Има неподходящи срещи, това е всичко. И на мен ми

Има несъответствуващи срещи, това е всичко. И на мен ми се е случвало. На теб също. Как искаш хората да разпознават същинското от подправеното, като умират от самотност? Срещаш някого, опитваш се да го направиш забавен, измисляш го напълно, обличаш го от глава до пети в качества, затваряш очи, с цел да го видиш по-добре. Ако е хубав и тъп, намираш, че е интелигентен, в случай че забележи, че гърдите ти са увиснали, те намира за самостоятелна, в случай че започнеш да усещаш, че е мекотело, си казваш, че би трябвало да му окажеш помощ, в случай че е профан, ти пък знаеш за двама, в случай че желае да го прави от самото начало, си казваш, че те обича, а в случай че няма доста податливост към това, си казваш, че това не е най-важното.

И продължаваш по този начин, със зъби и нокти да отричаш очевидното, а то ти се вре в очите и ей това се назовава проблеми на двойката, когато към този момент не можете да се измисляте един-друг и тогава настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките, които се пробвате да залепите поради децата или просто тъй като предпочиташ да си в лайната, единствено не сама. Това е.

Угасналото чувство не дължи извинения никому.

И не ви споделям, че човек не може да живее и без обич – може – и това е най-гадното. Органите не престават да подсигуряват обикновено физиологично положение и това сходство може да продължи доста дълго, досега, в който краят на действието направи този мъртвец законен. Може да потърсим леговище и давност и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И по този начин, проявете нерешителност, тя постоянно е положително опрощение. Или пък тръгнете на следващия ден с мен. Не правете нелепостта да минете някъде настрана заради остатък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте късмет на невъзможното. Нямате визия до каква степен му е писнало на невъзможното и каква потребност има то от нас.

Не е задоволително да сме нещастни поотделно, с цел да бъдем щастливи дружно.

Любовта е най-вероятно най-хубавата форма на разговор, измислена от индивида, с цел да приказва на себе си.

Понякога погубването на чувствителността е въпрос на оцеляване. Човек не трябва да отглежда тъгата си, в това е всичко.

Щастието е известно най-много със своята липса.

… и аз мълчах с целия подарък слово, на който съм кадърен.

Френският публицист  Ромен Гари е основател на повече от петдесет романа и на една забележителна литературна мистификация. Писателят е роден като Роман Кацев във Вилнюс, Литва, през 1914 в оскъдно еврейско семейство. С рожденото си име подписва първата си книга „ Виното на мъртвите “ . Следват редица романи под псевдонима Ромен Гари , Фоско Синибалди , Сатан Богат .
През 1956 получава премията “Гонкур ” – една от най-престижните литературни награди, за романа си “Корените на небето ” . По правилник тази премия се присъжда единствено един път в живота. Което очевидно му се е сторило огромно предизвикателство, по тази причина стартира да издава романи под псевдонима Емил Ажар и по този начин през 1975 получава втора премия за превъзходното си произведение “Животът пред теб ” , като по този начин става единственият притежател на премията два пъти. Романът се продава допълнително от един милион екземпляра и до момента е преведен на двадесет и три езика. Въпреки догадките по отношение на самоличността му, никой не съумява да потвърди съмненията си.
Мистификацията бива разкрита половин година след гибелта му. В началото на декември 1980, Ромен Гари се прострелва с патрон в устата, като от предсмъртната му изповед се разкрива тайнствената идентичност на Емил Ажар . “Всичко може да се изясни с меланхолия. Но в моя случай, би трябвало да се има поради, че тя продължава, откогато съм възрастен човек, и точно тя ми оказа помощ да стана прочут публицист. Добре се позабавлявах. Благодаря и довиждане!… “