Проблем! Изчезва любимо питие на българина
Има ли заплаха да изчезне едно от обичаните питета на българина?
Започва сезонът на варенето на кайсиева ракия. Еликсирът е обичаен за русенския и силистренския район. Тази година обаче стопаните няма да изпълнят казаните, в които се подготвя известната с аромата си алкохолна напитка.
-->
До момента в един от центровете на кайсиевия район на България - село Бабова, са сварени едвам 120 литра кайсиева ракия. Причината - кайсиите измръзнаха, хората няма от къде да си купят или пък, в случай че има плодовете, са доста скъпи.
Дестилерията на братята Иво и Станислав приема поръчки за варене на ракия освен от русенски район, само че и от Тутракан. Според Станислав в момента е необичайност някой да пристигна да извари кайсия. Иво пък споделя, че в месеца, в който върви кайсиевата кампания има най-много 10 изварявания.
А повода се крие във времето. Или другояче казано извънредно студената пролет. Иво изяснява, че реколтата е измръзнала.
„ Кайсията е един от плодовете, които изваряваме в най-малки количества сега, тъй като по селата хората към този момент почти нямат кайсии, а в случай че отидат да си купят от голям производител, цената е доста висока - около 1.50 лева на кг ", споделя за Нова Станислав.
Скъпи с изключение на кайсиите, са и всички останали консумативи за варенето ѝ. По думите на Иво 1 литър ракия излиза към 10 лева на производителя.
Заради поредната неблагоприятна година за кайсиевите насаждения, от ден на ден хора ги заменяли с други плодни дървета.
„ Предни години това беше традиция в нашия район, хората множеството изваряваха от кайсия. Сливата съвсем не беше позната, а в този момент започнаха вместо кайсии, да поставят сливи ", уточнява Станислав.
Ако тази наклонност продължи, кайсиевата ракия все по-рядко ще участва на трапезата на българите. Въпреки характерните ѝ вкусови качества.
Ароматът на кайсиевата ракия се разпростира най-добре, когато достигне 42 алкохолни градуса, описват Иво и Станислав. И са сигурни, че винаги има мотив за наздравица, въпреки и не тъкмо с кайсиева ракия на трапезата.
Започва сезонът на варенето на кайсиева ракия. Еликсирът е обичаен за русенския и силистренския район. Тази година обаче стопаните няма да изпълнят казаните, в които се подготвя известната с аромата си алкохолна напитка.
-->
До момента в един от центровете на кайсиевия район на България - село Бабова, са сварени едвам 120 литра кайсиева ракия. Причината - кайсиите измръзнаха, хората няма от къде да си купят или пък, в случай че има плодовете, са доста скъпи.
Дестилерията на братята Иво и Станислав приема поръчки за варене на ракия освен от русенски район, само че и от Тутракан. Според Станислав в момента е необичайност някой да пристигна да извари кайсия. Иво пък споделя, че в месеца, в който върви кайсиевата кампания има най-много 10 изварявания.
А повода се крие във времето. Или другояче казано извънредно студената пролет. Иво изяснява, че реколтата е измръзнала.
„ Кайсията е един от плодовете, които изваряваме в най-малки количества сега, тъй като по селата хората към този момент почти нямат кайсии, а в случай че отидат да си купят от голям производител, цената е доста висока - около 1.50 лева на кг ", споделя за Нова Станислав.
Скъпи с изключение на кайсиите, са и всички останали консумативи за варенето ѝ. По думите на Иво 1 литър ракия излиза към 10 лева на производителя.
Заради поредната неблагоприятна година за кайсиевите насаждения, от ден на ден хора ги заменяли с други плодни дървета.
„ Предни години това беше традиция в нашия район, хората множеството изваряваха от кайсия. Сливата съвсем не беше позната, а в този момент започнаха вместо кайсии, да поставят сливи ", уточнява Станислав.
Ако тази наклонност продължи, кайсиевата ракия все по-рядко ще участва на трапезата на българите. Въпреки характерните ѝ вкусови качества.
Ароматът на кайсиевата ракия се разпростира най-добре, когато достигне 42 алкохолни градуса, описват Иво и Станислав. И са сигурни, че винаги има мотив за наздравица, въпреки и не тъкмо с кайсиева ракия на трапезата.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ