Въпреки вътрешното търсене, Румъния рискува част от газа от Черно море да тръгне... към Унгария
Румъния е изправена пред комплицирана алтернатива към една от най-важните си енергийни вложения, написа онлайн изданието Maszol. Трудната обстановка породи откакто унгарската държавна енергийна компания MVM прояви интерес към природния газ от черноморското находище Neptun Deep.
Румънската OMV Petrom към този момент е почнала подготовка за продажба на бъдещия рандеман от плана, който би трябвало да започва през 2027 година взаимно с Romgaz. По оценки находището съдържа към 100 милиарда куб. м природен газ и е основно за упоритостите на Букурещ да се трансформира в районен енергиен фактор.
Ситуацията обаче се усложнява от румънското офшорно законодателство, което дава на страната право на първи отвод при продажба на газ от морските залежи. Това значи, че OMV Petrom е длъжна с приоритет да предложи количествата на румънската страна, преди да ги продаде на други купувачи.
Право на първи отвод
Проблемът е, че сега страната се ръководи от служебно държавно управление с лимитирани пълномощия. Според румънските институции кабинетът не може да взема стратегически решения с дълготраен резултат върху енергийната политика на страната.
Законът дава едвам 7 дни за отговор. Офертата е изпратена на 8 май, а крайният период е изминал в края на предходната работна седмица. В последния миг Букурещ е декларирал желание да упражни правото си на преимущество, само че е изискал договарянията да бъдат отсрочени доникъде на юни с вярата до тогава да бъде образувано постоянно държавно управление.
Опасенията на румънските управляващи са, че при липса на навременно съглашение забележителна част от черноморския газ може да бъде ориентирана към експорт.
MVM в действителност е остарял познайник за румънския енергиен бранш. Името й попадна под прожекторите, когато компанията направи опит да придобие румънското поделение на E.ON. Сделката обаче не получи утвърждение от управляващите поради опасения, свързани с националната и енергийната сигурност.
Какво ще се случи към Neptun Deep и ще може ли Румъния да се възползва оптимално от вероятно най-стратегическия си енергиен план в последните години, или ще влезе напълно. За Румъния въпросът е дали ще успее да употребява стратегическите си енергийни запаси главно за вътрешния пазар, или политическата неустановеност ще отвори вратата за по-голям експорт на черноморски газ.
Стратегически план за €4 милиарда: Румъния стартира строителството на 160 км газопровод от Neptun Deep
Очаква се общо към 50 кораба да вземат участие в другите стадии на строителството
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Румънската OMV Petrom към този момент е почнала подготовка за продажба на бъдещия рандеман от плана, който би трябвало да започва през 2027 година взаимно с Romgaz. По оценки находището съдържа към 100 милиарда куб. м природен газ и е основно за упоритостите на Букурещ да се трансформира в районен енергиен фактор.
Ситуацията обаче се усложнява от румънското офшорно законодателство, което дава на страната право на първи отвод при продажба на газ от морските залежи. Това значи, че OMV Petrom е длъжна с приоритет да предложи количествата на румънската страна, преди да ги продаде на други купувачи.
Право на първи отвод
Проблемът е, че сега страната се ръководи от служебно държавно управление с лимитирани пълномощия. Според румънските институции кабинетът не може да взема стратегически решения с дълготраен резултат върху енергийната политика на страната.
Законът дава едвам 7 дни за отговор. Офертата е изпратена на 8 май, а крайният период е изминал в края на предходната работна седмица. В последния миг Букурещ е декларирал желание да упражни правото си на преимущество, само че е изискал договарянията да бъдат отсрочени доникъде на юни с вярата до тогава да бъде образувано постоянно държавно управление.
Опасенията на румънските управляващи са, че при липса на навременно съглашение забележителна част от черноморския газ може да бъде ориентирана към експорт.
MVM в действителност е остарял познайник за румънския енергиен бранш. Името й попадна под прожекторите, когато компанията направи опит да придобие румънското поделение на E.ON. Сделката обаче не получи утвърждение от управляващите поради опасения, свързани с националната и енергийната сигурност.
Какво ще се случи към Neptun Deep и ще може ли Румъния да се възползва оптимално от вероятно най-стратегическия си енергиен план в последните години, или ще влезе напълно. За Румъния въпросът е дали ще успее да употребява стратегическите си енергийни запаси главно за вътрешния пазар, или политическата неустановеност ще отвори вратата за по-голям експорт на черноморски газ.
Стратегически план за €4 милиарда: Румъния стартира строителството на 160 км газопровод от Neptun Deep
Очаква се общо към 50 кораба да вземат участие в другите стадии на строителството
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ