. От поглед, шепот и усмивка понякога в дълбоката душа

Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед – ВЛАДИМИР НАБОКОВ

От взор, шепот и усмивка от време на време в дълбоката душа прораства светлина лъчиста и блества радостна звезда.
Не е обидно, нито тежко – животът учи да цениш мига и всяко земно нещо със дума самичък да обясниш.

Владимир Набоков. Наричат го леден публицист, надменен вивисектор, страшилище, мизантроп, както и ослепителен стилист с ярка характерност.

Освен това е и фен на шаха, колекционер на пеперуди и стихотворец, който цялостен живот той следва дълбокото си разбиране, че съществуващият свят е инцидентен, незабележим, безгранично вулгарен, по тази причина би трябвало да се основава друга, по-достоверна реалност — светът на Словото, Литературата.

Великото произведение на изкуството постоянно е оригинално; заради самата си същина то би трябвало да раздрусва и да смайва, да шокира. Такава е неговата Лолита :

Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та.

Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на растеж метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в учебно заведение. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите обятия бе постоянно: Лолита.

А имаше ли предшественички? Разбира се — имаше… Ще кажа освен това: даже не би имало въобще никаква Лолита, в случай че през едно далечно лято не бях се влюбил в едно изначално момиченце. В княжество далечно край морето (почти като у По).

Кога беше това, а?

Приблизително толкоз години преди раждането на Лолита, на колкото бях през това лято. Винаги можете да разчитате на килъра да ви предложи завъртяна прозаичност.

Уважаеми правосъдни заседатели от женски и мъжки пол! Експонат Номер първи съставлява това, на което толкоз са завиждали Едгаровите серафими — едва осведомените, простодушия, благороднокрили серафими… Порадвайте се на това трънено кълбо.

… а аз гледах и не можех да се нагледам, и знаех — толкоз несъмнено, колкото, че ще умра, — че я обичам най-вече от всичко, което в миналото съм видял или мога да си показва на този свят, или съм мечтал да видя на оня.

„ Лолита “ става втората книга след „ Отнесени от вихъра “, която е продадена в Съединени американски щати в тираж над 100 000 копия за първите три седмици от издаването и е подредена измежду най-великите книги на всички времена и нации съгласно списание „ Тайм “.

Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, несъмнено. Представете си, аз я обичах. Беше обич от пръв взор, от финален взор, от безконечен взор.

В романа Лолита е единствено на 12 години.

И в екранизацията от 1997, и в по-ранната версия на Стенли Кубрик от 1962, възрастта на Лолита е изменена на 14 години, с цел да не бъде провокирано прекомерно огромно отвращение от страна на публиката.

Набоков не се страхува да докара до прекаленост прегрешението – там, където “благоприличието ” и “моралът ” се считат за всевластни и да основава „ изкуство поради самото изкуство “.

Литературата не е родена в деня, в който едно момче е изтичало, викайки „ Вълк! Вълк! “ от неандерталската гора, гонено по петите от огромния сив вълк. Литературата се ражда в деня, когато момчето е изтичало, викайки „ Вълк! Вълк! “, а след него е нямало никакъв вълк.