Кога инвеститорите ще видят светлина в края на цикъла
Игор Василачи е старши капиталов анализатор в основания в Бостън фонд Verdad Advisers и съуправляващ капиталовото портфолио на компанията. Преди това е работил в McKinsey & Company. Завършил е Американския университет в България и има магистърска степен по бизнес администрация в Станфорд.
Инфлацията бумти, високите цени на силата сковават бизнеса и всяват суматоха преди зимата, войната бушува в сърцето на Европа, общественото напрежение пораства в разрастващите се пазари и описът продължава.
В персонален проект това са несгоди, а в някои случаи и нещастия. Но в общ проект - съображение за внимателен оптимизъм за контрарианските (действащи назад на преобладаващите пазарни трендове - бел.ред.) вложители. Причините са в държанието на вложителите, от една страна, и уроците на историята - от друга
Проучванията, че вложителите са склонни да екстраполират последните трендове в бъдещето. На пазарите, когато нещата са добре, получавате позитивен подтик. Когато нещата са доста положителни или положителни за доста дълго време, се стига до еуфория " купувайте непременно ". Не се гледа по-далеч от резултатите от едно десетилетие на напредък и агресия: meme акции, търгувани при умножена по 130 EBITDA (оперативната облага преди налози, такси и други разноски - бел.ред.) и NFT за милиони долари си осигуриха място в историята на финансовите пазари.
Реклама
Същата идея се ползва и когато пазарите се извърнат. Когато нещата са неприятни, получавате отрицателен подтик. Когато са доста неприятни или неприятни за доста дълго време, се стига до суматоха и " купувайте на безценица " . Както Уорън Бъфет елегантно се изрази - когато другите се опасяват, е времето да бъдем алчни. Сега ли е едно от тези времена?
В края на краищата цените на петрола са с 30% под върховете си от март и юни, очакванията за стабилизиране на инфлацията порастват на фона на охлаждането й за втори следващ месец, което докара до ново рали на фондовия пазар след октомврийското. Въпреки това историята, наподобява, изисква повече самообладание.
Изминаха над 50 години от последния път, когато инфлацията беше проблем в развития свят . Точно както през днешния ден десетилетие на фискално и парично облекчение през 60-те години сложи началото на спиралата заплати-цени през 70-те години. И тъкмо както през днешния ден потрес в доставките на нефт - тогава беше петролното ембарго на развитите пазари през 1973 година, изостри още към този момент тежкия проблем с инфлацията. Ако вземем за образец Съединени американски щати, Федералният запас трябваше да покачва лихвите, до момента в който доближат равнището на инфлацията - 12% през 1974 година,за да спре по-нататъшното нарастване на цените.
Това завърши с криза, която " изтри " 40% от пазара на акции.
Както Уорън Бъфет елегантно се изрази - когато другите се опасяват, е времето да бъдем алчни. Това време може да е по-близо, в сравнение с някои си мислят. Реклама
Ако следваме същия модeл, сегашните покачвания на лихвените проценти би следвало да продължат, до момента в който пазарното дъно може да е на разстояние от минус 20%. Разбира се, сходни паралели може да са прекомерно опростенчески. В последна сметка тогава Федералният запас беше по-малко самостоятелен и компетентен; фиксирането на $ към златото преди малко беше прекъснато и също способства за инфлацията; по-голямата част от композицията на S&P 500 беше в петролни акции, а не в технологии; а новоизобретеният мобилен телефон Motorola беше с размерите на две строителни тухли.
И въпреки всичко, несъвършените исторически паралели може да са по-малко рискови от мантрата, че " този път е друго " .
А за тези, които с право търсят отговори оттатък историческите анекдоти, Ръсел Нейпиър*, един от някогашните " старейшини " на, който през лятото на 2020 година предизвести, че инфлацията не е преходна, предлага рамка за оценка на пазарните обрати. В книгата си " Анатомия на мечката " той показва три основни фактора при възобновяване на пазара от всяка от най-важните финансови рецесии през XX век:
възстановяване на корпоративните кредитни условия движено от търсенето повишаване на цените на суровините спадащи равнища на инвентара.
Инфлацията бумти, високите цени на силата сковават бизнеса и всяват суматоха преди зимата, войната бушува в сърцето на Европа, общественото напрежение пораства в разрастващите се пазари и описът продължава.
В персонален проект това са несгоди, а в някои случаи и нещастия. Но в общ проект - съображение за внимателен оптимизъм за контрарианските (действащи назад на преобладаващите пазарни трендове - бел.ред.) вложители. Причините са в държанието на вложителите, от една страна, и уроците на историята - от друга
Проучванията, че вложителите са склонни да екстраполират последните трендове в бъдещето. На пазарите, когато нещата са добре, получавате позитивен подтик. Когато нещата са доста положителни или положителни за доста дълго време, се стига до еуфория " купувайте непременно ". Не се гледа по-далеч от резултатите от едно десетилетие на напредък и агресия: meme акции, търгувани при умножена по 130 EBITDA (оперативната облага преди налози, такси и други разноски - бел.ред.) и NFT за милиони долари си осигуриха място в историята на финансовите пазари.
Реклама
Същата идея се ползва и когато пазарите се извърнат. Когато нещата са неприятни, получавате отрицателен подтик. Когато са доста неприятни или неприятни за доста дълго време, се стига до суматоха и " купувайте на безценица " . Както Уорън Бъфет елегантно се изрази - когато другите се опасяват, е времето да бъдем алчни. Сега ли е едно от тези времена?
В края на краищата цените на петрола са с 30% под върховете си от март и юни, очакванията за стабилизиране на инфлацията порастват на фона на охлаждането й за втори следващ месец, което докара до ново рали на фондовия пазар след октомврийското. Въпреки това историята, наподобява, изисква повече самообладание.
Изминаха над 50 години от последния път, когато инфлацията беше проблем в развития свят . Точно както през днешния ден десетилетие на фискално и парично облекчение през 60-те години сложи началото на спиралата заплати-цени през 70-те години. И тъкмо както през днешния ден потрес в доставките на нефт - тогава беше петролното ембарго на развитите пазари през 1973 година, изостри още към този момент тежкия проблем с инфлацията. Ако вземем за образец Съединени американски щати, Федералният запас трябваше да покачва лихвите, до момента в който доближат равнището на инфлацията - 12% през 1974 година,за да спре по-нататъшното нарастване на цените.
Това завърши с криза, която " изтри " 40% от пазара на акции.
Както Уорън Бъфет елегантно се изрази - когато другите се опасяват, е времето да бъдем алчни. Това време може да е по-близо, в сравнение с някои си мислят. Реклама
Ако следваме същия модeл, сегашните покачвания на лихвените проценти би следвало да продължат, до момента в който пазарното дъно може да е на разстояние от минус 20%. Разбира се, сходни паралели може да са прекомерно опростенчески. В последна сметка тогава Федералният запас беше по-малко самостоятелен и компетентен; фиксирането на $ към златото преди малко беше прекъснато и също способства за инфлацията; по-голямата част от композицията на S&P 500 беше в петролни акции, а не в технологии; а новоизобретеният мобилен телефон Motorola беше с размерите на две строителни тухли.
И въпреки всичко, несъвършените исторически паралели може да са по-малко рискови от мантрата, че " този път е друго " .
А за тези, които с право търсят отговори оттатък историческите анекдоти, Ръсел Нейпиър*, един от някогашните " старейшини " на, който през лятото на 2020 година предизвести, че инфлацията не е преходна, предлага рамка за оценка на пазарните обрати. В книгата си " Анатомия на мечката " той показва три основни фактора при възобновяване на пазара от всяка от най-важните финансови рецесии през XX век:
възстановяване на корпоративните кредитни условия движено от търсенето повишаване на цените на суровините спадащи равнища на инвентара.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ