИЦ.
-->
Дали съм бил левскар? Ами хората са се заблудили може би от това, че един от любимците ми е Гунди. Възможно е като дребен да съм споделил нещо, което на някой да му е направил усещане. Но в действителност вървях да го виждам Гунди. За мен той е като Господ. Голяма персона. По това време цяла България му се кланяше, всички му се възхищаваха. Песен се написа за него и за Котков след гибелта им.

Любимият ми свят е синият, тъй като отива доста на очите ми. Използвам го като декор.

От  Португалия научих, че един човек, с цел да успее,  той би трябвало да умее да се лишава, да страда от лишенията.

 Мечтите се реализират единствено с труд и в същото време е нужно да умееш да страдаш. Аз първата си бира изпих чак на 29 години. Първата си чаша вино я изпих на същата възраст, когато играех в Португалия. Дотогава не знаех какво е цигара, какво е алкохол ", призна още Стойчо Младенов.