Вие, които се кефите на Стоян Колев сте инвеститори в моргата на българския дух
" Да му се сърдиш, че се държи като павиан, е все едно да се сърдиш на чакала, че е изял агнето ", написа Веселин Стаменов
Нямаше по какъв начин да не се случи. Гледах фрагментите, на които извеждат това момче с белезници от съда, и вместо упования яд, почувствах нещо доста по-страшно – гнилостната миризма на интелектуален разпад, която се носи от цялото ни общество. Не желаех да мацам стената си с лика на този „ мозъчен неработоспособен “, както мнозина го назовават, само че се наложи. Защото той не е казусът. Той е единствено признакът. Той е ехото на една празна пещера, в която сме се трансформирали.
Стана ми жално. Истински жално. Не за него – той е в положение на блажено безсъзнание, в което биологичният инстинкт е заменил мисълта. Гледаш го и виждаш създание, което не схваща тежестта на метала върху китките си. Да се сърдиш на Стоян Колев, че се държи като павиан, е все едно да се сърдиш на чакала, че е изял агнето, или на коня, че те е ритнал. Животното няма морал, то има рефлекси. То не може да изясни дейностите си, тъй като в неговия свят „ деяние “ и „ последица “ са две успоредни прави, които в никакъв случай не се пресичат.
Но до момента в който той е жертва на личната си природа, ние сме жертва на личния си избор. И тук идва същинското неодобрение. Всеки един негов почитател, всеки един „ лайк “, всяко шерване на следващия му изблик на „ генгста “ великолепие, е съучастничество в едно постепенно, методично ликвидиране – убийството на бъдещето. Вие, които го следвате, не сте просто фенове. Вие сте вложители в моргата на българския дух. Вие сте тези, които трансформират децата ни в карикатури на мутри, в празноглави същества, които имат вяра, че да шмъркаш бял прахуляк пред камера и да размахваш пластмасова пушка е връх на обществената еволюция.
Историята помни Рим освен с неговите легиони, само че и с неговите гладиатори. Но когато римляните почнали да се забавляват повече с кръвта и нелепостта на арената, в сравнение с с философията и правото, империята рухна. Ние сме в същия етап. На Запад през днешния ден виждаме „ идиокрацията “ в цялостния ѝ искра – културата на празните черупки, където известността е по-важна от достолепието. Стоян Колев е нашият принос към тази международна ентропия. Той е българският вид на тези обществени опити, които потвърждават, че в случай че дадеш естрада на лудостта, тя ще събере войска от почитатели.
Къде е в този момент Киро Брейка? Големият морализатор, „ бащата “ на нацията, който другояче има мнение за всичко – от геополитиката до цената на краставиците? Защо мълчи за своя другар? Може би тъй като огледалото е прекомерно близо и отражението в него стартира да наподобява плашещо познато. Мълчанието му е по-красноречиво от всяко видео. То е самопризнание за банкрут.
Проблемът не е в кокаина, нито в еърсофт пушката. Проблемът е в метафората. Ние живеем в свят на „ еърсофт “ полезности – наподобяват като същински, само че са пластмасови и кухи. Стоян Колев е метафора за изкуствения разсъдък, само че в неговия най-примитивен, биологичен смисъл – разсъдък, който е изкуствено поддържан жив от логаритмите на TikTok и жаждата на тълпата за сеир.
Не го плюйте. Не го мразете. Той е просто едно огледало, в което се оглежда личното ни безхаберие. Всеки родител, който е оставил детето си да се възхищава на сходни „ инфлуенсъри “, е съизвършител в това преобразяване на индивида в маймуна. Ние сътворяваме една войска от младежи, които считат, че силата е в експанзията, а триумфът е в това да бъдеш задържан онлайн в мрежата.
В предишното, когато някой се е държал по този начин на площада, са го приемали за селския глупак и са го подминавали с горест. Днес ние го вършим звезда. Даваме му микрофон, даваме му екран, даваме му „ въздействие “. И след това се чудим за какво децата ни не четат книги, а желаят да бъдат „ генгста транспортери “.
Това не е просто вест за един арест. Това е некролог на българското обучение и просвета. Гледайте белезниците на Стоян Колев и разберете – те не са единствено на неговите ръце. Те са на нашите мозъци, които сме разрешили да бъдат оковани от простотията. И до момента в който не спрем да храним това животно с вниманието си, то ще продължава да ни хапе. Защото то друго не знае. А ние? Ние би трябвало да знаем. Но наподобява сме не запомнили какво е да си човек.
---
Позиция на писателя Веселин Стаменов.
Още по тематиката:
Нямаше по какъв начин да не се случи. Гледах фрагментите, на които извеждат това момче с белезници от съда, и вместо упования яд, почувствах нещо доста по-страшно – гнилостната миризма на интелектуален разпад, която се носи от цялото ни общество. Не желаех да мацам стената си с лика на този „ мозъчен неработоспособен “, както мнозина го назовават, само че се наложи. Защото той не е казусът. Той е единствено признакът. Той е ехото на една празна пещера, в която сме се трансформирали.
Стана ми жално. Истински жално. Не за него – той е в положение на блажено безсъзнание, в което биологичният инстинкт е заменил мисълта. Гледаш го и виждаш създание, което не схваща тежестта на метала върху китките си. Да се сърдиш на Стоян Колев, че се държи като павиан, е все едно да се сърдиш на чакала, че е изял агнето, или на коня, че те е ритнал. Животното няма морал, то има рефлекси. То не може да изясни дейностите си, тъй като в неговия свят „ деяние “ и „ последица “ са две успоредни прави, които в никакъв случай не се пресичат.
Но до момента в който той е жертва на личната си природа, ние сме жертва на личния си избор. И тук идва същинското неодобрение. Всеки един негов почитател, всеки един „ лайк “, всяко шерване на следващия му изблик на „ генгста “ великолепие, е съучастничество в едно постепенно, методично ликвидиране – убийството на бъдещето. Вие, които го следвате, не сте просто фенове. Вие сте вложители в моргата на българския дух. Вие сте тези, които трансформират децата ни в карикатури на мутри, в празноглави същества, които имат вяра, че да шмъркаш бял прахуляк пред камера и да размахваш пластмасова пушка е връх на обществената еволюция.
Историята помни Рим освен с неговите легиони, само че и с неговите гладиатори. Но когато римляните почнали да се забавляват повече с кръвта и нелепостта на арената, в сравнение с с философията и правото, империята рухна. Ние сме в същия етап. На Запад през днешния ден виждаме „ идиокрацията “ в цялостния ѝ искра – културата на празните черупки, където известността е по-важна от достолепието. Стоян Колев е нашият принос към тази международна ентропия. Той е българският вид на тези обществени опити, които потвърждават, че в случай че дадеш естрада на лудостта, тя ще събере войска от почитатели.
Къде е в този момент Киро Брейка? Големият морализатор, „ бащата “ на нацията, който другояче има мнение за всичко – от геополитиката до цената на краставиците? Защо мълчи за своя другар? Може би тъй като огледалото е прекомерно близо и отражението в него стартира да наподобява плашещо познато. Мълчанието му е по-красноречиво от всяко видео. То е самопризнание за банкрут.
Проблемът не е в кокаина, нито в еърсофт пушката. Проблемът е в метафората. Ние живеем в свят на „ еърсофт “ полезности – наподобяват като същински, само че са пластмасови и кухи. Стоян Колев е метафора за изкуствения разсъдък, само че в неговия най-примитивен, биологичен смисъл – разсъдък, който е изкуствено поддържан жив от логаритмите на TikTok и жаждата на тълпата за сеир.
Не го плюйте. Не го мразете. Той е просто едно огледало, в което се оглежда личното ни безхаберие. Всеки родител, който е оставил детето си да се възхищава на сходни „ инфлуенсъри “, е съизвършител в това преобразяване на индивида в маймуна. Ние сътворяваме една войска от младежи, които считат, че силата е в експанзията, а триумфът е в това да бъдеш задържан онлайн в мрежата.
В предишното, когато някой се е държал по този начин на площада, са го приемали за селския глупак и са го подминавали с горест. Днес ние го вършим звезда. Даваме му микрофон, даваме му екран, даваме му „ въздействие “. И след това се чудим за какво децата ни не четат книги, а желаят да бъдат „ генгста транспортери “.
Това не е просто вест за един арест. Това е некролог на българското обучение и просвета. Гледайте белезниците на Стоян Колев и разберете – те не са единствено на неговите ръце. Те са на нашите мозъци, които сме разрешили да бъдат оковани от простотията. И до момента в който не спрем да храним това животно с вниманието си, то ще продължава да ни хапе. Защото то друго не знае. А ние? Ние би трябвало да знаем. Но наподобява сме не запомнили какво е да си човек.
---
Позиция на писателя Веселин Стаменов.
Още по тематиката:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ