Професия Домакиня
Имало времена, когато никой не се е замислял над това – „ Професия – стопанка ”. И че дамата въобще може да има специалност. Когато било ясно, че е добре за нея тя да е точно такава цялостен живот – от дете да се приучава към съзнателно извършване на „ професионалните си отговорности ” и да предава опита напред над женското поколение, вероятно да бъде непоколебим съдник над отклонилите се. Говорим за 50-те години, само че някъде другаде. Защото у нас, социалистическата жена е била деен деец, стожер освен на фамилията, само че на промишлеността и селското стопанство. Все отново, първичната й природа, качества, директно произлизащи от пола, и възпитанието, й отреждат тази роля за основна във кино лентата „ Ролята на дамата в обществото ”.
И когато се затръби за равноправност, пълноправие, за отменяне на мъжкото владичество в публичния, политически и какъвто и да е живот, о, тогава „ стопанка ” стана доста мръсна дума. Работещите дами, самостоятелните дами, те натириха „ дамата, която единствено си седи в къщи и гледа децата ” в последната дупка на обществената решетка. Колко по- влиятелно е да изкарваш самичък парите си, да си самостоятелен в държанието си, да имаш своето скъпо място в обществото - наедно с мъжете. Така е, тези дами реализираха доста. Те работят, умишлено или не, и за ентусиазъм на доста други, а това е благородна задача, един тип - мисионерска. Една жена би трябвало да знае, че има право на избор, по какъв начин да протече животът й, даже и това да е с етикет „ остаряла мома без деца ”. А домакинята през това време съзнателно си прави отговорностите, готви вкусно, изпира съвършено, поддържа изрядна непорочност, обгрижва децата пълноценно и постоянно намира време и усмивка за изтощения от работа брачен партньор. „ Ами да се оправя ”, би споделила нейната посестрима в настоятелен костюм от отсрещния тротоар, „ Това си е надробила ”.
На нея не й хрумват обаче някои неща:
Тя няма избор. Липсата на избор от време на време в действителност е липса на избор. Тоест – една жена толкоз настойчиво е възпитавана по един модел, че няма сетивата да открие различен. И това не е неин недостатък. Може би заслужава да получи и различен взор, само че може би няма очите да го види. Може би има дами, които не познават друго място за себе си в света – по този начин е била майка й, по този начин – баба й. Трудно е да се разбере извън, само че в селата и дребните градове е тъкмо по този начин.
Тя в действителност не желае друго за себе си. Има доста дами, които не блестят ( в техните си очи ) с особени благоприятни условия – нямат уместно обучение или обществен статус, живеят в дребен град без особени вероятности за младите дами и руслото, в което се впускат за тях не е затвор, а единственият живот, който могат да имат. И го желаят. Защото от време на време смяната изисква старания и жертви, които не всеки е подготвен да заплати.
Тя е задоволително материално задоволена. Замислете се, главно финансите са претекст хората да работят. Това, че мъжът е финансов стожер на фамилията, от време на време е съзнателно отстъпена роля. За доста дами да се работи е уморително, излишно пилеене на време. Може да пазарят, да вървят на отмора, да се срещат с приятелки, доста, доста по- смислени действия. И това също не трябва да е неоправдателно – всеки живее живота си, както откри за добре и както събитията го разрешават.
Тя взима доста на съществено майчинството. А това въобще не е нищожен мотив днешни дни. На фона на общото безхаберие към възпитанието и развъждането на дете, има дами, които доста се вживяват в тази роля. Дори я одобряват за задача. Склонни са да подценен своите потребности, в името на едно пълноценно, крепко детство. Отричат яслите и детските градини, само че не стопират да водят децата на площадки, занимания, спорт и какво ли не – пишат домашни, гледат безрезервно болните мъници и им дават цялостното допустимо многообразие на живота.
А има и такива работещи дами, които, скрито или очевидно, завиждат на домакините. Ако не им се постановяваше да попълня фамилния бюджет, доста от тях сигурно си показват живот в розово сред четирите стени на жилището си. Да си гледат телевизия, да си бъркат кексове, да пуснат една прахосмукачка и да стане време да се взимат децата от учебно заведение, извършване на покупки или друго сходно премеждие. Какъв превъзходен ден е това, спрямо кисел началник, трафика рано заран, неприятните сътрудници и досадната работа.
И тук идва една ужасна илюзия – че да си стопанка в действителност е доста елементарно и всеки го може, единствено да има тази ( финансова ) опция. Че денят се изчерпва с няколко отговорности и след това – кой каквото му е на сърце. Това въобще не е правилно.
Къщната работа НИКОГА не свършва. Домът е безкраен източник на разхвърляност, прахуляк, миене, почистване, гладене, пране и подреждането му. Тя е извънредно изморителна, неблагодарна, тъй като в най- положителния случай не трябва да си проличава, че е осъществявана.
Да се грижиш за едно, какво остава за повече, деца – по през целия ден – по никакъв начин не е елементарно. Шумът, игрите, храненето, търчането след тях. Грижата, когато са заболели. Дейностите са толкоз разнопосочни – от психолог и доктор през монтьор на играчки, та чак до ролята на някое екзотично животно.
Да си стопанка значи доста постоянно, само че не е предписание, да поизостанеш малко от света. Той от ден на ден се свива, когато изпълняваш единствено тези отговорности. Спираш да следиш новините, срещите с приятелки оредяват, контактите като цяло се лимитират, позанемаряваш външния тип, в случай че не си от тези съвършените, " обезверени съпруги ".
Защо се получава по този начин, че мъжкият облик – глава на семейство – остава относително обединен? Макар и да е поизпразнен от наличие, тъй като днешното семейство доста промени характерностите си. А женският облик е дуел или нежно помирение на домакинята против работещата жена? Защо разрешаваме да се вписваме в функции, които сами противопоставяме? Да се балансира сред двете – доста мъчно е. Изчислено е, че от 12 часовия деен ден, дамата „ бие ” по часове труд мъжа във домакинстване, грижа за децата, грижа за дома, само че се движи в неговия 8 часов работен ден. Е, доста дами са принудени да съчетават и двете функции. И това към този момент ми се коства същинско мъжество. Резултатът е еднакъв. Но на каква цена?
И когато се затръби за равноправност, пълноправие, за отменяне на мъжкото владичество в публичния, политически и какъвто и да е живот, о, тогава „ стопанка ” стана доста мръсна дума. Работещите дами, самостоятелните дами, те натириха „ дамата, която единствено си седи в къщи и гледа децата ” в последната дупка на обществената решетка. Колко по- влиятелно е да изкарваш самичък парите си, да си самостоятелен в държанието си, да имаш своето скъпо място в обществото - наедно с мъжете. Така е, тези дами реализираха доста. Те работят, умишлено или не, и за ентусиазъм на доста други, а това е благородна задача, един тип - мисионерска. Една жена би трябвало да знае, че има право на избор, по какъв начин да протече животът й, даже и това да е с етикет „ остаряла мома без деца ”. А домакинята през това време съзнателно си прави отговорностите, готви вкусно, изпира съвършено, поддържа изрядна непорочност, обгрижва децата пълноценно и постоянно намира време и усмивка за изтощения от работа брачен партньор. „ Ами да се оправя ”, би споделила нейната посестрима в настоятелен костюм от отсрещния тротоар, „ Това си е надробила ”.
На нея не й хрумват обаче някои неща:
Тя няма избор. Липсата на избор от време на време в действителност е липса на избор. Тоест – една жена толкоз настойчиво е възпитавана по един модел, че няма сетивата да открие различен. И това не е неин недостатък. Може би заслужава да получи и различен взор, само че може би няма очите да го види. Може би има дами, които не познават друго място за себе си в света – по този начин е била майка й, по този начин – баба й. Трудно е да се разбере извън, само че в селата и дребните градове е тъкмо по този начин. Тя в действителност не желае друго за себе си. Има доста дами, които не блестят ( в техните си очи ) с особени благоприятни условия – нямат уместно обучение или обществен статус, живеят в дребен град без особени вероятности за младите дами и руслото, в което се впускат за тях не е затвор, а единственият живот, който могат да имат. И го желаят. Защото от време на време смяната изисква старания и жертви, които не всеки е подготвен да заплати. Тя е задоволително материално задоволена. Замислете се, главно финансите са претекст хората да работят. Това, че мъжът е финансов стожер на фамилията, от време на време е съзнателно отстъпена роля. За доста дами да се работи е уморително, излишно пилеене на време. Може да пазарят, да вървят на отмора, да се срещат с приятелки, доста, доста по- смислени действия. И това също не трябва да е неоправдателно – всеки живее живота си, както откри за добре и както събитията го разрешават. Тя взима доста на съществено майчинството. А това въобще не е нищожен мотив днешни дни. На фона на общото безхаберие към възпитанието и развъждането на дете, има дами, които доста се вживяват в тази роля. Дори я одобряват за задача. Склонни са да подценен своите потребности, в името на едно пълноценно, крепко детство. Отричат яслите и детските градини, само че не стопират да водят децата на площадки, занимания, спорт и какво ли не – пишат домашни, гледат безрезервно болните мъници и им дават цялостното допустимо многообразие на живота. А има и такива работещи дами, които, скрито или очевидно, завиждат на домакините. Ако не им се постановяваше да попълня фамилния бюджет, доста от тях сигурно си показват живот в розово сред четирите стени на жилището си. Да си гледат телевизия, да си бъркат кексове, да пуснат една прахосмукачка и да стане време да се взимат децата от учебно заведение, извършване на покупки или друго сходно премеждие. Какъв превъзходен ден е това, спрямо кисел началник, трафика рано заран, неприятните сътрудници и досадната работа.
И тук идва една ужасна илюзия – че да си стопанка в действителност е доста елементарно и всеки го може, единствено да има тази ( финансова ) опция. Че денят се изчерпва с няколко отговорности и след това – кой каквото му е на сърце. Това въобще не е правилно.
Къщната работа НИКОГА не свършва. Домът е безкраен източник на разхвърляност, прахуляк, миене, почистване, гладене, пране и подреждането му. Тя е извънредно изморителна, неблагодарна, тъй като в най- положителния случай не трябва да си проличава, че е осъществявана. Да се грижиш за едно, какво остава за повече, деца – по през целия ден – по никакъв начин не е елементарно. Шумът, игрите, храненето, търчането след тях. Грижата, когато са заболели. Дейностите са толкоз разнопосочни – от психолог и доктор през монтьор на играчки, та чак до ролята на някое екзотично животно. Да си стопанка значи доста постоянно, само че не е предписание, да поизостанеш малко от света. Той от ден на ден се свива, когато изпълняваш единствено тези отговорности. Спираш да следиш новините, срещите с приятелки оредяват, контактите като цяло се лимитират, позанемаряваш външния тип, в случай че не си от тези съвършените, " обезверени съпруги ". Защо се получава по този начин, че мъжкият облик – глава на семейство – остава относително обединен? Макар и да е поизпразнен от наличие, тъй като днешното семейство доста промени характерностите си. А женският облик е дуел или нежно помирение на домакинята против работещата жена? Защо разрешаваме да се вписваме в функции, които сами противопоставяме? Да се балансира сред двете – доста мъчно е. Изчислено е, че от 12 часовия деен ден, дамата „ бие ” по часове труд мъжа във домакинстване, грижа за децата, грижа за дома, само че се движи в неговия 8 часов работен ден. Е, доста дами са принудени да съчетават и двете функции. И това към този момент ми се коства същинско мъжество. Резултатът е еднакъв. Но на каква цена?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ