Борбата не е епична, а направо комична
Или какво произлезе от конфликта на нефелни демонстрации с мекушаво държавно управление
Българският протестен епос добави нова глава. Нощта роди из мъртва вътрешност вековната завист на всевъзможни фирмени водачи (по Гео Милев), те блокираха огромните градове. Медиите по този начин се бяха развълнували дни по-рано, все едно се случва ново Априлско или Септемврийско въстание. Но, ето че, държавното управление не падна. Дори не се поклати веднъж от кумова срама. И в сряда, когато свирки и тъпани огласиха улиците, за голямата част от обществото по-вълнуваща се оказа тематика 13, паднала се на матурата за зрелостници.
Би следвало цялата тая работа да не е толкоз комична, написа
Протести смъкнаха първото държавно управление на Бойко Борисов, след тях си отиде кабинетът на Орешарски. Протести приготвиха почвата за детронирането на Борисов и през 2021 година Да не приказваме за събитията от Виденовата зима (1996-97 г.)... С този бекграунд всеки народен митинг у нас е с капацитет на гражданска война, стига в действителност да е подобен. И тук стигаме до един доста основен миг. Големите митинги у нас не са браншови, съсловни. Не са и във връзка
животрептящи проблеми като тол такси или биодобавка за горивата
Те са, откакто ножът безусловно опре до кокал, лишавайки от вероятност всички българи. Да си мислиш, че негодувания на няколко класи (енергетици, пътищари, тираджии и работодатели подгряваха почвата дружно и поотделно) против властта, която пристигна, с цел да опустоши след Борисов, и то единствено година след абдикацията му (той ръководи над 10), ще доведат до нещо съществено - е цялостна илюзия. Но медиите не го схванаха и седмици преекспонираха едно огромно нищо.
Обстановката сама по себе си обаче бе забавна. Тя може да послужи за значими заключения, по тази причина си коства да бъде прегледана в детайли.
Най-напред ще се спрем на държавното управление. За пет месеца това бяха вторите митинги против него. Първите бяха проведени от "Възраждане " против коронавирус ограниченията, финализирани със замерване със снежни топки на Кирил Петков, когато към този момент нямаше коронавирус ограничения и партията се чудеше под каква форма да се гневи. Премиерът няколко пъти кани "Възраждане " на среща, даже нежелателен се появи на противников протест. Обясняваше им, че той самият не желае коронавирус ограничения. Срещу снежните топки пък пусна усмивка.
Този диалогично-любезен метод бе леко заменен по отношение на превозвачите - Петков ги предложения на договаряния, само че им и сподели вратата. После отново договаряния... Пред работодателите пък непосредствено приклекна, съгласявайки се, за тяхна изненада, с настояванията им за тока и газа. В последна сметка държавното управление не просто сподели, че няма единна тактика против митингите, ами и показва отстъпчивост.
Страхът от викове под прозорците е изтъкнат,
както и поддаването на изкуствените суматохи от медиите и обществените мрежи. А всичко това може да донесе само краткотрайни изгоди - колкото някой протестиращ да си тръгне, а различен да пристигна. Покаже ли примирителност една власт, в дълготраен проект тя губи, тъй като настояванията към нея летят лавинообразно. Нещо сходно се случи и в този момент - сякаш на първо време потеглиха единствено тираджиите, след това се залепиха работодателите,; виждайки податливостта, таксиджиите също хукнаха да придирят... Ако желае да е предпазен против външни въздействия, Петков просто би трябвало да е по-твърд.
Всичко това бе съпроводено с още един забавен колорит. По принцип скарани между тях и съответно към идните антиинфлационни разходи, другите водачи на ръководещата коалиция оставиха Петков самичък. Не го опазиха против настояванията. Вицепремиерът Нинова даже сътвори усещане, че е подготвена да оглави митинг под наслов "Руският газ - прекрасен газ! ". Така обединението пропусна да покаже единение при един от дребните мотиви, които имаше.
Няколко думи заслужава и спецификата на митингите. Една част от тях бяха проведени от синдикатите. Но профсъюзи действат единствено в общинските и държавните предприятия, което лишава демонстрациите от повсеместност и мощ. Други, бидейки под давлението на работодателите, непосредствено се трансформират в лобизъм. А и присъединяване в тях минава под знака "Няма не желая ". Така медийното преекспониране в този момент в действителност прикри голяма липса на възторг. Като прибавим обстоятелството, че във всичките протестни безредици от последните седмици имаше мощен партиен привкус (превозвачите, пътищарските компании и част от работодателите са близки до ГЕРБ; столичният градски превоз непосредствено е зависещ на нея), нещата
стават повече от нефелни
И напълно разумно целият този сюжет бе съпроводен с три комични детайла. Първо, преди седмица Министерство на вътрешните работи изумително безконфликтно се оправи с тировете, подготвени да нападат София - просто не ги пусна. Справи се точно заради гореописаната нефелност. Второ, в навечерието на огромния митинг в сряда телом и духом работодателите демонстрираха, че много-много не са удовлетворени от отклика на настояванията им - тъй като следваше да се пооткажат, а партийните заръки сочеха друго. Трето, в самата сряда "Спаси София " стана таран на разобличаването на ГЕРБ в приноса им. Тя онагледи със фотоси в обществените мрежи по какъв начин Екатерина Йорданова, общински консултант и водач на Жени - ГЕРБ, бидейки по едно и също време синдикален ръководител, надува мегафон пред столичните транспортни служащи. До нея е щерка й, също деятел на партията. Всъщност Йорданова е публично позната и от други фотоси - тя е именитата дама, разцелувала през сълзи избавения от ареста Бойко Борисов в онази библейска нощ.
Тук следва да се каже, че е изумително по какъв начин един и същи човек е хем синдикален водач, хем консултант в партията, ръководеща София. Удивително е и
за какво Борисов самичък не оглави митингите
Не е срамно партия да ги оглави. Срамно е да се крие. Но в случай че се бе официализирало присъединяване на ГЕРБ, всеобщата социална реакция щеше да е извънредно отрицателна.
Като край на всичко това вместо ескалация митингите спихнаха. Четвъртъкът бе безоблачен и спокоен, все едно в никакъв случай не са се случвали. Липсваха хилядите българи, излезли по улиците,
запленени от полезностите и концепциите на добре познатите тираджии и пътищари
Просто една против друга на барикадата бяха застанали две по своему меки Марии - (само)заблудени или от преекспониране, или от разбиране на мечтаното за допустимо.
Най-големият извод би трябвало да си го направи държавното управление. Всеки има право да стачкува, само че то не е длъжно да кляка пред всички претенции. Още повече безумни, каквито бяха огромна част от актуалните. Удовлетворяването им коства пари, които се вземат от други българи, които никой не е питал. Твърда политическа позиция по тези остарели щекотливи разрези нямаха и предходните държавни управления. Този кабинет единствено ще завоюва, в случай че показва друго държание. За страдание, това не се случи.
Българският протестен епос добави нова глава. Нощта роди из мъртва вътрешност вековната завист на всевъзможни фирмени водачи (по Гео Милев), те блокираха огромните градове. Медиите по този начин се бяха развълнували дни по-рано, все едно се случва ново Априлско или Септемврийско въстание. Но, ето че, държавното управление не падна. Дори не се поклати веднъж от кумова срама. И в сряда, когато свирки и тъпани огласиха улиците, за голямата част от обществото по-вълнуваща се оказа тематика 13, паднала се на матурата за зрелостници.
Би следвало цялата тая работа да не е толкоз комична, написа
Протести смъкнаха първото държавно управление на Бойко Борисов, след тях си отиде кабинетът на Орешарски. Протести приготвиха почвата за детронирането на Борисов и през 2021 година Да не приказваме за събитията от Виденовата зима (1996-97 г.)... С този бекграунд всеки народен митинг у нас е с капацитет на гражданска война, стига в действителност да е подобен. И тук стигаме до един доста основен миг. Големите митинги у нас не са браншови, съсловни. Не са и във връзка
животрептящи проблеми като тол такси или биодобавка за горивата
Те са, откакто ножът безусловно опре до кокал, лишавайки от вероятност всички българи. Да си мислиш, че негодувания на няколко класи (енергетици, пътищари, тираджии и работодатели подгряваха почвата дружно и поотделно) против властта, която пристигна, с цел да опустоши след Борисов, и то единствено година след абдикацията му (той ръководи над 10), ще доведат до нещо съществено - е цялостна илюзия. Но медиите не го схванаха и седмици преекспонираха едно огромно нищо.
Обстановката сама по себе си обаче бе забавна. Тя може да послужи за значими заключения, по тази причина си коства да бъде прегледана в детайли.
Най-напред ще се спрем на държавното управление. За пет месеца това бяха вторите митинги против него. Първите бяха проведени от "Възраждане " против коронавирус ограниченията, финализирани със замерване със снежни топки на Кирил Петков, когато към този момент нямаше коронавирус ограничения и партията се чудеше под каква форма да се гневи. Премиерът няколко пъти кани "Възраждане " на среща, даже нежелателен се появи на противников протест. Обясняваше им, че той самият не желае коронавирус ограничения. Срещу снежните топки пък пусна усмивка.
Този диалогично-любезен метод бе леко заменен по отношение на превозвачите - Петков ги предложения на договаряния, само че им и сподели вратата. После отново договаряния... Пред работодателите пък непосредствено приклекна, съгласявайки се, за тяхна изненада, с настояванията им за тока и газа. В последна сметка държавното управление не просто сподели, че няма единна тактика против митингите, ами и показва отстъпчивост.
Страхът от викове под прозорците е изтъкнат,
както и поддаването на изкуствените суматохи от медиите и обществените мрежи. А всичко това може да донесе само краткотрайни изгоди - колкото някой протестиращ да си тръгне, а различен да пристигна. Покаже ли примирителност една власт, в дълготраен проект тя губи, тъй като настояванията към нея летят лавинообразно. Нещо сходно се случи и в този момент - сякаш на първо време потеглиха единствено тираджиите, след това се залепиха работодателите,; виждайки податливостта, таксиджиите също хукнаха да придирят... Ако желае да е предпазен против външни въздействия, Петков просто би трябвало да е по-твърд.
Всичко това бе съпроводено с още един забавен колорит. По принцип скарани между тях и съответно към идните антиинфлационни разходи, другите водачи на ръководещата коалиция оставиха Петков самичък. Не го опазиха против настояванията. Вицепремиерът Нинова даже сътвори усещане, че е подготвена да оглави митинг под наслов "Руският газ - прекрасен газ! ". Така обединението пропусна да покаже единение при един от дребните мотиви, които имаше.
Няколко думи заслужава и спецификата на митингите. Една част от тях бяха проведени от синдикатите. Но профсъюзи действат единствено в общинските и държавните предприятия, което лишава демонстрациите от повсеместност и мощ. Други, бидейки под давлението на работодателите, непосредствено се трансформират в лобизъм. А и присъединяване в тях минава под знака "Няма не желая ". Така медийното преекспониране в този момент в действителност прикри голяма липса на възторг. Като прибавим обстоятелството, че във всичките протестни безредици от последните седмици имаше мощен партиен привкус (превозвачите, пътищарските компании и част от работодателите са близки до ГЕРБ; столичният градски превоз непосредствено е зависещ на нея), нещата
стават повече от нефелни
И напълно разумно целият този сюжет бе съпроводен с три комични детайла. Първо, преди седмица Министерство на вътрешните работи изумително безконфликтно се оправи с тировете, подготвени да нападат София - просто не ги пусна. Справи се точно заради гореописаната нефелност. Второ, в навечерието на огромния митинг в сряда телом и духом работодателите демонстрираха, че много-много не са удовлетворени от отклика на настояванията им - тъй като следваше да се пооткажат, а партийните заръки сочеха друго. Трето, в самата сряда "Спаси София " стана таран на разобличаването на ГЕРБ в приноса им. Тя онагледи със фотоси в обществените мрежи по какъв начин Екатерина Йорданова, общински консултант и водач на Жени - ГЕРБ, бидейки по едно и също време синдикален ръководител, надува мегафон пред столичните транспортни служащи. До нея е щерка й, също деятел на партията. Всъщност Йорданова е публично позната и от други фотоси - тя е именитата дама, разцелувала през сълзи избавения от ареста Бойко Борисов в онази библейска нощ.
Тук следва да се каже, че е изумително по какъв начин един и същи човек е хем синдикален водач, хем консултант в партията, ръководеща София. Удивително е и
за какво Борисов самичък не оглави митингите
Не е срамно партия да ги оглави. Срамно е да се крие. Но в случай че се бе официализирало присъединяване на ГЕРБ, всеобщата социална реакция щеше да е извънредно отрицателна.
Като край на всичко това вместо ескалация митингите спихнаха. Четвъртъкът бе безоблачен и спокоен, все едно в никакъв случай не са се случвали. Липсваха хилядите българи, излезли по улиците,
запленени от полезностите и концепциите на добре познатите тираджии и пътищари
Просто една против друга на барикадата бяха застанали две по своему меки Марии - (само)заблудени или от преекспониране, или от разбиране на мечтаното за допустимо.
Най-големият извод би трябвало да си го направи държавното управление. Всеки има право да стачкува, само че то не е длъжно да кляка пред всички претенции. Още повече безумни, каквито бяха огромна част от актуалните. Удовлетворяването им коства пари, които се вземат от други българи, които никой не е питал. Твърда политическа позиция по тези остарели щекотливи разрези нямаха и предходните държавни управления. Този кабинет единствено ще завоюва, в случай че показва друго държание. За страдание, това не се случи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ