Надявам моята слабост да направи някой друг силен - ПЕДРУ ШАГАШ-ФРЕЙТАШ
Има толкоз доста бездомни хора,
а в това време дефицитът понижа и стопанската система стартира да пораства,
през днешния ден заспах с мисълта за нова книга, разказ за несъществуващи хора, които стартират да се заселват в мен, вероятността това да е някаква патология е огромна, само че аз създавам изкуство от нея,
би трябвало да се възползваме от това, което имаме, нали по този начин?,
само че в последна сметка заспах с мисълта за шанса да мога да заспя с мисълта за някоя книга, а не с мисълта за глада или какво ще хапвам на идващия ден, или за скъсаните облекла и обувки на децата,
какъв брой, мамка му, коства една книга, когато човек няма пари за насъщния?,
а литературата е способна на толкоз малко по отношение на живота, делата ми са прекомерно дребни, с цел да трансформират света, сядам на този комфортен стол, виждам морето отсреща,
действителността би трябвало да се гледа отдалече, с цел да не боли, нали по този начин?,
и пиша думи, които от време на време не знам до каква степен ще стигнат, като тези, да вземем за пример, с които в действителност целя просто да успокоя съвестта си, че не сполучвам да сторя повече за хората, които костват тъкмо толкоз, колкото мен, само че не са стигнали до същото място, не са имали същия път,
от време на време една запетайка е задоволителна, с цел да промени нечий живот, нали по този начин?,
хората пишат, тъй като са страхливци, има толкоз доста потребни неща, които могат да се свършат на открито, да помогнем на някое старче да пресече на пешеходната пътека,
през вчерашния ден едно хлапе изиска да ми отстъпи място в рейса, а аз му се сопнах и за малко не му ударих един във физиономията,
къде се е чуло и видяло дете да отстъпва място на друго дете, нали по този начин?
или да почистим плажовете или океана, да запретнем ръкави, както споделяше дядо ми,
какъв брой домове е оказал помощ да бъдат издигнати?, а аз нито един,
толкоз съм ненужен, трябваше да оказа помощ на света да порасне, само че съм страхливец и пиша някакви нелепости, по едно време си
мислех, че съм друг, показах си по какъв начин жена стои на ръба на пропастта и някое мое изречение я издига нависоко,
най-хубавата литература е литературата, способна да избавя живот, само че за жал единствено литературата, способна да убива, печели награди, в миналото да ти е хрумвало това?,
изцяло некадърен съм да събера кураж, да изкрещя, да се посветя на щастливи занимания, да танцувам, да пея, да описвам вицове, да направя дете даже,
вечно ще си остана детето, в никакъв случай няма да бъда бащата, нали?
а най-лошото е, че по този начин и не спирам да пиша все същата книга, с някоя запетайка повече или по-малко, с някое местоимение повече или по-малко, с повече или по-малко жанр, заставам си тук и пиша все същата книга и единствено това ми носи задоволство,
по какъв начин може да заспи човек с мисълта за цяла книга за писане и единствено един живот за живеене?,
и все пак другите хора по какъв начин съумяват?,
да се живее е толкоз зле платено, божичко,
би трябвало да можеш да представяш супата за деликатес може би, по какъв начин ми се желае да бъда като другите хора, да викам на проклетниците, че по този начин не става, че няма страна без хора, нито пък цифри без някой, който да ги сметне, само че вместо това пиша и с това се удовлетворявам,
слаб съм и се надявам моята уязвимост да направи някой различен мощен, нали?,
една жена е в заплаха там долу и е време да смъква очилата за това, което не виждаме, можем единствено да съжаляваме, доста скърбя,
има от ден на ден опърпани хора по улиците,
а в това време дефицитът понижа и стопанската система стартира да пораства.
из „ Обещавам ти неуспех “, Педру Шагаш Фрейташ
