Замяна на лева с евро - трябва, но не сме готови
Има оферти тази публична стъпка - кандидатстването за чакалнята на еврото - да бъде направена по време на нашето председателство на Съвета на Европа, което към този момент стартира.
С присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България поема задължението и придобива действително законодателно право след осъществяването на условията да се причисли към Еврозоната.
Същностният развой на присъединението е не просто подмяна на националната парична единица с еврото, а коренна смяна на паричния режим, решителна крачка към цялостната интеграция в европейската общественост (паралелно с влизането в шенгенското пространство), правейки я на практика необратим развой.
Това пишат специалистите от Икономическия и обществен съвет и считат за вярно присъединението към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата ни политика.
Какво обаче мислят елементарните българи по въпроса?
Последното изследване на Евробарометър от април 2017 година в шест нови страни – членки на Европейски Съюз и Швеция, които не са членки на Еврозоната, демонстрира, че най-голяма поддръжка за влизане във валутната зона има в Румъния – 64%. Обратни настройки съществуват в Чехия и Полша, където 70% и 55% от интервюираните не желаят да се одобри еврото. В България 76% от интервюираните смятат, че страната ни не е готова за присъединение в Еврозоната, като в това време 50% поддържат влизането в Еврозоната (намаление от 5 процентни пункта по отношение на месец май 2015 г.).
Значителна част - 44 %, считат, че това ще се случи до пет години, 24% залагат на период до 10 години, а съгласно 22% от българите страната ни в никакъв случай няма да влезе в зоната на еврото.
Относително непрекъснат остава делът на интервюираните лица в седемте страни, които смятат, че приемането на еврото ще има положителен резултат върху стопанската система на страната им – общо 42% (при 41% през месец май 2015 г.).
Аналогична е наклонността и в България - 41% през април 2017 година по отношение на 40% през месец май 2015 година Гражданите на България записват най-високо равнище на неинформираност по повод потреблението на еврото – 59%, при междинна стойност за седемте страни в изследването – 54%.
Изследването демонстрира, че въпреки българите да са измежду най-големите последователи на Европейски Съюз, 20 % от интервюираните респонденти не желаят въвеждане на еврото и избират да запазят националната валута евентуално поради високото ниво на неинформираност, неоснователните опасения от смяна на закрепения курс на лв. по отношение на еврото и упованията за висока инфлация (69% при приблизително 66% за седемте изследвани държави).
Какво следва? Според специалистите от ИСС присъединението на България към Еврозоната е към този момент контрактуван и решен въпрос. Споразумението за участието на страната е пакетно, България се придържа към осъществяването на предварителните условия, покрива настоящите разноски по участието си в Европейски Съюз и има право да се възползва от контрактуваното при изискванията на към този момент подписания контракт.
Присъединяването към Еврозоната е неразделна част от Договора за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от парламентите на всички страни членки. Няма юридически механизъм тази част от контракта да се преразгледа без единодушието на българската страна.
Така че въпросът към този момент не е "Дали ", а "Кога ". И щом е по този начин, колкото по-бързо преминем пътя до Еврозоната, толкоз по-добре. Освен в случай че самата еврозона не се реформира по метод, който да направи влизането ни мъчно или даже невероятно. Точно това следва да забележим през 2018 година.
С присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година България поема задължението и придобива действително законодателно право след осъществяването на условията да се причисли към Еврозоната.
Същностният развой на присъединението е не просто подмяна на националната парична единица с еврото, а коренна смяна на паричния режим, решителна крачка към цялостната интеграция в европейската общественост (паралелно с влизането в шенгенското пространство), правейки я на практика необратим развой.
Това пишат специалистите от Икономическия и обществен съвет и считат за вярно присъединението към Механизма на обменните курсове (ERM II) и Еврозоната да се изведе като непосредствена национална цел и водещ стратегически приоритет на икономическата ни политика.
Какво обаче мислят елементарните българи по въпроса?
Последното изследване на Евробарометър от април 2017 година в шест нови страни – членки на Европейски Съюз и Швеция, които не са членки на Еврозоната, демонстрира, че най-голяма поддръжка за влизане във валутната зона има в Румъния – 64%. Обратни настройки съществуват в Чехия и Полша, където 70% и 55% от интервюираните не желаят да се одобри еврото. В България 76% от интервюираните смятат, че страната ни не е готова за присъединение в Еврозоната, като в това време 50% поддържат влизането в Еврозоната (намаление от 5 процентни пункта по отношение на месец май 2015 г.).
Значителна част - 44 %, считат, че това ще се случи до пет години, 24% залагат на период до 10 години, а съгласно 22% от българите страната ни в никакъв случай няма да влезе в зоната на еврото.
Относително непрекъснат остава делът на интервюираните лица в седемте страни, които смятат, че приемането на еврото ще има положителен резултат върху стопанската система на страната им – общо 42% (при 41% през месец май 2015 г.).
Аналогична е наклонността и в България - 41% през април 2017 година по отношение на 40% през месец май 2015 година Гражданите на България записват най-високо равнище на неинформираност по повод потреблението на еврото – 59%, при междинна стойност за седемте страни в изследването – 54%.
Изследването демонстрира, че въпреки българите да са измежду най-големите последователи на Европейски Съюз, 20 % от интервюираните респонденти не желаят въвеждане на еврото и избират да запазят националната валута евентуално поради високото ниво на неинформираност, неоснователните опасения от смяна на закрепения курс на лв. по отношение на еврото и упованията за висока инфлация (69% при приблизително 66% за седемте изследвани държави).
Какво следва? Според специалистите от ИСС присъединението на България към Еврозоната е към този момент контрактуван и решен въпрос. Споразумението за участието на страната е пакетно, България се придържа към осъществяването на предварителните условия, покрива настоящите разноски по участието си в Европейски Съюз и има право да се възползва от контрактуваното при изискванията на към този момент подписания контракт.
Присъединяването към Еврозоната е неразделна част от Договора за присъединение към Европейски Съюз, утвърден от парламентите на всички страни членки. Няма юридически механизъм тази част от контракта да се преразгледа без единодушието на българската страна.
Така че въпросът към този момент не е "Дали ", а "Кога ". И щом е по този начин, колкото по-бързо преминем пътя до Еврозоната, толкоз по-добре. Освен в случай че самата еврозона не се реформира по метод, който да направи влизането ни мъчно или даже невероятно. Точно това следва да забележим през 2018 година.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ