Узо
Има остаряла гръцка максима и няма по какъв начин да не се съгласим с нея. Тя гласи, че Узото прави духа. Гръцкият дух се крие в сърдечната храна, одухотворената музика и любовта към оживения диалог в другарска компания. Чашата с охладено Узо е идеалният сателит на всички тези приятни страни на живота.
Консумирането на анасоновата напитка в Гърция е цяло изкуство. Този обред върви с визията за топлото лятно слънце, гледката на лазурното море, разпростряло се до хоризонта, и масата, сложена там, където се чуват звуците на морето.
Повечето хора са съгласни, че Узото е най-популярната алкохолна напитка в Гърция. Никое друго пиво не е се асоциира толкоз с Гърция, колкото Узо, защото е гръцко в оптималната степен.
През 2006 година гръцкото държавно управление печели изключителните права да употребява наименованието на продукта. Сигурно на феновете на най-гръцката напитка ще е забавно да научат повече за него.
История на Узото
Узото произлиза от алкохолна напитка, известна като ципуро, която се счита за откритие на монасите от Атон през 14 век.
Напитката се подготвя от грозде и нейният аналог у нас е ракията. Една от вариациите на ципурото е овкусена с анасон. Точно тази разновидност е известна като Узо.
На гръцки се изписва ούζο и се произнася Узо, известна като алкохолна напитка с мирис на анасон. Идеален избор за алкохол е за феновете на ароматите вид женско биле, а анасонът е от същото растително семейство.
Узото се прави от ферментиралото грозде, което първо се дестилира в нещо като грапа. При повторното варене му се придава анасонов мирис и се получава напитка с мек и сладостен усет, с алкохолно наличие към 40 %.
Вкусът на чистото Узо е мощен. Има ясно изразен мирис на фенел, карамфил и кориандър. Те са преобладаващи. Подобно на други анасонови питиета като Самбуката и Абсентът, алкохолната напитка нормално се разрежда с вода, вследствие на което придобива бял цвят, а от време на време и синкав нюанс. Пие се в дребна, тясна чаша, да не се усещат алкохолните изпарения.
Друга значима специфичност е, че не върви без мезета. Това са маслините, гръцката салата или питка с дип, рибата или сиренето фета.
Сегашният вид е станал прочут при започване на 19 век. Първото дружество за произвеждане на Узо е от 1856 година. След като абсентът стартира да се счита за отрицателен за здравето, гръцката мастика заема мястото, което той освобождава.
На 26 октомври 2006 година Узото се отбелязва като напълно гръцко пиво. То е напитка със предпазен генезис, дружно с други типично гръцки напитки.
Начин на произвеждане на Узо
Основните съставки на Узото са гроздовите джибри, останали след производството на вино, в това число люспите и чепките. Узото би трябвало да се подготви с най-малко 30 % гроздови джибри. Към тях в добавка се срещат зърнените храни, картофите или някои плодове.
В огромни медни съдове гроздето търпи филтрация, с цел да се трансформира в алкохол. В някои производства, където се работи по достоверен метод, се поставя тесто на гърлото на медния казан, което при нагряването се уголемява и по този метод затваря компактно котела. Процесът на филтрация се повтаря, само че този път се прибавят ароматите.
Анасонът е неотделима част от вкусовия набор, само че според от производителя, може да се прибавят и други съставки като фенел, индийско орехче и карамфил. Получената в следствие напитка се бутилира и се предлага за консумация.
Качествата на напитката идват от свойствата на билките, които се употребяват за ароматизиране на напитката, като канелата, анасонът, розмаринът, кориандърът и други билки, най-много според от на региона, в която се създава.
Вкусови качества и консумация на Узо
Ясният и копринен усет е отличителна линия на Узото, с емфатичен сладостен привкус. Вкусът може да се дефинира като мощен и огнен и не е пиво за хора със едва сърце.
Често пъти узото е наричано аперитив, макар че гърците го употребяват по специфични мотиви. Бутилката с Узо идва на масата в късния следобяд или ранната вечер, в компанията на мезетата и леките закуски, които се избират от компанията. В Гърция има специфични питейни заведения, отдадени на узото, в които се поръчва обичаната композиция от Узо и мезе.
Марки Узо
Узото е със статут на следено пиво от страната. Гърците пазят патента си и името може да се употребява само в случай че е създадено в Гърция. Според регионите на произвеждане, се дефинират и марките узо, като най-известните от тях са следните:
1. Узо Пломари
Тази марка е известна с високо качество и е единствена с коркова запушалка. Отличителният белег е интензивният анасонов мирис на напитката. Вкусът му е комбиниране от компактност и тактичност. За производството му се употребява анасоново семе, комбинирано с ароматните семена и билки, присъщи за остров Лесбос, където се прави. За аромата и несъмненото качество на този тип узо основен провинен е анасонът, който се отглежда в сертифицирани поля. Дестилацията на узо Пломари се реализира в ръчно направени медни съдове, което го трансформира в една от най-предпочитаните марки.
2. Узо Матарели
За неповторимия усет на този тип способства освен изключителното качество на анасона, който производителите потапят в морето преди дестилацията, само че и медът Митилини, който се употребява вместо захар. За качеството на напитката играят роля и огънят от маслиново дърво, както и ръчното бутилиране. Узо Матарели се предлага в мини бутилки от 200 мл, чиято форма наподобява на колба;
3. Узо Барбаяни
Тази марка носи името на своя изобретател - Евстатиос Барбаянис, който през 1860 година основава лична дестиларана. През годините се основават разнообразни типове узо Барбаяни;
4. Узо 12
Историята на напитката датира от 1880 година, когато се прави за първи път в дестилерията на братя Калоянис от бъчва с номер 12. Характеризира се с неповторимия си усет и мирис и е една от най-предпочитаните анасонови питиета.
При избора на Узо е целесъобразно да се взимат защити марки, което подсигурява качеството на напитката.
Узото - здравословна напитка и лек при здравословни проблеми
Узото може да се употребява като антисептик поради равнищата на алкохол. Главоболието и грипът се лекуват добре с топла напитка Узо преди лягане.
Повечето гърци употребяват Узото още в ранна възраст, когато страдат от зъбобол. Според националната медицина добре е да се прави и фрикция с Узо при мускулни и ставни болки, а напитката смесена с мед, се предлага при менструални болки.
В района на Македония, в по-старите времена, хората взимали вълнена забрадка, потапяли я в узо, по-късно я нагрявали за минута с гореща ютия и слагали парчето плат на корема на болния.
Узото пособие даже при астма, като правели компрес с Узо и червен пипер, който слагали на гърдите на болния.
Напиване с Узо
Напиването с Узо е доста тежко, докарва неприятен махмурлук. В дребни количества тези питиета са потребни, изключително в случай че човек го боли стомаха или корема. За тях анасоновите етерични масла имат лековит и анестезиращ резултат. Но при количества над 200-300 грама може да има неприятни последици, с всички известни екстри на махмурлука.
Вижте и всичко за българската Мастика.
