7 ежедневни навика, от които оглупяваме
Или по какъв начин всезнайковщината, честите информации с Гугъл и още непредвидени неща ни вършат... по-малко умни.
1. Наситените мазнини понижават когнитивната еластичност
Храните, богати на мазнини r с високо наличие на захар вредят на когнитивната еластичност, откри ново проучване.
Когнитивната еластичност е способността да се приспособяваме и да реагираме съответно на изменящите се обстановки.
Изследването е извършено върху лабораторни мишки. Поставят ги при естествен хранителен режим, хранителен режим с високо наличие на мазнини и хранителен режим с високо наличие на захар.
След четири седмици умствените и физически качества на мишките, хранещи се с повече мазнини и с повече захар стартират да спадат.
2. Мултимедийният мултитаскинг свива мозъка
Използването на преносими компютри, телефони и други медийни устройства по едно и също време може да смали значими структури в мозъка, сочи друго проучване.
За първи път невробиолози откриха, че хората, които употребяват голям брой устройства по едно и също време имат по-ниска компактност на сивото вещество в зоната на мозъка, която се свързва в когнивния и прочувствен надзор.
Мултитаскингът може да включва: да слушате музика, до момента в който играете видео игра, или да гледате телевизия, до момента в който говорите по телефона, или даже да четете вестник, до момента в който тв приемникът е включен.
3. Справките в Гугъл ви карат да се чувствате по-умни, в сравнение с сте
Търсенето в интернет кара хората да мислят, че знаят повече, в сравнение с в реалност, открива ново изследване.
И наподобява няма изключително значение даже хората да не намерят информацията, която са търсили.
„ Интернет е толкоз мощен инструмент, където можете да въведете всевъзможен въпрос и на процедура имате достъп до цялото познание на света на върха на пръстите си – споделя ръководителят на проучването Матю Фишър.
„ Става по-лесно да объркате личните си познания с тези от външен източник.
Когато хората са в действителност сами, те могат да бъдат извънредно неточни за това какъв брой знаят и какъв брой са подвластни от интернет. “
4. Твърде доста захар вреди на паметта
Като цяло здрави хора с високи равнища на кръвната захар са по-склонни да имат проблеми с паметта, твърди неотдавнашно изследване, оповестено в сп. Neurobiology.
Eто какво споделя един от създателите, доктор Агнес Фльоел:
„...дори за хора с кръвна захар в естествените граници намаляването на нивото на кръвната захар може да бъде обещаваща тактика за попречване на проблеми с паметта и замиране на умствените качества с възрастта. “
5. „ Експертите “ знаят по-малко, в сравнение с си мислят
Всезнайковците не знаят толкоз, колкото си мислят, че знаят, потвърждава друго проучване.
Колкото повече хората мислят, че знаят по дадена тематика, толкоз по-вероятно е те да настояват, че изцяло измислени обстоятелства са правилни, откриват психолози.
Г-жа Став Атир, водещ създател на проучването, изяснява:
„ Колкото повече хората бяха уверени, че имат знания в региона на финансите като цяло, толкоз по-склонни бяха да настояват, че знаят измислени финансови термини.
Същият модел се наблюдаваше и при други области, измежду които биология, литература, философия и география.
Например, преценката на хората какъв брой знаят за избран биологичен термин зависи частично от това какъв брой мислят, че знаят в региона на биологията като цяло. “
6. Лошият сън унищожава мисловните качества
Щетите, които неприятният сън нанася на мисловните качества са чудовищни.
Мозъкът, на който му се спи, би трябвало да работи по-усърдно, до момента в който краткосрочната и дълготрайната памет са по-слаби.
Вниманието и умеенето за обмисляне се утежняват, по-лесно е да следвате навиците и е друдно да създавате нови тактики.
Лишаването от сън даже нарушава способността да разчитаме страстите по лицата.
7. Физическото безсилие нарушава умствената активност
Както умственият, по този начин и физическият стрес взаимодействат и предизвикват отмалялост, сочат данните от скорошно проучване.
Ресурсите на мозъка в префронталния кортекс – тази зона на мозъка, която използваме за обмисляне и надзор – са разграничени по време на физическата и умствена интензивност, открива проучването.
То е едно от първите, които демонстрират по какъв начин умствените и физически задания могат взаимодействат и изморяват мозъка.
източник: обект.бг
1. Наситените мазнини понижават когнитивната еластичност
Храните, богати на мазнини r с високо наличие на захар вредят на когнитивната еластичност, откри ново проучване.
Когнитивната еластичност е способността да се приспособяваме и да реагираме съответно на изменящите се обстановки.
Изследването е извършено върху лабораторни мишки. Поставят ги при естествен хранителен режим, хранителен режим с високо наличие на мазнини и хранителен режим с високо наличие на захар.
След четири седмици умствените и физически качества на мишките, хранещи се с повече мазнини и с повече захар стартират да спадат.
2. Мултимедийният мултитаскинг свива мозъка
Използването на преносими компютри, телефони и други медийни устройства по едно и също време може да смали значими структури в мозъка, сочи друго проучване.
За първи път невробиолози откриха, че хората, които употребяват голям брой устройства по едно и също време имат по-ниска компактност на сивото вещество в зоната на мозъка, която се свързва в когнивния и прочувствен надзор.
Мултитаскингът може да включва: да слушате музика, до момента в който играете видео игра, или да гледате телевизия, до момента в който говорите по телефона, или даже да четете вестник, до момента в който тв приемникът е включен.
3. Справките в Гугъл ви карат да се чувствате по-умни, в сравнение с сте
Търсенето в интернет кара хората да мислят, че знаят повече, в сравнение с в реалност, открива ново изследване.
И наподобява няма изключително значение даже хората да не намерят информацията, която са търсили.
„ Интернет е толкоз мощен инструмент, където можете да въведете всевъзможен въпрос и на процедура имате достъп до цялото познание на света на върха на пръстите си – споделя ръководителят на проучването Матю Фишър.
„ Става по-лесно да объркате личните си познания с тези от външен източник.
Когато хората са в действителност сами, те могат да бъдат извънредно неточни за това какъв брой знаят и какъв брой са подвластни от интернет. “
4. Твърде доста захар вреди на паметта
Като цяло здрави хора с високи равнища на кръвната захар са по-склонни да имат проблеми с паметта, твърди неотдавнашно изследване, оповестено в сп. Neurobiology.
Eто какво споделя един от създателите, доктор Агнес Фльоел:
„...дори за хора с кръвна захар в естествените граници намаляването на нивото на кръвната захар може да бъде обещаваща тактика за попречване на проблеми с паметта и замиране на умствените качества с възрастта. “
5. „ Експертите “ знаят по-малко, в сравнение с си мислят
Всезнайковците не знаят толкоз, колкото си мислят, че знаят, потвърждава друго проучване.
Колкото повече хората мислят, че знаят по дадена тематика, толкоз по-вероятно е те да настояват, че изцяло измислени обстоятелства са правилни, откриват психолози.
Г-жа Став Атир, водещ създател на проучването, изяснява:
„ Колкото повече хората бяха уверени, че имат знания в региона на финансите като цяло, толкоз по-склонни бяха да настояват, че знаят измислени финансови термини.
Същият модел се наблюдаваше и при други области, измежду които биология, литература, философия и география.
Например, преценката на хората какъв брой знаят за избран биологичен термин зависи частично от това какъв брой мислят, че знаят в региона на биологията като цяло. “
6. Лошият сън унищожава мисловните качества
Щетите, които неприятният сън нанася на мисловните качества са чудовищни.
Мозъкът, на който му се спи, би трябвало да работи по-усърдно, до момента в който краткосрочната и дълготрайната памет са по-слаби.
Вниманието и умеенето за обмисляне се утежняват, по-лесно е да следвате навиците и е друдно да създавате нови тактики.
Лишаването от сън даже нарушава способността да разчитаме страстите по лицата.
7. Физическото безсилие нарушава умствената активност
Както умственият, по този начин и физическият стрес взаимодействат и предизвикват отмалялост, сочат данните от скорошно проучване.
Ресурсите на мозъка в префронталния кортекс – тази зона на мозъка, която използваме за обмисляне и надзор – са разграничени по време на физическата и умствена интензивност, открива проучването.
То е едно от първите, които демонстрират по какъв начин умствените и физически задания могат взаимодействат и изморяват мозъка.
източник: обект.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ