Иеромонах Пантелеймон-Шушня е роден в Тимишоара, Румъния. Завършил е Факултета

Иеромонах Пантелеймон-Шушня е роден в Тимишоара, Румъния. Завършил е Факултета за изящни изкуства в Западния университет в родния си град. Днес той служи в Манастира Оаша, в подножието на планината Шуряну, покрай град Сибиу. Иеромонах Пантелеймон е превъзходен иконописец и фотограф, само че и извънреден събеседник, чиито слова са напоени с берекет. В първите дни след Великден подбрахме за Вас някои от словесните му бисери за любовта. За същинската обич. Цялото изявление с отеца е оповестено в уеб страницата Православен свят

Любовта от книгите и от филмите е химера, в действителния живот тя не съществува. Търсейки любовта, в реалност ти търсиш Бога. Дори да не си даваш сметка за това…Ти търсиш Любовта цялостен живот, тя ти е необходима… Привлича те и от самото начало се стремиш да я достигнеш, тъй като чувстваш, че там са пълнотата и щастието.Любовта е основата на нашето битие. Бог е обич и всичко на този свят жадува за обич. Бог е основал всичко по Свой облик и сходство, по Свой пример, пример на Троичните връзки. Ние сме основани като хора, с цел да участваме в насладата на връзките си в Бог и с Бог. За да изпитваме обич. За да бъдем дружно. Затова и се споделя: Раят – това е общение с всички, а пъкълът – невъзможността повече да обичаш.Любовта умира, тъй като в това уравнение няма Бог. А това значи, че ние няма с какво да се презареждаме, да възраждаме нашата обич. Без Бог няма начало, генериращо обич. Човекът е лимитирано създание. А благодатта го прави безпределно бездънен. Благодатта е от Бога. Свети Йоан Златоуст казвал, че непреображените връзки дегенерират. Тях ги използват.Трябва да обичаме – с Бог в себе си – Бога в другия.Да обичаш, значи да гравитираш като планета към самореализацията на другия. Да мислиш, по какъв начин да окажеш помощ на другия, по какъв начин да го посрещнеш, по какъв начин да го успокоиш, по какъв начин да го защитиш от компликациите, по какъв начин да му доставиш наслада, по какъв начин да му приготвиш вкусна храна, когато е изтощен. Трябва да се учим да живеем с другия и за другия.Да срещнеш съответен човек, това зависи от волята Божия. Но това, това по какъв начин реагираме на тази среща, зависи от нас. Всеки човек, който срещаме по пътя си, е подарък от Бога, и ние всякога би трябвало да се питаме: „ Защо ми е отсъдил Бог да срещна този човек? Какво мога да направя с тези връзки? Какво би трябвало да схвана? Каква изгода да имам? ”В любовта на теб не ти е обещано правото да смяташ, че твоят прийом на битие е по-добър от този на другия, ти не би трябвало да изискваш от другия да се трансформира, а би трябвало да изискваш от себе си да търпиш и подкрепяш другия…Ти би трябвало да отдаваш себе си в работа на другия, твоята грижа би трябвало да бъде неговото развиване като персона. Не съществува единствено един-единствен човек, с който ти е съдено да бъдеш дружно. На света има и други, с които вие бихте си подхождали доста добре. Това, че си срещнал един от тях, и по неведом метод, любовта ви се е изчерпала, не значи, че за цялостен живот ще останеш самичък. Така, както и това, че се си срещнал душа – твоята друга половинка, не подсигурява, че любовта ви ще бъде продължителна. Ако хората не вървят един към различен, любовта е невъзможна. Съвпадението на половинките е единствено искра. Тя не подсигурява, че възприятията ще са безконечни. Ти не заслужаваш това, поради което не си се потрудил! Истинската обич, Божествената, утвърждава, а не унищожава. Тя е като ясно небе. В нея няма тревога и мъгли.Понякога се случва, че твоето сърце може да понесе безпределно доста открити рани. Способността на индивида да страда е доста огромна. Не е належащо да желаеме раната да се затвори изцяло, с цел да забравим всичко. Несполуките в любовта не трябва да ни унищожават прочувствено. Ти можеш да поддържаш други връзки и с рана в сърцето. По някакъв метод Бог ти дава мощ да обичаш още веднъж. Трябва да се върви напред, да имаш смелостта да се разкриеш още веднъж, да приемаш [рани] още веднъж. Не би трябвало да спираш.