Илюстрация Сашо Стоицов Увеличаване Сашо Стоицов [Open Art Files] Смаляване

Илюстрация
Сашо Стоицов

Увеличаване

Сашо Стоицов

[Open Art Files] Смаляване
" Страхотна атмосфера " и " динамичност " не са думи, с които доста хора разказват Благоевград в този момент, само че точно по този начин художникът Сашо Стоицов си спомня родния си град в края на 70-те и през 80-те години на ХХ век.

Той е от поколението на първите художници в града, които се дистанцират от догмите на времето и прокарват концепциите на актуалното изкуство в страната. " Бяхме друга губерния ", споделя Сашо Стоицов и по този начин накратко разказва странните игри сред взаимозависимост и самостоятелност на времето. " В града няма и някаква особена традиция на художници и изобразително изкуство, тъй че това в допълнение ни освободи от рамки и упования. "

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сред съидейниците му са още Васко Иванов, Пламен Бонев, Георги Ковачев, Христо Шапкарев. Поколението му има известна независимост на деяние - Благоевград е надалеч от другите огромни градове и институционалната преса на София, която около спецификите на времето е мъчно налична.

" Закрепостяването ненапълно предпоставяше към основаването на дребни и дейни подиуми. " Когато желаят да избягат от още условности, просто не изпращат предложения до кметството и партийните представители за изложбите си. Исторически актуалното изкуство в България прескача институциите и си проправя път през лендарта, като Благоевград не прави изключение - брегът на Струма става място за акции, съоръжения и пърформънси.

Илюстрация
Част от първите пробни художници на града, обединени под името " Група Благоевград ", по време на галерия в Мелник, 1982

Увеличаване

Част от първите пробни художници на града, обединени под името " Група Благоевград ", по време на галерия в Мелник, 1982

Смаляване

Това не пази съвременно мислещите от консерватизма на публиката: " Това, че използвах снимка във работата си, за доста хора автоматизирано означаваше, че това просто не е изкуство. " На 11 ноември 1989 година, ден откакто Тодор Живков е свален от власт, в града се провежда първата Национална галерия на модерно изкуство " 11-11 ", а Стоицов възроди провеждането й с издания през 2014 и 2016 година

Парчета от тази история бяха припомнени в книгата " Въведение в българското модерно изкуство 1982 - 2015 " на Весела Ножарова и в скорошната ретроспективна галерия " Open Art Files: Записки и бележки под линия " в изложба " Капана ", Пловдив, където бяха показани разнообразни представители на българското актуалното изкуство. Творбите на Сашо Стоицов, с единия крайник във времето си, а с другия - някъде в бъдещето, бяха от тези, които предизвикаха максимален интерес от страна на посетителите. Изложба или проучване, което да събере специфичността на групата създатели в града от това време, към този момент липсва. Това не е единствено по виновност на куратори или изкуствоведи.

Илюстрация
" Саксофонист в банята " на Сашо Стоицов, 1973

Увеличаване

" Саксофонист в банята " на Сашо Стоицов, 1973

Смаляване

Малко от този дух оцелява след 1989 година и поради самите актьори. " Много от художниците си помислиха, че към този момент просто не е нужно да се прави авангард, защото няма кой да го купи. Хвърлиха се в нещата, които отричаха, и в този момент отхвърлят това, което са правили преди. "

Илюстрация
" Семейство ", 1979, която тази есен беше част от ретроспективната галерия на българското модерно изкуство " Open Art Files: Записки и бележки под линия " в Пловдив

Увеличаване

" Семейство ", 1979, която тази есен беше част от ретроспективната галерия на българското модерно изкуство " Open Art Files: Записки и бележки под линия " в Пловдив

Смаляване

Стоицов остава в града до 1998 година, след което 15 години живее в Ню Йорк. " Да си там е една невероятна школа. Виждаш по какъв начин пред теб се зараждат нови течения, все по-ясно различаваш американското и европейското изкуство ", споделя Стоицов. Никога не е имал интервал от разграничаване от българското изкуство и от разстояние е следял всичко. " Дори когато се върнах, знаех повече от някои сътрудници какво се случва в страната. " От 2013 година живее в София, само че остава обвързван с Благоевград. Оттогава провежда годишен симпозиум сред юли и август, на който кани модерни художници.

Илюстрация
" Програма Братанов " на Сашо Стоицов, картина от 1980 година, отхвърлена от журито, което утвърждава първата му галерия

Увеличаване

" Програма Братанов " на Сашо Стоицов, картина от 1980 година, отхвърлена от журито, което утвърждава първата му галерия

Смаляване

Илюстрация
Програма " Войнов ", 1980

Увеличаване

Програма " Войнов ", 1980

Смаляване

Сашо Стоицов споделя, че Благоевград от ден на ден му наподобява на " малко гръцко градче, където времето тече постепенно ", само че все пак съгласно него ще има интерес, в случай че се роди място, отдадено на актуалното изкуство. " Израстват генерации, които имат мътни показа за изкуството, които нито са виждали, нито са сънували такива неща. "

Въпреки че той има малко очаквания, че градът ще тръгне в коренно друга посока, той е оптимистичен за това, което се случва в по-широк проект: " Мисля, че сега България е доста хубаво място за изкуство - има независимост, има сила, основава се изкуство, друго от това на другите страни, в това число от близките страни. "