Кристалина: Бързият растеж крие рискове
Икономиката в световен мащаб се възвръща стремително след пандемията, само че заплахите и несигурността във връзка с прогнозите остават. Това сподели ръководещият шеф на МВФ - Кристалина Георгиева, седмица преди началото на Пролетната сесия на фонда, в която ще вземат участие водачи от 190-те страни, членуващи в организацията.
Причините за подобряването оптимистичните прогнози са две - икономическите тласъци, които обособените страни създадоха, и имунизационните тактики, сподели Георгиева. Но предизвести, че прекомерно бързият напредък крие и опасности, неравнопоставеният достъп до ваксини и новите варианти на вируса са измежду главните аргументи за това.
" Всъщност виждаме възобновяване на доста скорости, което се задвижва от два мотора - Съединените щати и Китай. Има дребна група страни, при които брутният вътрешен артикул ще е по-висок от този преди рецесията. Но това са изключения, а не обща наклонност ", сподели още Кристалина Георгиева.
1. Увод: Надежда и заплаха
Днес сме на прага на различен преломен миг. По думите на Франклин Делано Рузвелт: „ Намираме се на прага на изпълнен с вяра исторически миг, който обаче крие и заплаха.
Добрата вест е, че международната стопанска система е стъпила на по-здрава основа. Милиони хора са облагодетелствани от достъпа до ваксини, които ни дават вяра за естествен живот — за това, че ще можем още веднъж да прегърнем своите другари и обичани хора.
Но моментът крие и заплаха.
Икономическите благосъстояния се натрупат и разпределят небалансирано и неравномерно. Ваксините не доближават до голям брой хора в доста елементи на света. За мнозина вероятността да останат без работа и предизвикването на възходящата беднотия към момента са действителност. Твърде доста страни изостават.
Не би трябвало да отслабваме бдителността си нито за момент!
Действията ни през днешния ден ще оформят образа на света след рецесията. Затова не би трябвало да позволяваме неточности.
Това значи на първо място обективна опция за хората — от една страна посредством имунизиране за трайно превъзмогване на пандемията във всички елементи на света, а от друга посредством късмет за по-добро бъдеще на уязвимите лица и стопански системи и благоприятни условия за по-приобщаващо и стабилно възобновяване.
Това ще бъде главният акцент на виртуалните ни Пролетни срещи през идната седмица.
2. Световна вероятност: Разминаване и неустановеност
Нека разгледаме икономическата обстановка.
През януари прогнозирахме растеж на международната стопанска система от 5.5 процента през 2021 г. В момента чакаме в допълнение ускорение, отчасти заради спомагателните политики за поддръжка, в това число новия фискален пакет в Съединените щати и предстоящото възобновяване на по-късен стадий през годината вследствие на огромните имунизационни акции в огромна част от развитите стопански системи.
Това ни дава съображение да ревизираме първичната си прогноза за световната стопанска система за тази и за 2022 г. във възходяща посока, както ще разберете от отчета „ Световна икономическа вероятност “, който ще публикуваме идната седмица.
Намираме се на този стадий с помощта на невероятното изпитание на лекарите и медицинските сестри, които избавят човешкия живот, на работещите на първа линия, които поддържат естествения темп на всекидневието ни, на учените от целия свят, които дружно сътвориха ваксини за рекордно малко време. Правителствата също започнаха изключителни дейности, в това число фискални ограничения на стойност от почти 16 трилиона щ.д., а централните банки предоставиха големи средства в поддръжка на ликвидността.
Без тези синхронизирани ограничения свиването на международната стопанска система предходната година щеше да бъде най-малко три пъти по-голямо. Помислете — това можеше да докара до нова Голяма меланхолия. Освен това не допуснахме нова международна финансова рецесия — освен с помощта на изключителните по своя мащаб ограничения, само че и тъй като през последното десетилетие страните работиха дружно за повишение на устойчивостта на финансовата система.
Независимо от по-добрата вероятност на стопанската система като цяло, обаче, в прогнозите за обособените страни и райони се следи рисково разминаване освен в границите на обособените страни, само че и сред страните и обособените райони. На процедура сме очевидци на възобновяване на доста скорости, което във все по-голяма степен се задвижва от две страни — Съединени американски щати и Китай. Те са част от дребна група страни, които до края на 2021 г. ще съумеят да се възстановят до равнища, които надвишават предкризисните стойности на брутния им вътрешен артикул.
Тези страни обаче са изключение от правилото.
До края на идната година кумулативната загуба на приход на глава от популацията в развитите стопански системи по отношение на прогнозите от интервала преди рецесията ще доближи 11 процента. За нововъзникващите пазари и разрастващите се страни, като се изключи Китай, тази загуба ще бъде 20 процента, т.е. доста по-голяма и равняваща се на намаляване с една пета на нивата на приход на глава от популацията в тези страни, които са изначално доста по-ниски в сравнение с в по-богатите страни.
Тази загуба на приход ще докара голям брой хора до последна бедност — мнозина ще изгубят домовете си и ще страдат от недостиг на храна.
Тази вероятност се обрисува напълно ясно. По други въпроси обаче липсва сходна изясненост. Една от най-големите рискове е точно извънредно високата степен на неустановеност.
Много зависи от хода на пандемията, който сега се дефинира от неравномерния ритъм на имунизация и от новите варианти на вируса, които лимитират вероятностите за напредък, изключително в Европа и Латинска Америка.
Натискът върху уязвимите нововъзникващи пазари, страните с ниски приходи и уязвимите страни може да се ускори. Фискалните запаси за битка с рецесията, с които те разполагат, към този момент са лимитирани. А не дребна част от тях са изложени на рисковете, свързани с тежко наранени от рецесията браншове като туризма.
В момента тези страни са изправени пред предизвикването на ограничавания достъп до ваксини в комбиниране с лимитирани бюджетни благоприятни условия за реакция. Някои към този момент са изложени на висок риск от неустойчивите равнища на държавни задължения и високата задлъжнялост на страната, в корпоративния и банковия бранш.
Към това би трябвало да прибавим несигурността, която пораждат финансовите условия. Ускореното възобновяване като цяло е отлична вест, само че може да докара до някои нежелани резултати. Така да вземем за пример постоянното възобновяване в Съединени американски щати може да повлияе позитивно на редица страни посредством засилена търговия. Въпреки че чакаме инфлацията да остане под надзор, по-бързото възобновяване в Съединени американски щати обаче би могло да докара до бързо повишение на лихвените равнища и внезапно стягане на изискванията за финансиране, което да провокира забележителен отлив на капитал от нововъзникващите и разрастващите се стопански системи.
Подобно развиване би могло да сътвори големи провокации, изключително за страните със междинни приходи, обилни потребности от външно финансиране и нараснали равнища на дълг. Много от тези страни ще имат потребност от спомагателна поддръжка.
Връщането към напредък ще значи и преход към друга политика и нужда от справяне с дълготрайните белези на рецесията, в това число въздействието й върху човешкия капитал и изключително върху младежите, дамите и работещите в неофициалния бранш.
Липсата на политики за адресиране на тези последствия ще намали капацитета за напредък и в допълнение ще затрудни повишението на заетостта и намаляването на неравенството.
3. Убедителни политически дейности за даване на обективна опция на хората
Съвършено ясно е, че устойчивото възобновяване е невероятно без хората да получат обективна опция.
Какво би трябвало да се направи?
На първо място не би трябвало да се отклоняваме от задачата да преодолеем рецесията. Трябва да следваме образеца на учените и да засилим трансграничните старания, както и да създадем всичко належащо за ускорение на производството, доставките и слагането на ваксини.
Една от опциите е да използван в международен проект сполучливия народен опит на страните в субсидирането на производителите на ваксини, доставчиците на първични материали и дистрибуторите до крайните клиенти. Светът се нуждае от обективен механизъм за преразпределение на имунизациите от страните със свръхзапаси към тези с недостиг и от финансиране на всички разноски по използването на инструмента COVAX за ускорение на имунизирането в по-бедните страни.
Това е методът да опазим здравето на хората и да ускорим възобновяване. По-бързият излаз от рецесията може да добави 9 трилиона щ.д. към международния Брутният вътрешен продукт до 2025 г.
Но разкрилата се пред нас опция за деяние отминава бързо. Колкото повече време ни отнеме да ускорим производството и разпространяването на ваксини, толкоз по-трудно ще бъде да реализираме тези цели.
Политиките несъмнено би трябвало да бъдат съобразени с съответните потребности на всяка страна, в това число рисковете, на които е изложена заради пандемията, и други чисто стопански фактори.
Докато рецесията не отмине, основно значимо ще бъде да продължим поддръжката за уязвимите семейства и жизнеспособните компании. Това изисква точно ориентирани фискални ограничения в границите на надеждни и изпълними и средносрочни рамки, както и продължение на гъвкавата парична политика.
Предвид разминаването в темповете на възобновяване, належащо е да бъдем извънредно внимателни и да следим от близко финансовия риск, в това число нереалистичните оценки на активи. Всички съществени централни банки би трябвало деликатно да споделят плануваните политики, с цел да избегнем финансова неустойчивост вкъщи и в интернационален проект. Това ще поддържа витално нужните финансови потоци, изключително към страните със междинни приходи.
Второ, би трябвало да защитим възобновяване. С отслабването на пандемията, държавните стратегии за опазване на заетостта и поддръжка би трябвало последователно да бъдат оттеглени. Този преход, обаче, би трябвало да бъде ръководен с голямо внимание, с цел да бъде смекчено въздействието върху работещите посредством поддръжка на приходите, целеви дотации за наемане на работа, преквалификация и преодоляване на нови умения.
Необходима е също по този начин спомагателна поддръжка за жизнеспособните дребни и междинни предприятия посредством инжектиране на дялов капитал и по-ефективни производства по неплатежоспособност. МСП са най-големият шеф в света. Изследванията ни обаче сочат, че с отдръпването на поддръжката делът на неплатежоспособните МСП може внезапно да се увеличи тази година, излагайки на риск едно от всеки 10 работни места в този толкоз значим бранш.ii
В множеството страни с нововъзникващи пазари и разрастващи се страни процедурите по неплатежоспособност са относително слаби, което значи, че ще бъдат най-тежко наранени от вълната от несъстоятелности. С други думи, нужни са по-нататъшни промени за облекчение на следствията от икономическите провали и поощряване на по-справедлив преход.
Трето, вложения в бъдещето. Кризата ни убеди в нуждата от подготвеност за справяне с пандемии и, в по-широк проект, в нуждата от вложения в резистентност, изключително по отношение на климатични разтърсвания. Приемането на нуждата от по-зелени, интелигентни и приобщаващи стопански системи набира скорост.
До момента доста дребна част от фискалните тласъци са ориентирани към климата и зелените финанси. Но тази наклонност се обръща и с право.
Координираните старания за построяването на зелена инфраструктура в комбиниране с ценообразуването на въглеродните излъчвания могат да покачат международния Брутният вътрешен продукт с 0.7 процента през идващите 15 години, като в същото време основат милиони работни места.iii
Не би трябвало да подценяваме и капацитета на цифровизацията. Едно наскоро направено проучванеiv сочи, съвсем 50 % от пазаруващите са показали, че употребяват цифрови заплащания в по-голяма степен, в сравнение с преди пандемията. Все повече централни банки обмислят въвеждането на цифрови валутиv, което може да промени радикално интернационалната парична система. А вложенията в цифрова инфраструктура могат да подкрепят трансформацията на икономическата ни система, повишавайки продуктивността и стандарта на живот.
За да отключим този капацитет, би трябвало да съвместим по-добрата инфраструктура и по-добрия достъп до интернет с повече вложения в образованието и публичното опазване на здравето. Това изисква задоволително обществени доходи и национални данъчни системи, които са приспособени към действителностите на 21-ви век. В доста случаи това значи въвеждането на прогресивно и заслужено данъчно облагане.
Това би трябвало да се съчетае с модернизиране на интернационалното корпоративно данъчно облагане посредством многостранни старания, с цел да се подсигурява, че фирмите, които осъществят високи облаги заплащат съответни налози в страните, в които реализират активността си. Това в допълнение ще укрепи обществените финанси, изключително в по-бедните страни.
Тези дейности са сериозно значими, само че ще ни оказват помощ да реализираме набелязата цел единствено отчасти.
Суровата реалност е, че по-бедните страни рискуват да изтърван тази историческа промяна към нова световна стопанска система на основата на зелените и цифровите технологии.
Ново проучване на МВФvi, което беше оповестено през днешния ден, сочи, че страните с ниски приходи би трябвало да активизират 200 милиарда щ.д. за битка с пандемията през идващите пет години, а на идващия стадий спомагателни 250 милиарда щ.д., с цел да продължат да се развиват по траекторията на догонване на страните с по-високи приходи.
Тези страни могат да обезпечат единствено част от тези средства. Успехът в тази задача изисква изцяло изпитание, в това число готовност в събирането на доходи на национално равнище, външно договорно финансиране в по-голям размер и повече поддръжка за справяне на дълговото задължение. Инициативата на Г20 за краткотрайно прекратяване на обслужването на задължения и новата Обща рамка са положително начало.
Усилията, които МВФ поставя, са без аналог. Предоставихме над 107 милиарда щ.д. под формата на ново заемно финансиране на 85 страни и облекчихме задълженията на 29 от най-бедните държави—членки на Фонда. В региона на юг от пустинята Сахара през предходната година МВФ усили финансирането на страните почти 13 пъти по отношение на средногодишните стойности през миналото десетилетие.
Изключително окуражена съм и от възходящата поддръжка измежду държавите—членки на МВФ за евентуално систематизиране на права на специфичен тираж (ПСТ) на стойност 650 милиарда щ.д. Това ще бъде от изгода за всички наши членове, само че най-много за най-уязвимите измежду тях, и ще увеличи запасите без да утежнява дълговото задължение. Новото систематизиране на ПСТ също по този начин ще изпрати мощен сигнал за многостранна взаимност, освобождавайки запаси за имунизационни стратегии и други неотложни потребности.
Ще помогнем на нашите членове във възобновяване по този начин, както им помогнахме в битката с рецесията.
4. Заключение
Позволете ми в края на своето изявление да се върна към неговото начало и думите на Франк Делано Рузвелт. На 12 февруари 1945 г. той приканва Конгреса на Съединени американски щати да одобри Споразумението от Бретън Уудс, с което се учредяват Международния валутен фонд и Световната банка.
В своето послание той споделя: „ Светът или ще направи стъпка към единство и необятно споделено благополучие, или ще се разпадне. Имаме опция да потребление нашето въздействие, с цел да изградим един по-сплотен свят на съдействие. “
Тези думи са еднообразно настоящи и през днешния ден, когато сме изправени пред най-голямото тестване на нашето потомство. Поколенията след нас ще си спомнят за метода, по който изберем да работим дружно за построяването на по-добър свят.
Нека създадем най-хубавото, което можем.
Причините за подобряването оптимистичните прогнози са две - икономическите тласъци, които обособените страни създадоха, и имунизационните тактики, сподели Георгиева. Но предизвести, че прекомерно бързият напредък крие и опасности, неравнопоставеният достъп до ваксини и новите варианти на вируса са измежду главните аргументи за това.
" Всъщност виждаме възобновяване на доста скорости, което се задвижва от два мотора - Съединените щати и Китай. Има дребна група страни, при които брутният вътрешен артикул ще е по-висок от този преди рецесията. Но това са изключения, а не обща наклонност ", сподели още Кристалина Георгиева.
1. Увод: Надежда и заплаха
Днес сме на прага на различен преломен миг. По думите на Франклин Делано Рузвелт: „ Намираме се на прага на изпълнен с вяра исторически миг, който обаче крие и заплаха.
Добрата вест е, че международната стопанска система е стъпила на по-здрава основа. Милиони хора са облагодетелствани от достъпа до ваксини, които ни дават вяра за естествен живот — за това, че ще можем още веднъж да прегърнем своите другари и обичани хора.
Но моментът крие и заплаха.
Икономическите благосъстояния се натрупат и разпределят небалансирано и неравномерно. Ваксините не доближават до голям брой хора в доста елементи на света. За мнозина вероятността да останат без работа и предизвикването на възходящата беднотия към момента са действителност. Твърде доста страни изостават.
Не би трябвало да отслабваме бдителността си нито за момент!
Действията ни през днешния ден ще оформят образа на света след рецесията. Затова не би трябвало да позволяваме неточности.
Това значи на първо място обективна опция за хората — от една страна посредством имунизиране за трайно превъзмогване на пандемията във всички елементи на света, а от друга посредством късмет за по-добро бъдеще на уязвимите лица и стопански системи и благоприятни условия за по-приобщаващо и стабилно възобновяване.
Това ще бъде главният акцент на виртуалните ни Пролетни срещи през идната седмица.
2. Световна вероятност: Разминаване и неустановеност
Нека разгледаме икономическата обстановка.
През януари прогнозирахме растеж на международната стопанска система от 5.5 процента през 2021 г. В момента чакаме в допълнение ускорение, отчасти заради спомагателните политики за поддръжка, в това число новия фискален пакет в Съединените щати и предстоящото възобновяване на по-късен стадий през годината вследствие на огромните имунизационни акции в огромна част от развитите стопански системи.
Това ни дава съображение да ревизираме първичната си прогноза за световната стопанска система за тази и за 2022 г. във възходяща посока, както ще разберете от отчета „ Световна икономическа вероятност “, който ще публикуваме идната седмица.
Намираме се на този стадий с помощта на невероятното изпитание на лекарите и медицинските сестри, които избавят човешкия живот, на работещите на първа линия, които поддържат естествения темп на всекидневието ни, на учените от целия свят, които дружно сътвориха ваксини за рекордно малко време. Правителствата също започнаха изключителни дейности, в това число фискални ограничения на стойност от почти 16 трилиона щ.д., а централните банки предоставиха големи средства в поддръжка на ликвидността.
Без тези синхронизирани ограничения свиването на международната стопанска система предходната година щеше да бъде най-малко три пъти по-голямо. Помислете — това можеше да докара до нова Голяма меланхолия. Освен това не допуснахме нова международна финансова рецесия — освен с помощта на изключителните по своя мащаб ограничения, само че и тъй като през последното десетилетие страните работиха дружно за повишение на устойчивостта на финансовата система.
Независимо от по-добрата вероятност на стопанската система като цяло, обаче, в прогнозите за обособените страни и райони се следи рисково разминаване освен в границите на обособените страни, само че и сред страните и обособените райони. На процедура сме очевидци на възобновяване на доста скорости, което във все по-голяма степен се задвижва от две страни — Съединени американски щати и Китай. Те са част от дребна група страни, които до края на 2021 г. ще съумеят да се възстановят до равнища, които надвишават предкризисните стойности на брутния им вътрешен артикул.
Тези страни обаче са изключение от правилото.
До края на идната година кумулативната загуба на приход на глава от популацията в развитите стопански системи по отношение на прогнозите от интервала преди рецесията ще доближи 11 процента. За нововъзникващите пазари и разрастващите се страни, като се изключи Китай, тази загуба ще бъде 20 процента, т.е. доста по-голяма и равняваща се на намаляване с една пета на нивата на приход на глава от популацията в тези страни, които са изначално доста по-ниски в сравнение с в по-богатите страни.
Тази загуба на приход ще докара голям брой хора до последна бедност — мнозина ще изгубят домовете си и ще страдат от недостиг на храна.
Тази вероятност се обрисува напълно ясно. По други въпроси обаче липсва сходна изясненост. Една от най-големите рискове е точно извънредно високата степен на неустановеност.
Много зависи от хода на пандемията, който сега се дефинира от неравномерния ритъм на имунизация и от новите варианти на вируса, които лимитират вероятностите за напредък, изключително в Европа и Латинска Америка.
Натискът върху уязвимите нововъзникващи пазари, страните с ниски приходи и уязвимите страни може да се ускори. Фискалните запаси за битка с рецесията, с които те разполагат, към този момент са лимитирани. А не дребна част от тях са изложени на рисковете, свързани с тежко наранени от рецесията браншове като туризма.
В момента тези страни са изправени пред предизвикването на ограничавания достъп до ваксини в комбиниране с лимитирани бюджетни благоприятни условия за реакция. Някои към този момент са изложени на висок риск от неустойчивите равнища на държавни задължения и високата задлъжнялост на страната, в корпоративния и банковия бранш.
Към това би трябвало да прибавим несигурността, която пораждат финансовите условия. Ускореното възобновяване като цяло е отлична вест, само че може да докара до някои нежелани резултати. Така да вземем за пример постоянното възобновяване в Съединени американски щати може да повлияе позитивно на редица страни посредством засилена търговия. Въпреки че чакаме инфлацията да остане под надзор, по-бързото възобновяване в Съединени американски щати обаче би могло да докара до бързо повишение на лихвените равнища и внезапно стягане на изискванията за финансиране, което да провокира забележителен отлив на капитал от нововъзникващите и разрастващите се стопански системи.
Подобно развиване би могло да сътвори големи провокации, изключително за страните със междинни приходи, обилни потребности от външно финансиране и нараснали равнища на дълг. Много от тези страни ще имат потребност от спомагателна поддръжка.
Връщането към напредък ще значи и преход към друга политика и нужда от справяне с дълготрайните белези на рецесията, в това число въздействието й върху човешкия капитал и изключително върху младежите, дамите и работещите в неофициалния бранш.
Липсата на политики за адресиране на тези последствия ще намали капацитета за напредък и в допълнение ще затрудни повишението на заетостта и намаляването на неравенството.
3. Убедителни политически дейности за даване на обективна опция на хората
Съвършено ясно е, че устойчивото възобновяване е невероятно без хората да получат обективна опция.
Какво би трябвало да се направи?
На първо място не би трябвало да се отклоняваме от задачата да преодолеем рецесията. Трябва да следваме образеца на учените и да засилим трансграничните старания, както и да създадем всичко належащо за ускорение на производството, доставките и слагането на ваксини.
Една от опциите е да използван в международен проект сполучливия народен опит на страните в субсидирането на производителите на ваксини, доставчиците на първични материали и дистрибуторите до крайните клиенти. Светът се нуждае от обективен механизъм за преразпределение на имунизациите от страните със свръхзапаси към тези с недостиг и от финансиране на всички разноски по използването на инструмента COVAX за ускорение на имунизирането в по-бедните страни.
Това е методът да опазим здравето на хората и да ускорим възобновяване. По-бързият излаз от рецесията може да добави 9 трилиона щ.д. към международния Брутният вътрешен продукт до 2025 г.
Но разкрилата се пред нас опция за деяние отминава бързо. Колкото повече време ни отнеме да ускорим производството и разпространяването на ваксини, толкоз по-трудно ще бъде да реализираме тези цели.
Политиките несъмнено би трябвало да бъдат съобразени с съответните потребности на всяка страна, в това число рисковете, на които е изложена заради пандемията, и други чисто стопански фактори.
Докато рецесията не отмине, основно значимо ще бъде да продължим поддръжката за уязвимите семейства и жизнеспособните компании. Това изисква точно ориентирани фискални ограничения в границите на надеждни и изпълними и средносрочни рамки, както и продължение на гъвкавата парична политика.
Предвид разминаването в темповете на възобновяване, належащо е да бъдем извънредно внимателни и да следим от близко финансовия риск, в това число нереалистичните оценки на активи. Всички съществени централни банки би трябвало деликатно да споделят плануваните политики, с цел да избегнем финансова неустойчивост вкъщи и в интернационален проект. Това ще поддържа витално нужните финансови потоци, изключително към страните със междинни приходи.
Второ, би трябвало да защитим възобновяване. С отслабването на пандемията, държавните стратегии за опазване на заетостта и поддръжка би трябвало последователно да бъдат оттеглени. Този преход, обаче, би трябвало да бъде ръководен с голямо внимание, с цел да бъде смекчено въздействието върху работещите посредством поддръжка на приходите, целеви дотации за наемане на работа, преквалификация и преодоляване на нови умения.
Необходима е също по този начин спомагателна поддръжка за жизнеспособните дребни и междинни предприятия посредством инжектиране на дялов капитал и по-ефективни производства по неплатежоспособност. МСП са най-големият шеф в света. Изследванията ни обаче сочат, че с отдръпването на поддръжката делът на неплатежоспособните МСП може внезапно да се увеличи тази година, излагайки на риск едно от всеки 10 работни места в този толкоз значим бранш.ii
В множеството страни с нововъзникващи пазари и разрастващи се страни процедурите по неплатежоспособност са относително слаби, което значи, че ще бъдат най-тежко наранени от вълната от несъстоятелности. С други думи, нужни са по-нататъшни промени за облекчение на следствията от икономическите провали и поощряване на по-справедлив преход.
Трето, вложения в бъдещето. Кризата ни убеди в нуждата от подготвеност за справяне с пандемии и, в по-широк проект, в нуждата от вложения в резистентност, изключително по отношение на климатични разтърсвания. Приемането на нуждата от по-зелени, интелигентни и приобщаващи стопански системи набира скорост.
До момента доста дребна част от фискалните тласъци са ориентирани към климата и зелените финанси. Но тази наклонност се обръща и с право.
Координираните старания за построяването на зелена инфраструктура в комбиниране с ценообразуването на въглеродните излъчвания могат да покачат международния Брутният вътрешен продукт с 0.7 процента през идващите 15 години, като в същото време основат милиони работни места.iii
Не би трябвало да подценяваме и капацитета на цифровизацията. Едно наскоро направено проучванеiv сочи, съвсем 50 % от пазаруващите са показали, че употребяват цифрови заплащания в по-голяма степен, в сравнение с преди пандемията. Все повече централни банки обмислят въвеждането на цифрови валутиv, което може да промени радикално интернационалната парична система. А вложенията в цифрова инфраструктура могат да подкрепят трансформацията на икономическата ни система, повишавайки продуктивността и стандарта на живот.
За да отключим този капацитет, би трябвало да съвместим по-добрата инфраструктура и по-добрия достъп до интернет с повече вложения в образованието и публичното опазване на здравето. Това изисква задоволително обществени доходи и национални данъчни системи, които са приспособени към действителностите на 21-ви век. В доста случаи това значи въвеждането на прогресивно и заслужено данъчно облагане.
Това би трябвало да се съчетае с модернизиране на интернационалното корпоративно данъчно облагане посредством многостранни старания, с цел да се подсигурява, че фирмите, които осъществят високи облаги заплащат съответни налози в страните, в които реализират активността си. Това в допълнение ще укрепи обществените финанси, изключително в по-бедните страни.
Тези дейности са сериозно значими, само че ще ни оказват помощ да реализираме набелязата цел единствено отчасти.
Суровата реалност е, че по-бедните страни рискуват да изтърван тази историческа промяна към нова световна стопанска система на основата на зелените и цифровите технологии.
Ново проучване на МВФvi, което беше оповестено през днешния ден, сочи, че страните с ниски приходи би трябвало да активизират 200 милиарда щ.д. за битка с пандемията през идващите пет години, а на идващия стадий спомагателни 250 милиарда щ.д., с цел да продължат да се развиват по траекторията на догонване на страните с по-високи приходи.
Тези страни могат да обезпечат единствено част от тези средства. Успехът в тази задача изисква изцяло изпитание, в това число готовност в събирането на доходи на национално равнище, външно договорно финансиране в по-голям размер и повече поддръжка за справяне на дълговото задължение. Инициативата на Г20 за краткотрайно прекратяване на обслужването на задължения и новата Обща рамка са положително начало.
Усилията, които МВФ поставя, са без аналог. Предоставихме над 107 милиарда щ.д. под формата на ново заемно финансиране на 85 страни и облекчихме задълженията на 29 от най-бедните държави—членки на Фонда. В региона на юг от пустинята Сахара през предходната година МВФ усили финансирането на страните почти 13 пъти по отношение на средногодишните стойности през миналото десетилетие.
Изключително окуражена съм и от възходящата поддръжка измежду държавите—членки на МВФ за евентуално систематизиране на права на специфичен тираж (ПСТ) на стойност 650 милиарда щ.д. Това ще бъде от изгода за всички наши членове, само че най-много за най-уязвимите измежду тях, и ще увеличи запасите без да утежнява дълговото задължение. Новото систематизиране на ПСТ също по този начин ще изпрати мощен сигнал за многостранна взаимност, освобождавайки запаси за имунизационни стратегии и други неотложни потребности.
Ще помогнем на нашите членове във възобновяване по този начин, както им помогнахме в битката с рецесията.
4. Заключение
Позволете ми в края на своето изявление да се върна към неговото начало и думите на Франк Делано Рузвелт. На 12 февруари 1945 г. той приканва Конгреса на Съединени американски щати да одобри Споразумението от Бретън Уудс, с което се учредяват Международния валутен фонд и Световната банка.
В своето послание той споделя: „ Светът или ще направи стъпка към единство и необятно споделено благополучие, или ще се разпадне. Имаме опция да потребление нашето въздействие, с цел да изградим един по-сплотен свят на съдействие. “
Тези думи са еднообразно настоящи и през днешния ден, когато сме изправени пред най-голямото тестване на нашето потомство. Поколенията след нас ще си спомнят за метода, по който изберем да работим дружно за построяването на по-добър свят.
Нека създадем най-хубавото, което можем.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ