Дигитална диета
И единствено като си намерения човек, че цифров идва от латинската дума за пръст*. Кой да си показва, че всичко ще се развие до епоха, в която войната на Нео с машините наподобява като роман от към този момент случило се бъдеще, а не като нереалност. В тази публикация обаче няма да стане дума за цифрови войни, а за нещо напълно нормално, което постоянно забравяме - за цифровата независимост. Свободата, разбирана като отмора от цифровите технологии, с които животът ни сраства все по-здраво.
Дни на затворените екрани
Като всяка диета и цифровата е най-трудна първоначално. Към нея е добре да се подходи като към опит за влизане в правия път, като интервал, в който се ограничаваме, с цел да пречистим организма си от насъбраните затлачвания, в тази ситуация от препълнения с облици и информация мозък. Нещо като един ден единствено на вода, в който ще позволим на свободната от думи и изображения сила да протече през нас. За да може да го направи, би трябвало да освободим каналите си и да им дадем отмора от непрекъснатото препълване. Извън екрана се случват неповторими неща и според от степента ни на обязаност с компютъра и с други екрани, все по-рядко си припомняме това. Мислим, че устояваме на осведомително претоварване, само че видяно в профил е неуместно да седиш прикрепен с часове, концентрирано втрещен в компютъра, без да мърдаш. А даже да имаме вяра, че си почиваме а в действителност отново се залепваме пред някой екран – било на телефона, на тв приемника или на таблета и още веднъж претоварването с информация от всевъзможен тип стартира. Част от прочувствената хигиена и е оставането в мир със себе си, което колкото и да ни се желае не може да стане, без да се отправим към неща, които не са толкоз нападателни в чисто сензорен смисъл.
Цифрови пости. С какво да сменяем “вкусовете ” от цифровия свят?
Тук е мястото за изброяване на други възможности на компютъра, обществените мрежи, телефона, само че то преднамерено ще остане празно. Защото правенето на нещо друго с изключение на чат, мейл, телефон, тв приемник, радио, DVD, видео игра и така нататък, не е опция на изброените дейности. Тези виртуални пространства, колкото и да се стремят да наподобяват структурата на живота до тяхната поява, не са друга действителност, а просто придатък на нашата лична реалност, една допустима добавка, която можем да използваме или не, съгласно потребностите си.
Затова не е нужно да се оферират други възможности. Те сами ще се родят или по-скоро преродят, незабавно щом оставим въображението си единствено да основава и спрем да го обстрелваме с облици и към този момент основани действителности от другите екрани. Когато се отдалечим от цифровата шумотевица, страниците на книгите отново ще оживеят, затварянето на едното око, с цел да се види планината под различен ъгъл ще стане отново толкоз забавно, даже времето ще се върне в един по-бавен канал. Ще оценим каква в действителност е цената му и с какъв брой обилие от него разполагаме по време на почивката от технологиите.
Заслужава си да опитаме, или в случай че към този момент сме го правили, да се придържаме към това си решение по-често. Защото пред компютъра, телефона, таблета, и който и да е различен екран, всичко минава по-много, незабавно. Но в случай че се обърнем единствено 20 минути обратно, спомените от прекараното време най-често ще се окажат запечатани само в систематичните файлове на устройствата ни. А ние, ние ще окажем елементарен правоприемник на сигнали, през който безследно е минала някаква информация.
* Римляните образно изразявали цифри с пръстите си (лат. digitus – пръст). I – един пръст, II – два пръста и така нататък През 1938 година терминът дигигален навлиза като термин, означаващ „ който употребява числа “.
Дни на затворените екрани
Като всяка диета и цифровата е най-трудна първоначално. Към нея е добре да се подходи като към опит за влизане в правия път, като интервал, в който се ограничаваме, с цел да пречистим организма си от насъбраните затлачвания, в тази ситуация от препълнения с облици и информация мозък. Нещо като един ден единствено на вода, в който ще позволим на свободната от думи и изображения сила да протече през нас. За да може да го направи, би трябвало да освободим каналите си и да им дадем отмора от непрекъснатото препълване. Извън екрана се случват неповторими неща и според от степента ни на обязаност с компютъра и с други екрани, все по-рядко си припомняме това. Мислим, че устояваме на осведомително претоварване, само че видяно в профил е неуместно да седиш прикрепен с часове, концентрирано втрещен в компютъра, без да мърдаш. А даже да имаме вяра, че си почиваме а в действителност отново се залепваме пред някой екран – било на телефона, на тв приемника или на таблета и още веднъж претоварването с информация от всевъзможен тип стартира. Част от прочувствената хигиена и е оставането в мир със себе си, което колкото и да ни се желае не може да стане, без да се отправим към неща, които не са толкоз нападателни в чисто сензорен смисъл.
Цифрови пости. С какво да сменяем “вкусовете ” от цифровия свят?
Тук е мястото за изброяване на други възможности на компютъра, обществените мрежи, телефона, само че то преднамерено ще остане празно. Защото правенето на нещо друго с изключение на чат, мейл, телефон, тв приемник, радио, DVD, видео игра и така нататък, не е опция на изброените дейности. Тези виртуални пространства, колкото и да се стремят да наподобяват структурата на живота до тяхната поява, не са друга действителност, а просто придатък на нашата лична реалност, една допустима добавка, която можем да използваме или не, съгласно потребностите си.
Затова не е нужно да се оферират други възможности. Те сами ще се родят или по-скоро преродят, незабавно щом оставим въображението си единствено да основава и спрем да го обстрелваме с облици и към този момент основани действителности от другите екрани. Когато се отдалечим от цифровата шумотевица, страниците на книгите отново ще оживеят, затварянето на едното око, с цел да се види планината под различен ъгъл ще стане отново толкоз забавно, даже времето ще се върне в един по-бавен канал. Ще оценим каква в действителност е цената му и с какъв брой обилие от него разполагаме по време на почивката от технологиите.
Заслужава си да опитаме, или в случай че към този момент сме го правили, да се придържаме към това си решение по-често. Защото пред компютъра, телефона, таблета, и който и да е различен екран, всичко минава по-много, незабавно. Но в случай че се обърнем единствено 20 минути обратно, спомените от прекараното време най-често ще се окажат запечатани само в систематичните файлове на устройствата ни. А ние, ние ще окажем елементарен правоприемник на сигнали, през който безследно е минала някаква информация.
* Римляните образно изразявали цифри с пръстите си (лат. digitus – пръст). I – един пръст, II – два пръста и така нататък През 1938 година терминът дигигален навлиза като термин, означаващ „ който употребява числа “.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ