Лазар Мурджев: Писмо до баща ми
Привет, тате!
Днес сме в една от обичаните ти църкви... Знам, събра ни тук и в този момент се радваш, че сме дружно пред теб.
Тук си дядо, татко, другар, обичан... - Себеотрицателен си!
Какъвто цялостен живот беше...
Голяма живопис е твоя земен път!
Като картините ти – горещи и луди...
Съдбата ти беше приятел – а ти, правилен на себе си – я предизвикваше на всяка крачка.
…Толкова комплицирано ставаше от време на време, че човешките лимити се превръщаха в просяци и не намираха думи за изложение на протичащото се...А сегашния „ обред “ го „ играехме “ и „ преживявахме “ като междучасие – цялостен живот..!
…И какво е за нас през днешния ден – на 88 лазарника „ на пук “ и „ в името на живота “ – да го отиграем до край и да затворим кръга...
...Защото, когато те запомнят и правнуците – ти си благополучен човек и Бог те обича...
...Така беше..!
„ Така беше “ и „ Така ги видях “ - не бяха единствено очерци и насочни заглавия към „ новото време “ - те останаха последните „ бестселъри “ на жизнеността с осъществен тираж от 49 хиляди книги…
Какъвто, „ жив създател “ през новото време не реализира... - даже класиците на Сорос...
...За мен си оставаш... оня камък „ на ъгъла “, без който няма устои и посока, без който няма нито, „ Дневници от ЪГЪЛА “ нито „ Виелица от Надежди “.
Синът ми носи името ти а правнуците ти се усилват, мама ще ти опише останалото някой ден...
Поздрави на безконечните ловни полета и на всички, които помним, обичаме и носим по синора на живите нататък...
Лек да е пътят ти!
Почивай в мир...
Aвтор:
Днес сме в една от обичаните ти църкви... Знам, събра ни тук и в този момент се радваш, че сме дружно пред теб.
Тук си дядо, татко, другар, обичан... - Себеотрицателен си!
Какъвто цялостен живот беше...
Голяма живопис е твоя земен път!
Като картините ти – горещи и луди...
Съдбата ти беше приятел – а ти, правилен на себе си – я предизвикваше на всяка крачка.
…Толкова комплицирано ставаше от време на време, че човешките лимити се превръщаха в просяци и не намираха думи за изложение на протичащото се...А сегашния „ обред “ го „ играехме “ и „ преживявахме “ като междучасие – цялостен живот..!
…И какво е за нас през днешния ден – на 88 лазарника „ на пук “ и „ в името на живота “ – да го отиграем до край и да затворим кръга...
...Защото, когато те запомнят и правнуците – ти си благополучен човек и Бог те обича...
...Така беше..!
„ Така беше “ и „ Така ги видях “ - не бяха единствено очерци и насочни заглавия към „ новото време “ - те останаха последните „ бестселъри “ на жизнеността с осъществен тираж от 49 хиляди книги…
Какъвто, „ жив създател “ през новото време не реализира... - даже класиците на Сорос...
...За мен си оставаш... оня камък „ на ъгъла “, без който няма устои и посока, без който няма нито, „ Дневници от ЪГЪЛА “ нито „ Виелица от Надежди “.
Синът ми носи името ти а правнуците ти се усилват, мама ще ти опише останалото някой ден...
Поздрави на безконечните ловни полета и на всички, които помним, обичаме и носим по синора на живите нататък...
Лек да е пътят ти!
Почивай в мир...
Aвтор:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




