Имало едно време един човек... Той винаги и за всичко бил

Имало едно време един човек...

Той постоянно и за всичко бил квалифициран.

Когато започнело да вали дъжд, той изваждал чадър. Когато започвало да пече слънцето, той вадел слънцезащитен крем.

Когато вечер излизали комарите, той носел репелент.

Абе за всичко бил квалифициран, само че един път, до момента в който хапвал био зеленчуци, с цел да живее дълго, се задавил и починал...

Край на приказката.

Сетих се за нея, тъй като през днешния ден попаднах на едно изявление на украинския външен министър Кулеба, който бе на посещаване у нас.

Не желая да разясня по никакъв метод геополитика в този текст. Но това, което Кулеба сподели, е извънредно. Знаете ли за какво?

Защото в действителност украинският външен министър - по-добре от всички теоретици, обществени антрополози и учени, съумя да характеризира ръководството на България. При това освен настоящето, а съвсем всички (да не поставям чак подобен общ знаменател).

Той сподели едно изречение, от което мен персонално ме е позор, а за вас не знам.

Той сподели това - “Благодарим ви, с помощта на вашата помощ ще си умрем предпазени ”.

Величествената символика на това просто изречение е повече от ясна. Кулеба накратко съумя да преразкаже цялостната визия на България и нейното умно управление. Това е, което се случва у нас в последните десетилетия.

Ние пазиме умрелите.

Нека забележим хода на нашата политическа визия през последните години.

През последните години ни беше нужна промяна в правосъдната система. А ние правихме стандарти за българската луканка. Стара планина...

През последните години ни беше нужна промяна в културата. А ние се заехме със закон за лимита за произвеждане на домашна ракия.

През последните години ни беше нужна промяна опазването на здравето. А ние правихме закон за българския език в операта (ако сте не запомнили - имаше подобен. Някакъв несретен доктор от ГЕРБ го беше внесъл, беше цялостен с правописни грешки).

Това ни е цялата оправия.

И когато ги попитате - за какво не решавате значимите неща - тия велики управници ви дават отговор - ти какво, ГЕРБ/БСП/ДПС/БДЖ ли искаш да върнеш на власт?

Е, през днешния ден знаем, че и ние, българите, ще умрем предпазени.

Не единствено украинците, които били братя с руснаците съгласно Радев.

Егати и братята, господин президент. Все едно вашият брат да пристигна у вас, да ви вземе жилището и да простреля комшиите ви. Мерси…

Това е действителността. И на мен не ми е смешно.
Щях да зложелателствам, щях да пиша “аз споделях ли ви ”, само че истината е, че не виждам към този момент какво може да пристигна.

И по тази причина ви предлагам следното:

Да слагаме по една бронежилетка и да се почваме един различен. И който остане, той да ръководи.

Колкото по-малко останат, толкоз по-лесно ще е ръководството на тая територия… Така ще се решат един път вечно съдружните проблеми и няма да има никакви драми.

И с това приключвам тоя не изключително радостен коментар.

У нас постоянно сме се стремили да пазиме не живите, а умрелите.

Така всяко следствие на злоупотреби тук се случваше, откакто на някой път загинат най-малко 20 наши сънародници.

Така у нас всяка дребна и измъчена реформичка се случваше, откакто я някой язовир издави някое село, я някой трен – цистерна гръмне и отнесе половин град, я някой глупак, надрусан и пийнал, смачка с първокласната си кола няколко индивида и почерни няколко фамилии.

Какво да чакаме тогава от българската визия? Тя не може да ви опази живи тук, та ще опази живи други хора другаде...

И тъй като започнах с приказка, време е и да завърша с приказка.

Имало едно време един човек.

Той се опитвал да се хареса на всички.

И най-после, тъй като се опитвал да се хареса на всички, не се харесал на никого. И тоя човек след това се чудел за какво това е по този начин.

А останалите се чудели какъв тъкмо е тоя глупак...