Има два начина да се живее: при единия живееш в

Има два метода да се живее: при единия живееш в бездънен сън – тогава остаряваш, с всеки миг от ден на ден, с всеки миг умираш по малко, и това е всичко.

Целият ти живот се състои от една дълга, мудна гибел.

Но в случай че внесеш осъзнаване в своите прекарвания – каквото и да правиш, каквото и да ти се случи, да си безсънен, да наблюдаваш, да осъзнаваш, да вкусваш с приятност прекарването от всички ъгли, да се опиташ да схванеш смисъла му, да се опиташ да проникнеш в самата му дълбочина, каквото и да ти се случи, да се опиташ да го живееш интензивно и тотално – тогава то не е просто някакъв лекомислен феномен.

Дълбоко вътре в теб нещо се трансформира с него. Ти ставаш по-буден. Ако то е неточност, това прекарване, в никакъв случай към този момент няма да я правиш.

Зрелият човек в никакъв случай не прави една и съща неточност още веднъж.

Но в случай че човек е просто остарял, той непрекъснато прави една и съща неточност все още веднъж и още веднъж.

Той живее в един кръг и в никакъв случай нищо не научава.

Днес се ядосваш, през вчерашния ден си бил сърдит, както и завчера, и на следващия ден отново ще се ядосаш, както и вдругиден.

Ядосваш се все още веднъж и още веднъж, разкайваш се все още веднъж и още веднъж, и все още веднъж и още веднъж взимаш дълбокото решение към този момент да не правиш по този начин.

Но това решение нищо не трансформира – всякога когато се разстроиш, яростта взима връх, завладява те и се прави отново същата неточност. Ти остаряваш.

Ако изживееш тотално прекарването на яд, в никакъв случай към този момент няма да си сърдит.

Едно прекарване ще е задоволително да те научи, че това е неуместно, че е неуместно, че е просто жалко – не че е грях, ами е просто жалко.

Ти нараняваш себе си и другите, без да има за какво. То не си коства.

По подобен метод съзряваш. Утре обстановката ще се повтори, само че гневът няма да се повтори.

А човек, който придобива зряла възраст, не е решил, че няма към този момент да се гневи, не – това е симптом за човек, който не съзрява.

Зрелият човек в никакъв случай не взема решение за бъдещето, самата зряла възраст се грижи за това. Ти живееш през днешния ден – това живеене ще реши какво ще бъде утрето, то ще се появи от него.

Ако гневът е мъчителен, токсичен, в случай че си страдал пъклен заради него, какъв смисъл има да решаваш или да поемаш някакъв обет и да вървиш в храма и да декларираш: „ Сега поемам обет в никакъв случай към този момент да не се гневя “? Всичко това е детинско, няма смисъл!

Щом си схванал, че гневът е токсичен – край! Този път е затворен, тази врата към този момент не съществува за теб.

Ситуацията на следващия ден ще се повтори, само че ти няма да си захласнат от обстановката. Научил си нещо – това схващане ще участва.

Можеш даже и да се смееш, можеш даже и да се наслаждаваш на всичко това по какъв начин хората толкоз изглупяват. Твоето схващане ще пораства с всяко прекарване.

Можеш да живееш живота си като че ли си замаян – по този начин живеят деветдесет и девет % от хората – само че можеш да го живееш и с активност, с осъзнаване.

Ако живееш с осъзнаване, ти съзряваш, другояче просто остаряваш. А да остарееш не значи да помъдрееш.

Ако си бил простак на младини, а в този момент си стар, ще си просто един остарял простак, това е всичко.

Просто остарявайки, не можеш да помъдрееш.

Можеш даже още да оглупееш, тъй като може да си придобил някакви механични, роботизирани привички.

Животът може да се живее по два метода.

Ако живееш безсъзнателно, ти просто умираш; в случай че живееш умишлено, ти постигаш от ден на ден и повече живот.

Смъртта ще пристигна – само че тя в никакъв случай не идва при зрелия човек, а единствено при този, който остарява и одъртява.

Зрелият човек в никакъв случай не умира, тъй като той се учи даже и посредством гибелта.

Дори и гибелта ще бъде едно прекарване, през което ще се премине интензивно и което ще бъде следено, ще му се разреши да се случи.

Ошо, „ Зрелостта “