Васил Найденов: Готова ли е София за 40-градусовото лято?
Готова ли е София за 40-градусовото лято?
Васил Найденов
Летата в София към този момент не наподобяват на тези отпреди десетилетие. Горещите талази стават по-продължителни, температурите все по-често минават границата от 35 градуса, а бетонът, асфалтът и тъмните покриви трансформират елементи от града в места, които задържат топлината дълго след залез слънце.
Въпросът към този момент не е дали климатът се трансформира, а дали градът се трансформира задоволително бързо, с цел да отговори на новите условия.
Именно към тази концепция се сплотява предлагането, което Институтът за климатичен риск (Climate Risk Institute – CRI) внесе до Столична община и Столичния общински съвет. Вместо да се приказва само за дълготрайни тактики и бъдещи сюжети, организацията предлага съответни промени в Наредбата за градската среда, които могат да бъдат прилагани още при идващите поправки на публични здания и пространства.
В основата на предлагането стоят така наречен „ хладни стандарти “ – механически условия, които към този момент намират място в редица европейски страни. Идеята е елементарна: когато се обновяват площади, улици или публични здания, да се употребяват материали, които не натрупват толкоз мощно слънчевата топлота. На процедура това значи по-светли покриви, фасади и настилки, които отразяват доста по-голяма част от слънчевите лъчи и основават по-комфортна среда през най-горещите месеци.
Всеки софиянец познава чувството да премине през огромен открит площад в разгара на лятото. Дори когато въздухът стартира да се охлажда вечер, настилките не престават да излъчват насъбраната денем топлота. Именно това съставлява така наречен градски топлинен остров – събитие, при което компактно застроената градска среда остава доста по-топла от близките региони.
Предложението на CRI не се изчерпва единствено с потреблението на по-съвременни материали. Сред акцентите е и ограничението на несъразмерното бетониране при реконструкцията на публични пространства.
Вместо огромни запечатани площи, организацията предлага по-широко приложение на дървета, пропускливи настилки и други детайли на синьо-зелената инфраструктура. Освен че сходна среда е по-прохладна и по-приятна за хората, тя подкрепя естественото отклоняване на дъждовната вода, противоположното и потребление и понижава риска от неочаквани наводнения след интензивни превалявания.
Един от най-съществените причини зад предлагането е, че сходни промени не изискват нов финансов запас. Не става дума за създаване на спомагателна инфраструктура, а за смяна в техническите критерии, по които ще се извършват бъдещите поправки. Когато даден обект по този начин или другояче следва да бъде освежен, той просто може да бъде осъществен с материали, които дават отговор на актуалните климатични условия.
Подобни практики към този момент са част от нормативната рамка в страни като Гърция, Италия и Румъния, където потреблението на покрития с по-висока дарба да отразяват слънчевата светлина се ползва от години. Предложението е в синхрон и с новите европейски условия за енергийните характерности на постройките, които слагат все по-голям акцент върху пасивното изстудяване и акомодацията към климатичните промени.
Всъщност най-силната страна на самодейността е нейният прагматичен темперамент. Вместо климатичните промени да останат тематика само за интернационалните конгреси и експертни отчети, те се превеждат на езика на всекидневието – невисок риск за здравето, по-хладни улици, по-комфортни жилища, по-ниски разноски за изстудяване и по-добра отбрана на града при рискови превалявания.
Дали предлагането ще бъде признато, следва да разберем. Самият факт, че сходен диалог към този момент стартира, е значима стъпка. Защото устойчивостта на един град не се мери с реакцията след следващата гореща вълна, а с решенията, които взема доста преди тя да настъпи.
