Една история за самурай, която много ми помага
Има една история за един самурай, която доста ми харесва. Разказвам я в този момент по памет.
Имало едно време един самурай, чийто стопанин бил погубен. Той тръгнал да търси килъра на господаря си, защото самурайският му дълг повелявал да го убие. Когато го намерил, извадил меча си и протегнал ръка да отнеме живота му. В този миг обаче килърът го наплюл в лицето. Самураят усетил по какъв начин яд почнал да изпълва цялото му създание, по тази причина прибрал меча си и си тръгнал без да го убие. Основно предписание на неговата самурайска чест било да не убива в миг на афект, а когато е чист от всевъзможни страсти, безпристрастен. Убиецът знаел това и го употребявал.
Обичам тази история и си я напомням постоянно, когато желая да конфронтирам някого за неща в неговото държание, които не ми харесват. Помага ми да успокоя страстта, да намеря вярната отдалеченост и схващане, да подчиня инстинктивната, реактивна част у мен и едвам по-късно да го осведомявам по какъв начин неговото държание ми въздейства. Не постоянно съумявам, несъмнено. Но когато съумея, знам, че съм направила нещо доста значимо за себе си. На процедура, най-важното. Успяла съм да алхимирам оловото на първичните си инстинкти в златото на осъзнаването и вътрешната независимост. След това борбата става доста лесна. Подходящите думи идват сами, а защото другият усеща, че думите ми не са натежали от отрицателни страсти, той в по-голяма степен е отворен към това, което му казвам…
Тази приказка е алхимична приказка – едно малко увещание за това по какъв начин да използваме сложните връзки в живота си, с цел да пораждаме осъзнаване и вътрешна независимост.
създател: Камелия Хаджийска/ espirited.com
