По-високите лихви - лек срещу слабостта на датската крона
Икономисти от най-големите скандинавски банки позволяват, че Дания ще увеличи лихвените си проценти в околните месеци. Неотдавна те смятаха, че е по-вероятна нова лихвена редукция, която би тласнала страната към неразучена територия като се има поради рекордно ниската негативна стойност на лихвите в страната от минус 0.75 %.
Новите предвиждания са предизвикани от обменния курс на датската крона към еврото, който е закрепен на 746.038 за 100 евро с възможни отклонения от 2.25% в двете направления към него (с други думи допустимият диапазон на смяна е от 762.824 крони за 100 евро до 729.252 крони за евро). В момента обаче паричната единица на Дания, която има най-високия капиталов рейтинг "ААА ", е толкоз слаба, че централната банка на страната прибягна до най-мощните интервенции в поддръжка на кроната от 2015 година насам.
Според "Данске банк " главната причина за тази уязвимост е, че датските лихвени проценти са "прекалено ниски ", с цел да удовлетворяват вложителите. Друг фактор, който въздейства върху паричната политика на Дания е, че все по-голям брой търговски банки трансферират в последно време негативните лихви на дребните спестители. Което оказа помощ за по-дълбокото навлизане на паричната политика в стопанската система и в допълнение натисна надолу кроната.
Централната банка на Дания не организира публично оповестени заседания, а следва придвижванията на Европейската централна банка, с цел да поддържа националната валута в тесния й диапазон към еврото. И защото сега ЕЦБ няма желание да прави лихвени придвижвания, икономисти чакат ръководителят на "Данмаркс националбанк " - Ларс Роде, или също да кротува, или да качи лихвите. Анализатори на "Данске банк ", "Ханделсбанкен " и "Юске банк " предвиждат покачване на лихвите с 10 базови пункта през първото полугодие. А специалисти на "Нордеа ", "Никредит " и "Сидбанк " не плануват смяна на лихвените проценти, само че с 50% възможност за нарастването им.
Банкери от "Нордеа " показват, че "ЕЦБ всеки месец купува активи, до момента в който датската централна банка не прави сходни транзакции и това значи, че спомагателната ликвидност в еврозоната ще пораства, а в Дания ще пада, което ще увеличи цената на кроната ". Според основния икономист на "Данске " - Лас Олсен, предвиждането на лихвените проценти е станало по-трудно и централната банка "може да избере да изразходва още от запасите си, които към момента са огромни, и да изчака няколко месеца, или да реши да увеличи лихвите ". Расмус Гудум от "Ханделсбанкен " също подозира, че централната банка ще е по-склонна да преглътне по-слаба крона, както се е случвало и в предишното.
Каре:
Дания поддържа политика на закрепен курс от 1982-а - в началото към немската марка на Западна Германия, а по-късно - към еврото. Решението да вкара сходен режим е взето след интервал на висока безработица и инфлация и основни несъответствия в датското стопанство. Въпреки турбуленциите на курса на шведската крона и рецесията на валутните пазари при започване на 90-е години на предишния век, корекции на обменния курс на датската крона не са правени интензивно и централният курс на валутата към западната марка, а по-късно - към еврото, не е променян от януари 1987-а.
Дания е член на механизма ERMII с курс 746.038 крони за 100 евро и диапазон на отклоняване от 2.25% от двете страни на тази стойност, който е в действие от 2000 година. За разлика от класическия валутен ръб обаче датската валута плава свободно към всички останали парични единици (освен към еврото). И няма никакви ограничавания на оптималната или минималната й стойност към шведската крона или към щатския $. По този метод цената на кроната се образува от пазара. "Данмаркс " националбанк " организира паричната си политика в границите на закрепения курс към еврото с единствен ангажимент да поддържа постоянна кроната към единната европейска валута. Датските централни банкери ръководят изцяло без значение паричната си политика както от Народното събрание, по този начин и от държавното управление.
От 1 януари 2015-а (когато Литва е призната в еврозоната) Дания е единственият член на ERMIІ. На извършения през 2000-а референдум за присъединение на страната към блока на еврото, 46.8% от датчаните гласоподаваха "за " и 53.2% - "против ".
Новите предвиждания са предизвикани от обменния курс на датската крона към еврото, който е закрепен на 746.038 за 100 евро с възможни отклонения от 2.25% в двете направления към него (с други думи допустимият диапазон на смяна е от 762.824 крони за 100 евро до 729.252 крони за евро). В момента обаче паричната единица на Дания, която има най-високия капиталов рейтинг "ААА ", е толкоз слаба, че централната банка на страната прибягна до най-мощните интервенции в поддръжка на кроната от 2015 година насам.
Според "Данске банк " главната причина за тази уязвимост е, че датските лихвени проценти са "прекалено ниски ", с цел да удовлетворяват вложителите. Друг фактор, който въздейства върху паричната политика на Дания е, че все по-голям брой търговски банки трансферират в последно време негативните лихви на дребните спестители. Което оказа помощ за по-дълбокото навлизане на паричната политика в стопанската система и в допълнение натисна надолу кроната.
Централната банка на Дания не организира публично оповестени заседания, а следва придвижванията на Европейската централна банка, с цел да поддържа националната валута в тесния й диапазон към еврото. И защото сега ЕЦБ няма желание да прави лихвени придвижвания, икономисти чакат ръководителят на "Данмаркс националбанк " - Ларс Роде, или също да кротува, или да качи лихвите. Анализатори на "Данске банк ", "Ханделсбанкен " и "Юске банк " предвиждат покачване на лихвите с 10 базови пункта през първото полугодие. А специалисти на "Нордеа ", "Никредит " и "Сидбанк " не плануват смяна на лихвените проценти, само че с 50% възможност за нарастването им.
Банкери от "Нордеа " показват, че "ЕЦБ всеки месец купува активи, до момента в който датската централна банка не прави сходни транзакции и това значи, че спомагателната ликвидност в еврозоната ще пораства, а в Дания ще пада, което ще увеличи цената на кроната ". Според основния икономист на "Данске " - Лас Олсен, предвиждането на лихвените проценти е станало по-трудно и централната банка "може да избере да изразходва още от запасите си, които към момента са огромни, и да изчака няколко месеца, или да реши да увеличи лихвите ". Расмус Гудум от "Ханделсбанкен " също подозира, че централната банка ще е по-склонна да преглътне по-слаба крона, както се е случвало и в предишното.
Каре:
Дания поддържа политика на закрепен курс от 1982-а - в началото към немската марка на Западна Германия, а по-късно - към еврото. Решението да вкара сходен режим е взето след интервал на висока безработица и инфлация и основни несъответствия в датското стопанство. Въпреки турбуленциите на курса на шведската крона и рецесията на валутните пазари при започване на 90-е години на предишния век, корекции на обменния курс на датската крона не са правени интензивно и централният курс на валутата към западната марка, а по-късно - към еврото, не е променян от януари 1987-а.
Дания е член на механизма ERMII с курс 746.038 крони за 100 евро и диапазон на отклоняване от 2.25% от двете страни на тази стойност, който е в действие от 2000 година. За разлика от класическия валутен ръб обаче датската валута плава свободно към всички останали парични единици (освен към еврото). И няма никакви ограничавания на оптималната или минималната й стойност към шведската крона или към щатския $. По този метод цената на кроната се образува от пазара. "Данмаркс " националбанк " организира паричната си политика в границите на закрепения курс към еврото с единствен ангажимент да поддържа постоянна кроната към единната европейска валута. Датските централни банкери ръководят изцяло без значение паричната си политика както от Народното събрание, по този начин и от държавното управление.
От 1 януари 2015-а (когато Литва е призната в еврозоната) Дания е единственият член на ERMIІ. На извършения през 2000-а референдум за присъединение на страната към блока на еврото, 46.8% от датчаните гласоподаваха "за " и 53.2% - "против ".
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ