Книгите не са дезодоранти: Речта на Урсула Ле Гуин, която спаси литературата
Идват тежки времена. Ще имаме потребност от писатели, които могат да си спомнят свободата. От поетите, мечтателите – реалистите на по-голямата действителност.
Това сподели известната американска фентъзи писателка Урсула Ле Гуин в своята забележителна тирада по време на Американските награди за най-хубави книги. Там авторката получи почетна награда за принос към американската литература.
85-годишната Ле Гуин се възползва от опцията и в благодарствената си тирада заприказва за значението на фантазията в модерните времена, както и за капиталистическата хватка на изкуството, в това число превръщането на литературата в стока.
Тя акцентира, че през последните 50 години фентъзи създателите са били подценявани за сметка на “така наречените реалисти ”.
Речта на фентъзи писателката беше посрещната с бурни овации.
Ето какво тъкмо сподели фентъзи писателката по време на формалната гала:
“Благодаря от сърце на тези, които ми дадоха тази премия. Моето семейство, моите сътрудници, редакторите ми, знаят, че това, че съм тук, е колкото моя, толкоз и тяхна заслуга, както и че тази красива премията е и тяхна, колкото е моята. И аз се веселя да я приема, и да я споделя с всички създатели, които бяха изключени от литературата за толкоз дълго време – моите сътрудници, създателите на фентъзи и научна фантастика- писателите на въображението, които за последните 50 години наблюдаваха как красивите награди отиваха при по този начин наречените реалисти.
Мисля, че идват тежки времена, когато ще желаеме да чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат други възможности на настоящия ни живот и могат да поглеждат извън нашето покосено от боязън общество и неговите натрапчиви технологии. Да виждат други способи за битие и даже да си показват някои действителни учредения за вяра. Ще имаме потребност от писатели, които могат да си спомнят независимост. От поетите, мечтателите – реалистите на по-голямата действителност.
Точно в този момент имаме потребност от писатели, които знаят разликата сред писането за пазара на необятната публика и практикуването на едно изкуство. Разработването на писмени материали, с цел да прилягат на тактики за продажби за да се максимизира корпоративната облага и приходите от реклама не е напълно същото като виновното издание и писане на книга.
И въпреки всичко виждам как отдела по продажби контролира редакционния. Виждам моите лични издатели в една глупава суматоха на незнание и лакомия, таксуват обществените библиотеки за електронна книга шест или седем пъти по-високо, в сравнение с клиентите. Току-що видях по какъв начин един печалбар се опита да накаже издател за непокорство, и писатели, застрашени от корпоративния канон. И аз виждам доста от нас, създателите, да пишат книги, приемайки това. Оставяме се печалбарите да ни продават като дезодоранти и да ни споделят какво да публикуваме, какво да пишем.
Книгите, както знаете, не са единствено артикули. Мотивът за облагата постоянно е в несъгласие с задачите на изкуството. Ние живеем в капитализъм. Неговата мощ наподобява неизбежна, както беше с божественото право на царете. На всяка човешка мощ може да се оказва опозиция и да бъде променяна от хората. Съпротивата и промяната често стартират от изкуството, а много постоянно това се случва в нашето изкуство – изкуството на думите.
Аз имах дълга и добра кариера като писател. В добра компания. Сега, в края ѝ, аз не желая да виждам по какъв начин американската литература се продава надолу по течението. Ние, които живеем с писане и издание, желаеме и би трябвало да настояваме за нашия обективен дял от приходите. Но името на нашата красива премия не е облага. Името ѝ е Свобода ”.
Творбите на Урсула Ле Гуин са известни с това, че с изключение на фантастика, вплитат в себе си и човешките връзки и развиването на личността. Тя е създател на поредиците от романи “Землемория ” и “Хейнски цикъл ”, както и на редица разкази.




