Мечият цикъл при земеделските суровини: свръхпредлагане, унищожено търсене и дефлационният сигнал под повърхността
Докато златото продължава да се изкачва и се търгува като стратегическа застраховка против фискална неустойчивост, геополитическо напрежение и ерозия на доверието в паричната система, различен сегмент от суровинния пазар споделя изцяло друга история. При благородните метали господства страхът. При земеделските първични материали господства изобилието. Това разминаване е повече от пазарна особеност. То е сигнал за разнообразни етапи на еднакъв световен цикъл.
През 2023 и 2024 година питателните първични материали бяха в центъра на инфлационната суматоха. Лошо време, заболявания по културите и логистични ограничавания доведоха до внезапен скок на цените при захарта, какаото и портокаловия сок. Пазарите дисконтираха систематичен дефицит. Производителите реагираха нападателно. Инвеститорите построиха позиции, основани на сюжет за нескончаем недостиг. Днес картината е обърната. Предлагането се възвърне, запасите се усилват, а търсенето демонстрира признаци на безсилие. Инфлационният роман се трансформира в дефлационен.
Източник:
Захар: остатъкът трансформира режима
Захарта е най-ясният образец за прехода от недостиг към свръхпредлагане. Световното произвеждане за сезон 2025/26 се прави оценка на 189.2 милиона тона при ползване от 184.1 милиона. Това основава остатък от 5.1 милиона тона след три поредни години на дефицит. Крайните ресурси се чака да доближат 54.8 милиона тона, а съотношението ресурси към ползване се повишава до към 30 % по отношение на 24 % година по-рано.
Какаото на зърна поевтиня значително - поради най-големия производител в света
Какви са прогнозите за доставките
Тази смяна е фундаментална. При съответствие към 30 % пазарът към този момент не прави оценка риска от дефицит. Той дисконтира физическо обилие. Исторически сходни равнища са свързани с продължителни интервали на ниски цени и стеснен капацитет за стабилно възобновяване. В подобен режим всеки кратковременен растеж нормално среща продавачи, тъй като складовите наличия работят като буфер против нов ценови подтик.
Предлагането реагира по учебник. Производството в Бразилия нараства с 12 % на годишна база, в Индия с 8 %, а премахването на индийските ограничавания за експорт ще освободи спомагателни 7.5 милиона тона на интернационалния пазар. При цена на петрола към 70 $ за барел бразилските производители насочват 51.5 % от тръстиката към захар вместо към етанол. Това демонстрира, че относителните ценови сигнали работят. Когато етанолът не предлага награда, производството се ориентира към захар, което в допълнение усилва остатъка.
Захарта към този момент не е история за инфлация. Тя е образец по какъв начин пазарът самичък поправя предходния дефицит посредством нападателно нарастване на производството.
Източник:
Какао: от суматоха към действителност
Какаото претърпява още по-драматичен поврат. След подобен недостиг от 450 хиляди тона през сезон 2024/25, настоящият сезон се чака да донесе остатък от към 285 хиляди тона. Световното произвеждане доближава почти 5.25 милиона тона, подкрепено от 22 % възобновяване на добивите в Западна Африка след възстановяване на климатичните условия и влизане в продукция на нови насаждения.
Но основният сигнал не идва единствено от предлагането. Търсенето демонстрира ясно закъснение. Преработката спада с 9.5 % на годишна база до 4.68 милиона тона. Това е типичен образец за заличаване на търсенето. Рекордните цени през 2024 година доведоха до понижаване на разфасовките, по-високи крайни цени и подмяна на какао в предписания. Когато цената се изстреля прекомерно високо, потребителят реагира.
Съотношението ресурси към преправка нараства до 38 % по отношение на 29 % година по-рано. Това значи, че складовете се пълнят по-бързо, в сравнение с промишлеността употребява суровината. Психологическият преход е внезапен. Пазарът мина от боязън от дефицит към боязън от остатък.
Цените на захарта в международен мащаб паднаха до най-ниското равнище от 4 години
Само за миналата седмица междинната борсова цена на този непрекъснато употребен хранителен артикул се е намалила с близо 6%
Портокалов сок: когато цената санкционира търсенето
Портокаловият сок следва същата поредност, само че тук механизмът е още по-видим. Болестите по насажденията в Бразилия и Флорида в началото сътвориха боязън от нескончаем дефицит. Пазарът реагира превантивно, цените скочиха до рискови равнища и се образува класическият липсващ разказ. Този разказ обаче не оцеля дълго, тъй като действителната стопанска система стартира да оказва опозиция.
Крайните ресурси към този момент нарастват с 12 % до 168 хиляди тона, до момента в който потреблението се свива с 14 % на годишна база. Това не е просто статистическо отклоняване, а структурна реакция на семействата. При съвсем 38 % растеж на цените на дребно през последната година потребителите в Съединени американски щати и Европа започнаха да заменят портокаловия сок с по-евтини други възможности, да понижават честотата на покупките или да минават към артикули с по-ниска централизация.
Тук спадът не е резултат от нов потрес в предлагането. Той е резултат от унищожено търсене. Цената доближи равнище, при което еластичността на потреблението се прояви в цялостна мощ. Това е фундаменталната граница на всеки липсващ пазар. Ако цената стане прекомерно висока, тя сама основава изискванията за личното си поправяне.
Портокаловият сок демонстрира, че в аграрните пазари рискът не е единствено в климатичните аномалии, а в държанието на крайния консуматор. Когато приходите не порастват със същата скорост като цените, заместването става неизбежно. А когато търсенето стартира да се свива, складовете се пълнят по-бързо от предстоящото.
Това е сериозен урок за суровинните пазари. Нито един недостиг не е резистентен, в случай че цената унищожи потреблението.
Макроикономическият подтекст: дефлационен сигнал от храните
По-широката макро рамка укрепва тази дефлационна картина. Индексът на цените на храните на ФАО спада с 6.8 % на годишна база. Индексът на земеделските първични материали на Bloomberg е намален с повече от 14 %. Това към този момент не е местен феномен, а синхронизиран спад в цените на питателните първични материали.
Приносът на храните към общата инфлация в Съединени американски щати и еврозоната се намалява до към 0.4 процентни пункта по отношение на 1.8 пункта през 2024 година. Това значи, че съставният елемент, който преди две години беше главен мотор на публичното неодобрение и политическия напън, последователно изчезва от инфлационната статистика.
За централните банки това е значително развиване. Докато златото алармира за съмнение към фискалната непоклатимост и опасения към паричната агресия, аграрните пазари изпращат противоположния сигнал. Ценовият напън по храните отслабва, а това понижава риска от вторични инфлационни резултати посредством заплати и разноски за живот.
Ако слабостта в храните и силата се резервира през втората половина на 2026 година, действителните лихви ще наподобяват все по-рестриктивни. Номиналните ставки може да останат непроменени, само че при по-ниска инфлация действителната цена на капитала се покачва. Това основава евентуален напън върху централните банки да ускорят темпа на понижаване на главните лихви, изключително в случай че икономическият напредък остане сдържан.
С други думи, мекотата в храните не е просто секторна история. Тя има непосредствено отражение върху паричния цикъл.
Цената на кафето доближи исторически върхове
А кои артикули ппоевтиняха световно?
Фазата на цикъла: от агресия към стесняване
Цикълът следва класическата поредност, която се повтаря в съвсем всяка суровинна история. Рекордните цени през 2023 и 2024 подтикнаха оптимално засаждане, вложения в техника, възстановяване на добивите и разширение на индустриалния потенциал. Капиталът се насочи към бранша, тъй като сигналът беше явен: дефицит и висока доходност.
Днес рекордните реколти и възобновените добиви водят до спад на цените. Маржовете на фермерите стартират да се свиват. При нескончаем напън върху доходността производителите нормално реагират по два метода. Намаляват засетите площи и лимитират вложенията в нови насаждения и технологии. Тази реакция обаче не е моментална. Тя изисква време, тъй като фермерите първо изчерпват ликвидните си буфери.
В момента се намираме във етапа на капитулация на предлагането и заличаване на търсенето. Предлагането остава високо поради инерцията от предходните вложения, до момента в който търсенето се поправя надолу поради високите цени от предходната година. Това основава напън върху цените и удължава низходящия тренд.
Това не значи, че дъното към този момент е достигнато. При захарта съотношението ресурси към ползване покрай 30 % допуска спомагателен капацитет за ценови напън. При какаото основната променлива остава стабилизацията на преработката и възобновяване на индустриалното търсене. При портокаловия сок стабилно възобновяване е мъчно без осезаемо нормализиране на цените на дребно.
Суровинните пазари рядко се обръщат внезапно. Те минават през продължителна фаза на изхабяване, в която волатилността последователно понижава, а участниците губят интерес. Именно тази фаза постоянно приготвя почвата за идващия цикъл нагоре.
Заключение: мъчителната среда на средата на цикъла
Земеделските първични материали минават през мъчителната междинна фаза на цикъла. Инфлационната суматоха завърши. Започна етапа на свръхпредлагане и промяна на търсенето.
Суровинните пазари не се движат линейно. Високите цени неизбежно водят до високо произвеждане. Високото произвеждане унищожава маржовете. Унищожените маржове водят до стесняване на площите и ограничение на вложенията. А това слага основата за предстоящ дефицит.
Въпросът не е дали цикълът ще се обърне. Той постоянно се обръща. Въпросът е какъв брой надълбоко би трябвало да се свият маржовете и какъв брой дълго би трябвало да продължи натрупването на ресурси, преди производителите да понижат нападателно предлагането и да възстановят салдото сред произвеждане и ползване.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
През 2023 и 2024 година питателните първични материали бяха в центъра на инфлационната суматоха. Лошо време, заболявания по културите и логистични ограничавания доведоха до внезапен скок на цените при захарта, какаото и портокаловия сок. Пазарите дисконтираха систематичен дефицит. Производителите реагираха нападателно. Инвеститорите построиха позиции, основани на сюжет за нескончаем недостиг. Днес картината е обърната. Предлагането се възвърне, запасите се усилват, а търсенето демонстрира признаци на безсилие. Инфлационният роман се трансформира в дефлационен.
Източник:
Захар: остатъкът трансформира режима
Захарта е най-ясният образец за прехода от недостиг към свръхпредлагане. Световното произвеждане за сезон 2025/26 се прави оценка на 189.2 милиона тона при ползване от 184.1 милиона. Това основава остатък от 5.1 милиона тона след три поредни години на дефицит. Крайните ресурси се чака да доближат 54.8 милиона тона, а съотношението ресурси към ползване се повишава до към 30 % по отношение на 24 % година по-рано.
Какаото на зърна поевтиня значително - поради най-големия производител в света
Какви са прогнозите за доставките
Тази смяна е фундаментална. При съответствие към 30 % пазарът към този момент не прави оценка риска от дефицит. Той дисконтира физическо обилие. Исторически сходни равнища са свързани с продължителни интервали на ниски цени и стеснен капацитет за стабилно възобновяване. В подобен режим всеки кратковременен растеж нормално среща продавачи, тъй като складовите наличия работят като буфер против нов ценови подтик.
Предлагането реагира по учебник. Производството в Бразилия нараства с 12 % на годишна база, в Индия с 8 %, а премахването на индийските ограничавания за експорт ще освободи спомагателни 7.5 милиона тона на интернационалния пазар. При цена на петрола към 70 $ за барел бразилските производители насочват 51.5 % от тръстиката към захар вместо към етанол. Това демонстрира, че относителните ценови сигнали работят. Когато етанолът не предлага награда, производството се ориентира към захар, което в допълнение усилва остатъка.
Захарта към този момент не е история за инфлация. Тя е образец по какъв начин пазарът самичък поправя предходния дефицит посредством нападателно нарастване на производството.
Източник:
Какао: от суматоха към действителност
Какаото претърпява още по-драматичен поврат. След подобен недостиг от 450 хиляди тона през сезон 2024/25, настоящият сезон се чака да донесе остатък от към 285 хиляди тона. Световното произвеждане доближава почти 5.25 милиона тона, подкрепено от 22 % възобновяване на добивите в Западна Африка след възстановяване на климатичните условия и влизане в продукция на нови насаждения.
Но основният сигнал не идва единствено от предлагането. Търсенето демонстрира ясно закъснение. Преработката спада с 9.5 % на годишна база до 4.68 милиона тона. Това е типичен образец за заличаване на търсенето. Рекордните цени през 2024 година доведоха до понижаване на разфасовките, по-високи крайни цени и подмяна на какао в предписания. Когато цената се изстреля прекомерно високо, потребителят реагира.
Съотношението ресурси към преправка нараства до 38 % по отношение на 29 % година по-рано. Това значи, че складовете се пълнят по-бързо, в сравнение с промишлеността употребява суровината. Психологическият преход е внезапен. Пазарът мина от боязън от дефицит към боязън от остатък.
Цените на захарта в международен мащаб паднаха до най-ниското равнище от 4 години
Само за миналата седмица междинната борсова цена на този непрекъснато употребен хранителен артикул се е намалила с близо 6%
Портокалов сок: когато цената санкционира търсенето
Портокаловият сок следва същата поредност, само че тук механизмът е още по-видим. Болестите по насажденията в Бразилия и Флорида в началото сътвориха боязън от нескончаем дефицит. Пазарът реагира превантивно, цените скочиха до рискови равнища и се образува класическият липсващ разказ. Този разказ обаче не оцеля дълго, тъй като действителната стопанска система стартира да оказва опозиция.
Крайните ресурси към този момент нарастват с 12 % до 168 хиляди тона, до момента в който потреблението се свива с 14 % на годишна база. Това не е просто статистическо отклоняване, а структурна реакция на семействата. При съвсем 38 % растеж на цените на дребно през последната година потребителите в Съединени американски щати и Европа започнаха да заменят портокаловия сок с по-евтини други възможности, да понижават честотата на покупките или да минават към артикули с по-ниска централизация.
Тук спадът не е резултат от нов потрес в предлагането. Той е резултат от унищожено търсене. Цената доближи равнище, при което еластичността на потреблението се прояви в цялостна мощ. Това е фундаменталната граница на всеки липсващ пазар. Ако цената стане прекомерно висока, тя сама основава изискванията за личното си поправяне.
Портокаловият сок демонстрира, че в аграрните пазари рискът не е единствено в климатичните аномалии, а в държанието на крайния консуматор. Когато приходите не порастват със същата скорост като цените, заместването става неизбежно. А когато търсенето стартира да се свива, складовете се пълнят по-бързо от предстоящото.
Това е сериозен урок за суровинните пазари. Нито един недостиг не е резистентен, в случай че цената унищожи потреблението.
Макроикономическият подтекст: дефлационен сигнал от храните
По-широката макро рамка укрепва тази дефлационна картина. Индексът на цените на храните на ФАО спада с 6.8 % на годишна база. Индексът на земеделските първични материали на Bloomberg е намален с повече от 14 %. Това към този момент не е местен феномен, а синхронизиран спад в цените на питателните първични материали.
Приносът на храните към общата инфлация в Съединени американски щати и еврозоната се намалява до към 0.4 процентни пункта по отношение на 1.8 пункта през 2024 година. Това значи, че съставният елемент, който преди две години беше главен мотор на публичното неодобрение и политическия напън, последователно изчезва от инфлационната статистика.
За централните банки това е значително развиване. Докато златото алармира за съмнение към фискалната непоклатимост и опасения към паричната агресия, аграрните пазари изпращат противоположния сигнал. Ценовият напън по храните отслабва, а това понижава риска от вторични инфлационни резултати посредством заплати и разноски за живот.
Ако слабостта в храните и силата се резервира през втората половина на 2026 година, действителните лихви ще наподобяват все по-рестриктивни. Номиналните ставки може да останат непроменени, само че при по-ниска инфлация действителната цена на капитала се покачва. Това основава евентуален напън върху централните банки да ускорят темпа на понижаване на главните лихви, изключително в случай че икономическият напредък остане сдържан.
С други думи, мекотата в храните не е просто секторна история. Тя има непосредствено отражение върху паричния цикъл.
Цената на кафето доближи исторически върхове
А кои артикули ппоевтиняха световно?
Фазата на цикъла: от агресия към стесняване
Цикълът следва класическата поредност, която се повтаря в съвсем всяка суровинна история. Рекордните цени през 2023 и 2024 подтикнаха оптимално засаждане, вложения в техника, възстановяване на добивите и разширение на индустриалния потенциал. Капиталът се насочи към бранша, тъй като сигналът беше явен: дефицит и висока доходност.
Днес рекордните реколти и възобновените добиви водят до спад на цените. Маржовете на фермерите стартират да се свиват. При нескончаем напън върху доходността производителите нормално реагират по два метода. Намаляват засетите площи и лимитират вложенията в нови насаждения и технологии. Тази реакция обаче не е моментална. Тя изисква време, тъй като фермерите първо изчерпват ликвидните си буфери.
В момента се намираме във етапа на капитулация на предлагането и заличаване на търсенето. Предлагането остава високо поради инерцията от предходните вложения, до момента в който търсенето се поправя надолу поради високите цени от предходната година. Това основава напън върху цените и удължава низходящия тренд.
Това не значи, че дъното към този момент е достигнато. При захарта съотношението ресурси към ползване покрай 30 % допуска спомагателен капацитет за ценови напън. При какаото основната променлива остава стабилизацията на преработката и възобновяване на индустриалното търсене. При портокаловия сок стабилно възобновяване е мъчно без осезаемо нормализиране на цените на дребно.
Суровинните пазари рядко се обръщат внезапно. Те минават през продължителна фаза на изхабяване, в която волатилността последователно понижава, а участниците губят интерес. Именно тази фаза постоянно приготвя почвата за идващия цикъл нагоре.
Заключение: мъчителната среда на средата на цикъла
Земеделските първични материали минават през мъчителната междинна фаза на цикъла. Инфлационната суматоха завърши. Започна етапа на свръхпредлагане и промяна на търсенето.
Суровинните пазари не се движат линейно. Високите цени неизбежно водят до високо произвеждане. Високото произвеждане унищожава маржовете. Унищожените маржове водят до стесняване на площите и ограничение на вложенията. А това слага основата за предстоящ дефицит.
Въпросът не е дали цикълът ще се обърне. Той постоянно се обръща. Въпросът е какъв брой надълбоко би трябвало да се свият маржовете и какъв брой дълго би трябвало да продължи натрупването на ресурси, преди производителите да понижат нападателно предлагането и да възстановят салдото сред произвеждане и ползване.
Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не съставлява съвет за покупка или продажба на финансови активи.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ