Кой ще смени Киев като антируско торпeдо
Игор Перминов,
особено за " ДУМА "
Много неща от протичащото се в политическия живот на България отчетливо припомнят Украйна отпреди Майдана. Ако ориста на някогашната руска република към този момент е предопределена и явна, то развиването на събитията на Балканите е многовекторно и противоречиво. Но следените трендове не може да не държат нащрек.
Провалът на " украинската " случка
В учредена на държавния прелом в Украйна и на въоръжения бунт, наименуван след това " гражданска война на достолепието ", лежаха извънредно икономическите ползи на едрия капитал. Често посочваните аргументи бяха нуждата от въздържане на икономическата (а значи и на военната) мощност на Руската федерация, на доближаването на Русия с другия международен колос Китай, повтарящите се закани за отвод от $ като основна интернационална валута. Да, всичките тези моменти не можеха да не безпокоят притежателите на най-големите западни транснационални корпорации и в някаква степен те заплашваха световното им владичество.
Но основният проблем бе различен - стабилността, която Русия носеше в света. Тази непоклатимост означаваше усложнения при приемането на свръхпечалби, неизбежност на авантюрните световни планове, неспособност за цялостен надзор на всички процеси в интернационалната политика. Световните кукловоди не можеха да позволен това.
Подготовката на Украйна като антируско " торпедо " бе почнало от дълго време. Десетки разнообразни недържавни фондове подготвяха почвата, влагайки големи финансови средства. Стотици сътрудници на тази матрица се промъкнаха във водещите украински медии, във Върховната Рада, в другите държавни структури.
Старателно плануваната акция за дестабилизация на района се развиваше сполучливо в продължение на 5 години, само че приключи с цялостен провал. Всички опити, даже най-отчаяните, да бъде въвлечена Русия в директен боен конфликт не дадоха резултат. Грубите провокации в Керченския залив бяха към този момент жест на обезсърчение.
Освен това стартира да се разтуря самото украинско " торпедо " - сработи " човешкият фактор ". Безкрайните корупционни кавги в страната изцяло сринаха престижа на Петро Порошенко и цялата настояща власт. Казано просто, патологичната лакомия и скудоумие на тарикатите от трета ръка, които бяха сложени на държавното кормило, не разрешиха реализирането на огромния план.
Зеленски - смешник или жокер
Днес, осъзнавайки безспорната беззащитност на украинските " туземци ", създателите на плана взеха решение да вземат страната по директно ръководство. Появата в украинската политика на " зеленото момче ", кандидат-президента Владимир Зеленски е директно удостоверение на това. Естрадният комедиант Вова Зеленски въобще не е смешник. Той е жокер, злият шут, който може да се въплъти в кого ли не. Като политик той е безспорна нула, 100-процентова.
В медиите се мяркаха смехотворни съпоставения на Зеленски с Роналд Рейгън, който също е бил артист. Но като че ли инцидентно се забравяше уточнението, че Рейгън, преди да заеме президентското кресло, цели 50 години (!) е управлявал един от най-големите профсъюзи на Съединени американски щати и 5 години е бил губернатор на Калифорния.
Зеленски единствено извършва следващата роля, от време на време доста неумело (все отново той не е професионален актьор), както в действителност се поставя на момче самодейче от телевизионно хумористично предаване.
Но за сметка на това Зеленски е изцяло управляем - обезпечено управляем. И е управляем не от някакъв си олигарх заточеник като Игор Коломойски. Тази версия интензивно се популяризира в медиите, за нея приказват и известни политически персонажи като Михаил Саакашвили. На самия Коломойски също се приписват изявления за въвлечеността му в изборната акция на Зеленски. Но тогавашният предприемач просто към този момент няма такава опция. Игор Коломойски просто няма нужните финансови средства, той бе лишен от огромна част от своите активи с помощта на настоящия президент на страната Порошенко. Да не приказваме, че Игор Валериевич не е привикнал да влага свои средства в политиката, той е привикнал да печели от политиката.
Фигурата на Коломойски е банална маска при положение, че редовият украинец попита " кой заплаща за банкета "? С чии пари е проведена предизборната акция на Зеленски?
В тази игра залогът с белязаните карти няма да сработи. Макар и шут, Зеленски не е лишен от здрав разсъдък. Той схваща, че международните водачи (освен обезвереният французин Макрон) няма да седнат с него на масата за договаряния. Бягството на Зеленски от задаващата се отговорност за ориста на милиони украинци (или физическото му заличаване, което не може да се изключи) ще стане сигнал за окончателното срутване на страната. Къщичката от карти ще рухне.
Балканите като авариен антируски вид
Разбира се, отпадането на Украйна като водещо камикадзе на антируския скрит план няма да промени проектите на западните кукловоди. Ако на единия камикадзе не са му издържали нервите, вторият към този момент е подготвен. Изглежда, че за следващ път жертва може да стане многострадалният Балкански полуостров. Разклащането на ситуацията в Сърбия, демонстрациите с настояванията за оставка на президента Александър Вучич са по-скоро отвличаща маневра. Сърбите да станат врагове на Русия е изцяло неразрешима задача.
Докато България е друга работа. Бият на очи редица паралели от настоящето състояние в България и в Украйна от 2014 година. Ще изброя някои от тях, те са осолено забележими. Безкрайните корупционни кавги по горните етажи на властта в двете страни и откритото неодобрение на популацията. Твърде слабата и подвластна стопанска система на тези страни. Накрая забележимото прекосяване към рационални стопански и политически позиции на българския министър председател Бойко Борисов.
Не, България е правилен член на Европейски Съюз и НАТО. Но съображения на обикновена икономическа целенасоченост все по-често подтикват българското управление да върви на контакт с Русия. Продължаването на " Турски поток " през територията на България, възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене " са в действителност преференциални промишлени планове, които ще разрешат на тази балканска страна до извоюва действителна енергийна самостоятелност.
Избягалият украински президент Виктор Янукович, който много време бе залитнал по концепцията за влизането на Украйна в Европейски Съюз (и нападателно натрапваше тази концепция на личния си народ), също ненадейно осъзна погрешността на този блян и бе превзет от концепцията за съдействие с " Митническия съюз " и Русия. Реакцията на кукловодите бе бърза. Янукович по знамение се избави от физическа кавга. И през днешния ден съветският град Ростов на Дон е единственото място в света, където той може да се усеща в сигурност.
Българският политически аналитик Енчо Енев показа в диалог с мен противоречивата, само че и нелишена от смисъл логичност, че през днешния ден Бойко Борисов е най-проруският политик в България. Понякога здравият разсъдък може да се окаже доста рискова работа.
И най-после е опитът да се разиграе за следващ път нацистката карта в международната история. Акциите на вандализъм с потреблението на символиката на хитлеристка Германия в разнообразни градове на страната е доста обезпокоителен сигнал. А и казусът неотдавна с опозоряване на братската могила в Стара Загора е мъчно да се постави в графата на " досадните случайности ". За България идеологията на фашизма или нацизма е надълбоко неприемлива. Друг е манталитетът на този народ. Но когато са заложени трилиони долари, такива дребнавости като мнението на народа никого няма да вълнуват. Нацизмът е доста комфортен инструмент за дестабилизация и той надали ще бъде изоставен.
Доскоро в Украйна национализмът, както и крайната му форма нацизмът, също бе орис на десетки маргинали. А през днешния ден хиляди надъхани лица от " националните дружини " маршируват по улиците. След изгубването от международната карта на Украйна като самостоятелна страна идващото огнище на напрежение има всички шансове да стане Балканският полуостров.
особено за " ДУМА "
Много неща от протичащото се в политическия живот на България отчетливо припомнят Украйна отпреди Майдана. Ако ориста на някогашната руска република към този момент е предопределена и явна, то развиването на събитията на Балканите е многовекторно и противоречиво. Но следените трендове не може да не държат нащрек.
Провалът на " украинската " случка
В учредена на държавния прелом в Украйна и на въоръжения бунт, наименуван след това " гражданска война на достолепието ", лежаха извънредно икономическите ползи на едрия капитал. Често посочваните аргументи бяха нуждата от въздържане на икономическата (а значи и на военната) мощност на Руската федерация, на доближаването на Русия с другия международен колос Китай, повтарящите се закани за отвод от $ като основна интернационална валута. Да, всичките тези моменти не можеха да не безпокоят притежателите на най-големите западни транснационални корпорации и в някаква степен те заплашваха световното им владичество.
Но основният проблем бе различен - стабилността, която Русия носеше в света. Тази непоклатимост означаваше усложнения при приемането на свръхпечалби, неизбежност на авантюрните световни планове, неспособност за цялостен надзор на всички процеси в интернационалната политика. Световните кукловоди не можеха да позволен това.
Подготовката на Украйна като антируско " торпедо " бе почнало от дълго време. Десетки разнообразни недържавни фондове подготвяха почвата, влагайки големи финансови средства. Стотици сътрудници на тази матрица се промъкнаха във водещите украински медии, във Върховната Рада, в другите държавни структури.
Старателно плануваната акция за дестабилизация на района се развиваше сполучливо в продължение на 5 години, само че приключи с цялостен провал. Всички опити, даже най-отчаяните, да бъде въвлечена Русия в директен боен конфликт не дадоха резултат. Грубите провокации в Керченския залив бяха към този момент жест на обезсърчение.
Освен това стартира да се разтуря самото украинско " торпедо " - сработи " човешкият фактор ". Безкрайните корупционни кавги в страната изцяло сринаха престижа на Петро Порошенко и цялата настояща власт. Казано просто, патологичната лакомия и скудоумие на тарикатите от трета ръка, които бяха сложени на държавното кормило, не разрешиха реализирането на огромния план.
Зеленски - смешник или жокер
Днес, осъзнавайки безспорната беззащитност на украинските " туземци ", създателите на плана взеха решение да вземат страната по директно ръководство. Появата в украинската политика на " зеленото момче ", кандидат-президента Владимир Зеленски е директно удостоверение на това. Естрадният комедиант Вова Зеленски въобще не е смешник. Той е жокер, злият шут, който може да се въплъти в кого ли не. Като политик той е безспорна нула, 100-процентова.
В медиите се мяркаха смехотворни съпоставения на Зеленски с Роналд Рейгън, който също е бил артист. Но като че ли инцидентно се забравяше уточнението, че Рейгън, преди да заеме президентското кресло, цели 50 години (!) е управлявал един от най-големите профсъюзи на Съединени американски щати и 5 години е бил губернатор на Калифорния.
Зеленски единствено извършва следващата роля, от време на време доста неумело (все отново той не е професионален актьор), както в действителност се поставя на момче самодейче от телевизионно хумористично предаване.
Но за сметка на това Зеленски е изцяло управляем - обезпечено управляем. И е управляем не от някакъв си олигарх заточеник като Игор Коломойски. Тази версия интензивно се популяризира в медиите, за нея приказват и известни политически персонажи като Михаил Саакашвили. На самия Коломойски също се приписват изявления за въвлечеността му в изборната акция на Зеленски. Но тогавашният предприемач просто към този момент няма такава опция. Игор Коломойски просто няма нужните финансови средства, той бе лишен от огромна част от своите активи с помощта на настоящия президент на страната Порошенко. Да не приказваме, че Игор Валериевич не е привикнал да влага свои средства в политиката, той е привикнал да печели от политиката.
Фигурата на Коломойски е банална маска при положение, че редовият украинец попита " кой заплаща за банкета "? С чии пари е проведена предизборната акция на Зеленски?
В тази игра залогът с белязаните карти няма да сработи. Макар и шут, Зеленски не е лишен от здрав разсъдък. Той схваща, че международните водачи (освен обезвереният французин Макрон) няма да седнат с него на масата за договаряния. Бягството на Зеленски от задаващата се отговорност за ориста на милиони украинци (или физическото му заличаване, което не може да се изключи) ще стане сигнал за окончателното срутване на страната. Къщичката от карти ще рухне.
Балканите като авариен антируски вид
Разбира се, отпадането на Украйна като водещо камикадзе на антируския скрит план няма да промени проектите на западните кукловоди. Ако на единия камикадзе не са му издържали нервите, вторият към този момент е подготвен. Изглежда, че за следващ път жертва може да стане многострадалният Балкански полуостров. Разклащането на ситуацията в Сърбия, демонстрациите с настояванията за оставка на президента Александър Вучич са по-скоро отвличаща маневра. Сърбите да станат врагове на Русия е изцяло неразрешима задача.
Докато България е друга работа. Бият на очи редица паралели от настоящето състояние в България и в Украйна от 2014 година. Ще изброя някои от тях, те са осолено забележими. Безкрайните корупционни кавги по горните етажи на властта в двете страни и откритото неодобрение на популацията. Твърде слабата и подвластна стопанска система на тези страни. Накрая забележимото прекосяване към рационални стопански и политически позиции на българския министър председател Бойко Борисов.
Не, България е правилен член на Европейски Съюз и НАТО. Но съображения на обикновена икономическа целенасоченост все по-често подтикват българското управление да върви на контакт с Русия. Продължаването на " Турски поток " през територията на България, възобновяването на строителството на АЕЦ " Белене " са в действителност преференциални промишлени планове, които ще разрешат на тази балканска страна до извоюва действителна енергийна самостоятелност.
Избягалият украински президент Виктор Янукович, който много време бе залитнал по концепцията за влизането на Украйна в Европейски Съюз (и нападателно натрапваше тази концепция на личния си народ), също ненадейно осъзна погрешността на този блян и бе превзет от концепцията за съдействие с " Митническия съюз " и Русия. Реакцията на кукловодите бе бърза. Янукович по знамение се избави от физическа кавга. И през днешния ден съветският град Ростов на Дон е единственото място в света, където той може да се усеща в сигурност.
Българският политически аналитик Енчо Енев показа в диалог с мен противоречивата, само че и нелишена от смисъл логичност, че през днешния ден Бойко Борисов е най-проруският политик в България. Понякога здравият разсъдък може да се окаже доста рискова работа.
И най-после е опитът да се разиграе за следващ път нацистката карта в международната история. Акциите на вандализъм с потреблението на символиката на хитлеристка Германия в разнообразни градове на страната е доста обезпокоителен сигнал. А и казусът неотдавна с опозоряване на братската могила в Стара Загора е мъчно да се постави в графата на " досадните случайности ". За България идеологията на фашизма или нацизма е надълбоко неприемлива. Друг е манталитетът на този народ. Но когато са заложени трилиони долари, такива дребнавости като мнението на народа никого няма да вълнуват. Нацизмът е доста комфортен инструмент за дестабилизация и той надали ще бъде изоставен.
Доскоро в Украйна национализмът, както и крайната му форма нацизмът, също бе орис на десетки маргинали. А през днешния ден хиляди надъхани лица от " националните дружини " маршируват по улиците. След изгубването от международната карта на Украйна като самостоятелна страна идващото огнище на напрежение има всички шансове да стане Балканският полуостров.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ