Пораженческото мислене не прощава
Има един популярен закон в Природата: като прощаваш, добиваш своята Свобода. – Петър Дънов
Освободи се от потребността постоянно да си прав.
Освободи се от потребността за надзор.
Освободи се от виновността.
Освободи се от саморазрушителните диалози със себе си.
Освободи се от вярванията, които те лимитират.
Освободи се от недоволството.
Освободи се от лукса на рецензията.
Освободи се от нуждата да впечатляваш другите.
Освободи се от съпротивата против смяната.
Освободи се от етикети.
Освободи се от страховете си.
Освободи се от оправданията си.
Освободи се от предишното.
Освободи се от обвързване.
Освободи се от това да живееш живота си съгласно непознатите упования.
Време е.
Време е да простиш на себе си за всички неща, които не съумя да направиш.
Време е да спреш да се обвиняваш за грешките, които позволи.
Време е да приемеш, че към този момент не си същия, която беше преди, че се променяш, че към този момент имаш потребност от разнообразни неща.
Време е да се научиш да обръщаш тил на предишното, с цел да можеш да видиш сегашното.
Време е да заобичаш всички черти на характера си, тъй като точно те те вършат неповторимия човек, който си.
Време е да започнеш да вярваш в себе си и в ориста си…
Не би трябвало да се примиряваш с посредственото. Не би трябвало да избираш каквото и да е.
Не би трябвало да правиш безсмислени взаимни отстъпки, тъй като пътят обратно след това постоянно е неосъществим. Защото пораженческото мислене не прости.
Не би трябвало да се отказваш да търсиш вярното, това, което си заслужава, което е на равнище и което си коства жертвите и напъните!
Най-лесно е да спреш, да се предадеш. Трудното е да продължиш напред, макар болката, макар мостовете, които рухват.
Трудното е да продължаваш да виждаш слънцето през облаците, тогава, когато бурята вършее. Трудно е, само че не е невероятно, не е непреодолимо, тъй като непреодолимо е единствено дистанцията сред през днешния ден и през вчерашния ден.
А през днешния ден към момента имаш времето на своя страна. Днес още не е късно да се бориш и да продължиш. Днес имаш всички сили, даже да не ти наподобява по този начин. Днес би трябвало да устоиш и да намериш аргументи да се усмихнеш още веднъж.
Каквото и да ти приказват, както и да те спъват, значение имат единствено сърцата, които те поддържат и обичат абсолютно. Мисли за това и не спирай да мечтаеш! Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
И не прави безсмислени, евтини взаимни отстъпки! Не спирай тъкмо в този момент, когато може би си на крачка от сбъдването. Колкото и да е мъчно!
