Къде е проблемът – в котките или в мишките? |
Има две политически вести - една добра и една неприятна. С коя да стартира, с неприятната, нали?
Българската партийна система е изпаднала в тежка кадрова и структурна рецесия. От най-малко десетилетие в политическите партии си пробиват път, в голямата си степен посредствени и сервилно настроени хора, чиято единствена работа е да угаждат на политическите вождове, които възпитано назоваваме политически водачи. Съжалявам, че би трябвало да съм съответен, само че по този начин е в ГЕРБ при господин Борисов от деня на основаването на партията. Така е и в Движение за права и свободи, при който и да е фиктивен или неофициален ръководител, по този начин от много време е в Българска социалистическа партия при госпожа Нинова. Така е даже в едната от съставните част на обединението “Демократична България ” - партия “Да България ” при господин Иванов. Култът към личността е на мода в българския политически живот. Има Такъв Народ са специфичен случай, разказан в идващите редове.
Личностите, към които бива създаван фетиш, надалеч не са това, за което са представяни от придворните си партийните нагаждачи. С цялото ми почитание към актуалните партийни вождове, е очевидно отвред, че те нямат нужния интелектуален потенциал, с цел да изработят политическа формула за основаване на ново устойчиво и представително ръководство и за развиване на страната. За страдание множеството от актуалните политически вождове, евентуално даже всички, нямат виждане за посоката, в която да се развиват обособените браншове в стопанската система ни и не могат да предложат политически цели, които обществото да припознае. От много време насам българското общество няма съвсем никакви политически цели, които да си заслужава да поддържа. Така заменяме развиването със непоклатимост, придвижването със застой. Част от политическите партии, да вземем за пример ГЕРБ, даже ни убеждават да не заменяме стабилността на “лошото ” с каквото и да ново, тъй като новото можело да докара до неустойчивост! Дотам сме се докарали като общество, да гледаме обратно!
Липсата на интелектуален и политически потенциал е обезщетен от родните политически вождове с капсулация в тесни политически кръгове, които се характеризират с три неща – първо, с персонална лоялност към “политическия водач ”, второ с цялостна безкритичност към дейностите му и, трето, с цялостна политическа безпринципност. В подобен учредителен модел на родните политически партии няма място за можещи, успяващи на пазара свободни хора. Качества като подготвеност, самостоятелност не са нужни в актуалните политически партии. Недостигът на способени и самостоятелни хора в тях се е трансферирал трайно и в институциите на страната. В държавната администрация, несъмнено, има способени хора. Тяхната подготвеност обаче е персонална. Тя не е полезност и стандарт в построяването, действието и ръководството на държавната администрация. Водещи полезности за ръководещите основните държавни браншове са сервилността и императивното послушание пред началника, а не пред разпоредбите и закона. Управлението на ГЕРБ докара обществената среда до такава степен, че разпоредбите и законовата уредба се променяха, с цел да бъдат комфортни на партийния водач и неговата клика. Настоящата кадрова и структурна рецесия на българската партийна система бе създадена с модел на политически водачество и метод на ръководство на държавните институции, натрапен от ГЕРБ.
Сега общество ни е изправено пред обстановка, в която е належащо политическо водачество, учредено на познание, на рационални и идващи от обществото идеи; на самообладание и почитание към останалите; на основаване на доверие; на разбирането, че политиката не учредена напълно на подчиненост, а е развой на създаване на хоризонтални публични структури.
Вместо да си сътвори и провежда политически структури, отговарящи на гореизброените условия, българското политическо общество прескочи от бодил на глог – от ГЕРБ на Има Такъв Народ. Вместо да се опитаме да сменим модела на политическо деяние, се опитахме да сменим политическия водач. И новият се оказа политически по-неподготвен от предходния. Още на старта. Толкова политически неопитен и неплатежоспособен, че даже не си заслужава да бъде оценен в елементи. Казано напълно в резюме – не можем да намерим познание и политически качества там където не съществуват.
Добрата вест
Добрата вест е, че в кадрова и структурна рецесия е изпаднала българската партийна система, а не българската народна власт. Единственото, което родните партии би трябвало да създадат, с цел да подобрят политическата среда е да трансформират вождистки настроените си организации. И тъй като вождовете не се отхвърлят от властта си сами, се постанова партийните членове и деятели да стартират да ги лимитират. Или пък да ги сменят. Вътрешнопартийният плурализъм ще усъвършенства внезапно общественото държание на родните партии и ще създаде условия за намиране на политически консенсуси.
Ако пък актуалните политически обединения не могат да станат по-плуралистични и в случай че останат вождистки организации, ще ги сменяем с нови. Не е мъчно да се намерят по-разумни и по-амбициозни в публичен, а не в персонален проект, хора от актуалните партийни вождове. Ако разсъждаваме политически, през поговорката “Когато котката я няма в къщата, мишките танцуват на масата ”, съществуването на доста на брой мишки значи, че или котката е негодна, или че е е влезнала в скрит план с тях. И в двата разновидността котката е негодна. В подобен случай изпитаното от историята решение е да сменим котката, а не мишките. Нали?
Българската партийна система е изпаднала в тежка кадрова и структурна рецесия. От най-малко десетилетие в политическите партии си пробиват път, в голямата си степен посредствени и сервилно настроени хора, чиято единствена работа е да угаждат на политическите вождове, които възпитано назоваваме политически водачи. Съжалявам, че би трябвало да съм съответен, само че по този начин е в ГЕРБ при господин Борисов от деня на основаването на партията. Така е и в Движение за права и свободи, при който и да е фиктивен или неофициален ръководител, по този начин от много време е в Българска социалистическа партия при госпожа Нинова. Така е даже в едната от съставните част на обединението “Демократична България ” - партия “Да България ” при господин Иванов. Култът към личността е на мода в българския политически живот. Има Такъв Народ са специфичен случай, разказан в идващите редове.
Личностите, към които бива създаван фетиш, надалеч не са това, за което са представяни от придворните си партийните нагаждачи. С цялото ми почитание към актуалните партийни вождове, е очевидно отвред, че те нямат нужния интелектуален потенциал, с цел да изработят политическа формула за основаване на ново устойчиво и представително ръководство и за развиване на страната. За страдание множеството от актуалните политически вождове, евентуално даже всички, нямат виждане за посоката, в която да се развиват обособените браншове в стопанската система ни и не могат да предложат политически цели, които обществото да припознае. От много време насам българското общество няма съвсем никакви политически цели, които да си заслужава да поддържа. Така заменяме развиването със непоклатимост, придвижването със застой. Част от политическите партии, да вземем за пример ГЕРБ, даже ни убеждават да не заменяме стабилността на “лошото ” с каквото и да ново, тъй като новото можело да докара до неустойчивост! Дотам сме се докарали като общество, да гледаме обратно!
Липсата на интелектуален и политически потенциал е обезщетен от родните политически вождове с капсулация в тесни политически кръгове, които се характеризират с три неща – първо, с персонална лоялност към “политическия водач ”, второ с цялостна безкритичност към дейностите му и, трето, с цялостна политическа безпринципност. В подобен учредителен модел на родните политически партии няма място за можещи, успяващи на пазара свободни хора. Качества като подготвеност, самостоятелност не са нужни в актуалните политически партии. Недостигът на способени и самостоятелни хора в тях се е трансферирал трайно и в институциите на страната. В държавната администрация, несъмнено, има способени хора. Тяхната подготвеност обаче е персонална. Тя не е полезност и стандарт в построяването, действието и ръководството на държавната администрация. Водещи полезности за ръководещите основните държавни браншове са сервилността и императивното послушание пред началника, а не пред разпоредбите и закона. Управлението на ГЕРБ докара обществената среда до такава степен, че разпоредбите и законовата уредба се променяха, с цел да бъдат комфортни на партийния водач и неговата клика. Настоящата кадрова и структурна рецесия на българската партийна система бе създадена с модел на политически водачество и метод на ръководство на държавните институции, натрапен от ГЕРБ.
Сега общество ни е изправено пред обстановка, в която е належащо политическо водачество, учредено на познание, на рационални и идващи от обществото идеи; на самообладание и почитание към останалите; на основаване на доверие; на разбирането, че политиката не учредена напълно на подчиненост, а е развой на създаване на хоризонтални публични структури.
Вместо да си сътвори и провежда политически структури, отговарящи на гореизброените условия, българското политическо общество прескочи от бодил на глог – от ГЕРБ на Има Такъв Народ. Вместо да се опитаме да сменим модела на политическо деяние, се опитахме да сменим политическия водач. И новият се оказа политически по-неподготвен от предходния. Още на старта. Толкова политически неопитен и неплатежоспособен, че даже не си заслужава да бъде оценен в елементи. Казано напълно в резюме – не можем да намерим познание и политически качества там където не съществуват.
Добрата вест
Добрата вест е, че в кадрова и структурна рецесия е изпаднала българската партийна система, а не българската народна власт. Единственото, което родните партии би трябвало да създадат, с цел да подобрят политическата среда е да трансформират вождистки настроените си организации. И тъй като вождовете не се отхвърлят от властта си сами, се постанова партийните членове и деятели да стартират да ги лимитират. Или пък да ги сменят. Вътрешнопартийният плурализъм ще усъвършенства внезапно общественото държание на родните партии и ще създаде условия за намиране на политически консенсуси.
Ако пък актуалните политически обединения не могат да станат по-плуралистични и в случай че останат вождистки организации, ще ги сменяем с нови. Не е мъчно да се намерят по-разумни и по-амбициозни в публичен, а не в персонален проект, хора от актуалните партийни вождове. Ако разсъждаваме политически, през поговорката “Когато котката я няма в къщата, мишките танцуват на масата ”, съществуването на доста на брой мишки значи, че или котката е негодна, или че е е влезнала в скрит план с тях. И в двата разновидността котката е негодна. В подобен случай изпитаното от историята решение е да сменим котката, а не мишките. Нали?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ