Има хора, които са музика в живота ни, дори без

Има хора, които са музика в живота ни, даже без да осъзнават това. Други обаче са единствено звук, фонов звук, който от време на време е скучен и твърдоглав, с който се учим да живеем и да реализираме хармонично общуване.
Карл Юнг споделя, че “срещата на две персони е като контактът сред две химически субстанции: в случай че има някаква реакция и двата детайла се трансформират ”.

Понякога обаче може да се случи тъкмо противоположното. По-важното обаче е, че това не е нито положително, нито неприятно, то е просто отражение на човешките взаимоотношения.

Животът е като музика и лирика, той би трябвало да бъде диктуван от личното ни сърце, би трябвало да рисуваме дните си с наслада и да оставяме встрани тези, които са единствено звук в живота ни.
Хората, които пускат музика в живота ни

Когато описваме хората, които внасят светлина в всекидневието ни, ние сме склонни да се позоваваме на позитивната логика на психиката. Мартин Селигман е най-хубавият представител на тази наклонност, която ни споделя да вземем за пример какви характерности имат личностите, склонни да трансформират рецесията във опция и вършат щастието непрекъсната големина във всеки стадий от живота.

Важно е обаче да се изяснят някои неща. Хората, които фактически се трансформират в същински светлинни сигнали в живота ни, не е наложително да бъдат “постоянно щастливи ”. Всъщност те са квалифицирани архитекти на позитивни страсти. Друг аспект, който би трябвало да разгледаме, е, че тези връзки са толкоз обогатяващи, че от време на време могат да бъдат напълно къси, само че никога по-малко значими.

Случва се от време на време да имаме прочувствени взаимоотношения или другарства, които не не престават дълго, само че все пак, всеки спомен за тях пуска в съзнанието ни хубав саундтрак, който ни подарява с приятни чувства. Защото има хора, вярвате или не, които са като “пожари ” – макар разделящите ни разстояние и време, те ни зареждат със светлина, топлота и мир.
Живот с музика и звук

Шумът е объркващо комбиниране от звуци без темп или естетика. Всички, изключително хората, които живеят в огромните градове, знаем какво е това и от дълго време сме го приели като неизменима част от всекидневието ни. Понякога, с цел да се предпазим от шума, си пускаме музика, това ни оказва помощ да останем уединено със себе си – без разсейващ и скучен звук.

С хората ние практикуваме по съвсем същия метод, въпреки и да не го осъзнаваме. Налага се да споделяме с сложни характери, сътрудници и съседи, които поздравяваме, само че заобикаляме, родственици, които ценим, само че не посещаваме постоянно. Има почитание в връзките ни, само че не и естетика.

Невинаги е елементарно да реализираме това тънко равновесие сред “музиката и шума ”, по тази причина ви предлагаме да разгледате няколко тактики.

Със сигурност най-малко един път сте чували за психическа опозиция. Тя е една от главните спънки за личностно ни израстване. Без да се развиваме и усъвършенстваме, ние сме обречени да бъдем това, което другите чакат от нас, а не това, което ние желаеме да бъдем. По тази причина:

Първият ключ за постигането на естетика е постигането на независимост

Поставете си за цел да увеличавате границите й всеки ден. Само когато сме в положение да излезем от клопките, в които ни затварят страховете и несигурността ни, ние ще се превърнем в достоверни и пълноценни същества, способни да основат личната си “жизнена музика ”.

Вторият ключ е уважението и “несъпротивата ”

Тази неповторима композиция води до нещо толкоз просто, колкото съставлява и известната поговорка “живейте и оставете и другите да живеят ”. Няма причина да желаеме всички да бъдат като нас. Необходимо е единствено да демонстрираме почитание към близките, а в случай че в обкръжението ни има хора, които “ни карат да се усещаме неловко ”, не е нужно да попадаме в клопката на това стеснение. Пренебрегването и отдалечаването от тези обекти са най-хубавите способи да „ съжителстваме ” с този съответен звук.

Третият ключ е да се култивира изкуството да бъдеш благополучен

с най-простите и най-елементарни неща. Когато се усещаме свободни и знаем “кой е поезията и музиката в живота ни и кой е просто фонов звук ”, можем да си създадем живот, изпълнен с обич, наслада, завършения и емпатия.

Без значение дали музиката трае един момент или цялостен живот, би трябвало просто да я пуснете… и да й се наслаждавате.

Редактор: Ина Фенерова
Инфо: https://psychology.framar.bg