Духовното израстване е материален бизнес
И вие ли сте забелязали големия интерес към тематиката за духовното и нематериалното в живота ни?
Постоянно срещаме реклами на книги, лекции и семинари по какъв начин духовно да се пробудим и развием, по какъв начин да открием същинската си духовна същина и същинското си Аз. В тези практики откривам три парадокса: теоретичен, етичен и професионален.
Научният е, че безусловно постоянно сходни духовни семинари са квазинаучни. Те вземат дадени научни открития и психически теории, опростяват ги, вадят ги от подтекста, парфюмират ги с красиви послания и ги показват като някакъв напълно нов артикул. Често в науката такива “продукти ” се наричат метатеории. По този метод можете да срещнете хрумвания на Ериксън или Маслоу, вплетени в някакви каламбури, с цел да вдъхват научност на измислицата на следващия гуру. Науката логика на психиката е пострадала от сходни неща, въпреки, че от време на време ги ползват точно хора, представящи се за психолози.
Етичният е, че нормално “духовното израстване ” излиза много скъпо. Колкото и да наподобява парадоксално, обучителите в духовно израстване постоянно подхождат материално към потребителите на своя квазинаучен артикул. Понякога се комбинират няколко продукта – семинар, книга, консултиране… Оказва се, че духовното е доста веществен бизнес… Затова не одобрявам, че ценообразуването на подобен артикул може да се оправдае с “Ами всеки експерт си дефинира самичък цената на труда. ” Винаги има един предел на честност и на вземане предвид със средата, в която работиш. Дори когато работата ти не е научно издържана, редно ли е да използваш несигурността на клиентите си?
Професионалният парадокс е, че гуруто заобикаля да поема отговорност за работата си. Да, правилно е, че потребителят (или клиентът, както го назоваваме в психологията) е виновен за своите решения и че би трябвало да работи върху себе си. В случая обаче гурутата се крият зад други пояснения, даже когато продуктът им е платен или се употребява дълготрайно. Например все ще се откри пояснение, че виновността нещо да не се получи е в потребителя, а не в продукта. Крайната цел (няма значение дали ще я назовем благополучие, духовно израстване или другояче) постоянно остава на една ръка разстояние и още нещо би трябвало да се направи. В резултат, сякаш побутвани с приказките за самоуправление и самоовластяване, хората в действителност стават подвластни от наставленията на гуруто, като едни обществени наркомани, които вървят години наред на семинари за следващата доза метатеория.
Йерархията на потребностите на великия психолог Ейбрахам Маслоу,
която доста гурута на духовното израстване използват в метатеориите си.
Статията е от блога на създателя.
