Иглика
Иглика /Primula/ е представител на един от най-големите родове в семейство Първоцвети, който обгръща към 500 типа многогодишни тревисти растения. Стъблото на игликата е изправено, с височина от 5 до 35 см, а диаметърът е от 1 до 3 мм. В основата на стъблото са захванати в розетка листата. Те са дълги от 5 до 18 см, а цветовете са 3-10 на брой.
Игликата пораства по умерените зони на северното полукълбо. В нашата страна се среща в подножието на предбалканските и балканските региони. Расте из шубраци, ливади, гори и поляни.
Ботаническото название на иглика – примула идва от латинското название „ primus ”, която значи първи, ранен. Свързано е с появяването на цветето още при започване на пролетта.
Според българските поверия предвестница на пролетта е Баба Марта, която е избрала игликата, с цел да извести, че пролетта е пристигнала. Затова на забрадките си е затъкнала пъстри китки от иглика.
Отглеждане на иглика
Игликите се развъждат посредством семена и делене на туфите, а някои типове посредством листни резници. Най-добре е семената да се сеят при започване на февруари, в сандъчета при стайни условия. Малките иглики се появяват след 16-18 дни. Отглеждат се деликатно до появяването на листа. Тогава към този момент може да се засадят на същинското място за развъждане.
Игликите понасят слабото пролетно слънце, само че се развиват най-добре на полусянка, под шубраци и дървета, които не стопират напълно слънчевите лъчи. Почвата би трябвало да е богата на хумус и рохкава, не трябва да изсъхва прекомерно бързо.
Местата, където се застоява вода и мокрите глинести почви не са напълно подобаващи. Грижите за полянката от иглика в двора не са доста. Бурените би трябвало да се плевят, а почвата леко да се разрохква.
Обикновено година-две след засаждането игликите образуват гъсти туфи и покриват изцяло почвата. За положителното презимуване на растенията доста значимо е листната розетка да се резервира до късна есен, тъй като тя е естествено скривалище за коренищата.
За страдание красивите иглики биват нападани от доста неприятели и заболявания. При остатък на влага в почвата умират от изгниване на стъблата. Боледуват от ръжди, не биват подминавани от бактериални петна. Голите охлюви и листните въшки са сериозен противник.
Състав на иглика
Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни субстанции, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и други Корените и коренищата имат сходно наличие.
Събиране и предпазване на иглика
Използваемите елементи на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището би трябвало да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата стартират да жълтеят /през юни/. По време на цъфтежа /март, май/ се берат листата.
Ползи от иглика
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ резултат. Билката се употребява за лекуване на грип, астма, коклюш. Корените се употребяват за облекчение на възпалителни болести на пикочните пътища, мъчно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лекуване на главоболие, изнемощялост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се употребяват за лекуване на бодърствуване и раздразнителност. Корените имат отхрачващо и известно потогонно и диуретично деяние. Засилват стомашната секреция и работят успокоително на нервната система.
Игликата се употребява при всички типове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се употребява при сърдечна уязвимост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 с.л. корени от билката се вари в 500 мл вода към 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед. От надземната част 2 с.л. се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия метод.
Вреди от иглика
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се следи и в някои случаи при развъждането и като декоративно растение в стаята.




