„Синовете на Сатаната“: Вили Лилков вади на светло мрачните тайни на болшевизма
Вили Лилков, един от основателите на „ Синя България “ и дълготраен откривател на комунистическите закононарушения, показа в предаването с водещ, новата си книга „ Синовете на Сатаната “. В диалог с журналиста Люба Кулезич, той разкрива смразяващи детайлности за интервала от 1917 до 1953 година, основани на документи от съветския държавен списък, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Заглавието на книгата, което звучи съвсем холивудско, в действителност е исторически откъс, описващ ужаса на епохата.
„ Това име го взех в действителност от едно изявление на Дмитрий Мережковски “, изяснява Лилков. Руският мъдрец и публицист назовава болшевиките „ синове на дявола “ и чертае ясна граница сред очевидците на терора и останалия свят: „ Живите не знаят нищо за мъртвите, мъртвите не знаят нищо за живите “. Думите му са доказани и от съветския патриарх Тихон, който се обръща към вярващите със завета: „ Ако не знаете кой е Сатаната, ето го, той към този момент е на терен, той е тук “, визирайки новата власт в Кремъл.
Един от най-трагичните аспекти, наранени в труда на Лилков, е ориста на децата в Съветския съюз. След революцията и последвалите гладомори (1922-1923 година, 1932-1933 г.), милиони безпризорни деца остават на улицата. Идеологията на Ленин и неговите сподвижници е безапелационна – „ няма деца на фамилията, има деца на републиката “. Целта е национализация на децата и разтрошаване на патриархалния модел.
Паралелно с това протича и по този начин наречената полова гражданска война. Болшевиките постановат теорията за „ чашата вода “ – концепцията, че половите стремежи би трябвало да се задоволяват толкоз елементарно, колкото утоляването на жаждата.
„ Ленин и Троцки са в действителност огромните вдъхновители на революцията, огромните вдъхновители на аления гнет, на военния комунизъм “, акцентира Лилков.
Тази „ независимост “ стига до крайности, като придвижването „ Долу срама “, при което хора дефилират голи в Москва и Петербург, и даже издаването на местни декрети за „ общо прилагане на дамите “.
Книгата разказва и систематичното заличаване на Руската православна черква. Създава се придвижване на „ безбожниците “, което доближава 5 милиона членове, а през 1929 година е оповестена „ първа петилетка на безбожието “. Планът е явен: цялостно очистване на духовенството и храмовете. Кулминация на този развой е взривяването на храма „ Христос Спасител “ през 1931 година по разпореждане на Сталин.
Вили Лилков обръща особено внимание на ориста на българската политическа емиграция в Съюз на съветските социалистически републики. По думите му сталинският режим избива повече управителни български комунисти, в сравнение с българската полиция в интервала 1923-1944 година „ Голяма част от тях са безусловно изтребени “, показва създателят.
Крайната цел на режима е основаването на нов човешки вид – „ Хомо Советикус “. Това е индивидът, оживял в условия на десетилетия принуждение, боязън и депортации. Лилков цитира Владимир Яковлев: „ Ние всички в Русия сме внуци на жертви и палачи… Ако във вашето семейство няма жертви, значи е имало палачи “.
Книгата „ Синовете на Сатаната “ съдържа над 1200 цитирания на документи и цели да освети едва познати интервали, скрити зад огромната руска агитация. „ Не е належащо да стане русофоб, само че най-малко да почисти своя взор и да може да си изяснява доста от събитията, които се случват през днешния ден “, обобщава Вили Лилков.
„ Това име го взех в действителност от едно изявление на Дмитрий Мережковски “, изяснява Лилков. Руският мъдрец и публицист назовава болшевиките „ синове на дявола “ и чертае ясна граница сред очевидците на терора и останалия свят: „ Живите не знаят нищо за мъртвите, мъртвите не знаят нищо за живите “. Думите му са доказани и от съветския патриарх Тихон, който се обръща към вярващите със завета: „ Ако не знаете кой е Сатаната, ето го, той към този момент е на терен, той е тук “, визирайки новата власт в Кремъл.
Един от най-трагичните аспекти, наранени в труда на Лилков, е ориста на децата в Съветския съюз. След революцията и последвалите гладомори (1922-1923 година, 1932-1933 г.), милиони безпризорни деца остават на улицата. Идеологията на Ленин и неговите сподвижници е безапелационна – „ няма деца на фамилията, има деца на републиката “. Целта е национализация на децата и разтрошаване на патриархалния модел.
Паралелно с това протича и по този начин наречената полова гражданска война. Болшевиките постановат теорията за „ чашата вода “ – концепцията, че половите стремежи би трябвало да се задоволяват толкоз елементарно, колкото утоляването на жаждата.
„ Ленин и Троцки са в действителност огромните вдъхновители на революцията, огромните вдъхновители на аления гнет, на военния комунизъм “, акцентира Лилков.
Тази „ независимост “ стига до крайности, като придвижването „ Долу срама “, при което хора дефилират голи в Москва и Петербург, и даже издаването на местни декрети за „ общо прилагане на дамите “.
Книгата разказва и систематичното заличаване на Руската православна черква. Създава се придвижване на „ безбожниците “, което доближава 5 милиона членове, а през 1929 година е оповестена „ първа петилетка на безбожието “. Планът е явен: цялостно очистване на духовенството и храмовете. Кулминация на този развой е взривяването на храма „ Христос Спасител “ през 1931 година по разпореждане на Сталин.
Вили Лилков обръща особено внимание на ориста на българската политическа емиграция в Съюз на съветските социалистически републики. По думите му сталинският режим избива повече управителни български комунисти, в сравнение с българската полиция в интервала 1923-1944 година „ Голяма част от тях са безусловно изтребени “, показва създателят.
Крайната цел на режима е основаването на нов човешки вид – „ Хомо Советикус “. Това е индивидът, оживял в условия на десетилетия принуждение, боязън и депортации. Лилков цитира Владимир Яковлев: „ Ние всички в Русия сме внуци на жертви и палачи… Ако във вашето семейство няма жертви, значи е имало палачи “.
Книгата „ Синовете на Сатаната “ съдържа над 1200 цитирания на документи и цели да освети едва познати интервали, скрити зад огромната руска агитация. „ Не е належащо да стане русофоб, само че най-малко да почисти своя взор и да може да си изяснява доста от събитията, които се случват през днешния ден “, обобщава Вили Лилков.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ