Паралели
И ето по какъв начин почнала историята.
Било лето … от Рождеството на Спасителя. В Страната царели мир и успокоение, нарушавани единствено от краткотрайни, мимолетни, спорадични и не по-чести от три пъти на ден дребни произшествия. Сред които неясно се откроявали изключително леки побоища над лекари, осъществявани от непокорни благородници от индийски генезис, безобидни пребивания на нотариуски в композиция с домочадието им от зле въоръжени и неорганизирани разбойници, както и с нищо невпечатляващи претрепвания на публицисти от национални малките екрани, осъществени от изцяло незнайни, неполучили даже и районна популярност и самопризнание причинители.
Хората от медиите скучаели и им се налагало да пишат за групови изнасилвания. Извършено групово обезчестяване – пишели те с огромни букви. После уточнявали в текста, че то се е случило в Пакистан, освен това преди време. Към същата публикация прибавяли и текст, в който се разказвало, че Мадона, ненапълно известна дама от региона на развлекателната промишленост, жена в преклонна възраст, отказала се непринудено от добавките над заплатата за прослужено време (явно за да прикрие възрастта си), също преди незнаен брой десетилетия била изнасилена. Което си е една прясна и свежа като филиз плосколистен магданоз вест.
Нямало нищо, нищо не се случвало и нищо не се променяло. Освен безконечното време, което ту се разваляло и ставало хладно и дъждовно, ту напълно се разваляло и ставало горещо и задушно. И хората, разговаряйки за времето, по табиет роптаели. Времето ги дразнело, както и всичко останало. А владетелят на Страната се снимал на плажа на ширналото се до безкрая море по бермуди и потник, с цел да подсети за славните времена, в които и той бил (не се чете), сходно на тия, които и до ден сегашен - с бухалка в ръка - сеели и сеят мир и правдивост.
Точно в същото време се разчуло, че шерифът на Нотингам, Нортъмбърленд…или някое друго далечно графство…всъщност по-добре да не загатваме кое, вдигнал телефона си, тъй като някой го търсел. Този, който го търсел, му споделил нещо. Не се знае тъкмо какво, пък и не е значимо за историята ни. По-важното е, че шерифът полу на смешка, полу на подбив, споделил на Обаждащия се: Ще получиш желаното единствено в случай че дадеш на…
Обаждащият се очевидно изквичал от боязън, провокиран от мъчително предусещане – това можело да се разбере по чудноватото затрептяване на етера към телефонния уред на шерифа.
Но шерифът траял с мразовит глас: Само в случай че предоставиш на Владетеля на Страната четири хиляди паунда първокачествен хъгис. Както знаем, хъгисът е обичаен специалитет от Северните територии - тъпкано месо и вътрешности в овчи мехур или черво, с което планинците обичат да играят, хвърляйки го далеко. Обаждащият се единствено безшумно простенал, което било нещо като знак за безропотно единодушие.
Но да се желае от покорните и безропотни Обаждащи се по четири хиляди паунда първокачествен хъгис и тогава, както и в този момент било нелегално. Не че противозаконните неща не били същинският огромен специалитет в Страната. По-голям специалитет даже и от хъгиса. Но въпреки всичко – зависело кой прави противозаконните неща. Както добре знаем – противозаконните неща в Страната можело, в този момент може и кардинално е редно да бъдат правени единствено от хора, които няма по какъв начин да бъдат осъдени. И никой няма да им търси отговорност. А такива имало доста и по това Страната се отличавала с голямата си демократичност – можели да правят противозаконни неща от простите мургави небогати благородници от индийски генезис та чак до хора от кръга на Владетеля. Единствено не било ясно тъкмо кой дефинира кой може да прави противозаконни неща, само че това е незначителна тематика и няма да се стопираме на нея. Явно шерифът на далечното графство не бил от тези хора, на които им било разрешено на воля да беззаконничат.
Ето за какво когато Обаждащият се се изпуснал и популяризирал информацията за четирите хиляди паунда, се вдигнал огромен звук. Ако шерифът бил от групата на жителите на Страната, на които било позволено да правят противозаконни неща – това естествено нямало да се случи. Нищо и на никое място нямало да се разчуе. Но ето, че се разчуло.
Тогава прокурорът на страната – един строен и хубав аристократ, безукорно почтен и кардинален като бучка изсушен торф (това е старинно, обичайно съпоставяне, употребявано за честните и принципните) незабавно хванал юздите на ситуацията и изпратил комисия от правилни чиновници на закона да ревизират какво става на място. А в това време Владетелят на страната декларирал, че в никакъв случай не е получавал хъгис, в никакъв случай не е чувал за никакъв хъгис, че не обича хъгис – нито да го яде, нито да го хвърля по време на игра. И че също така изобщо не знае какво е хъгис, че не познава нито шерифа на…, нито Обаждащия се, нито който и да било, тъй като сега вниманието му е заето най-вече с това да се снима по потник и бермуди на плажа на безбрежното море.
Когато нещата напълно се заплели и се стигнало до такава степен, че зародила незначителна заплаха от това у народа на Страната да избухне пламъка на неенергично и сънливо възмущение – тогава се намесил Първият министър. Той бил някогашен преподавател по хвърляне на хъгис и разбирал от тези неща. Наредил – с цел да се очисти името на Страната и най-много – на нейния Владетел…та той наредил шерифът на … да бъде осъден с разчетворяване. Тоест – сухожилията на крайниците му да бъдат прерязани, да бъде завързан на четири коня и теглен, до момента в който се раздра на четири или там колкото се получат части. После частите да бъдат разнасяни из четирите краища на Страната, за наставление на всички, които изнудват и беззаконничат от името на Владетеля. В Страната това било най-голямо и срамно закононарушение! Било задоволително да се изнудва и беззаконничи от името на други хора, само че не и от името на Владетеля!
И по този начин злосторникът шериф си получил заслуженото. Но защото всичките ни герои живеели в просветени, цивилизовани времена, самите те били носители на светлина, хуманизъм и цивилизованост, до един били европейци и били облагородени от меката берекет на споделените полезности – ето по тази причина те и не пристъпили към разчетворяването, нито до някое друго политически неточно изкормване или разчекване. А просто помолили шерифа пакостник да напусне шерифството и да отиде да си пази здравето някъде на хубаво и слънчево място, като запълва времето си с леки игри. С хвърляне на хъгис, примерно. А когато той изцяло непринудено напуснал шерифството – всички му благодарили.
И отново настанала досада, единствено времето се променяло от толпо на ветровито и от ветровито на топло. И това карало хората безшумно да роптаят.
Било лето … от Рождеството на Спасителя. В Страната царели мир и успокоение, нарушавани единствено от краткотрайни, мимолетни, спорадични и не по-чести от три пъти на ден дребни произшествия. Сред които неясно се откроявали изключително леки побоища над лекари, осъществявани от непокорни благородници от индийски генезис, безобидни пребивания на нотариуски в композиция с домочадието им от зле въоръжени и неорганизирани разбойници, както и с нищо невпечатляващи претрепвания на публицисти от национални малките екрани, осъществени от изцяло незнайни, неполучили даже и районна популярност и самопризнание причинители.
Хората от медиите скучаели и им се налагало да пишат за групови изнасилвания. Извършено групово обезчестяване – пишели те с огромни букви. После уточнявали в текста, че то се е случило в Пакистан, освен това преди време. Към същата публикация прибавяли и текст, в който се разказвало, че Мадона, ненапълно известна дама от региона на развлекателната промишленост, жена в преклонна възраст, отказала се непринудено от добавките над заплатата за прослужено време (явно за да прикрие възрастта си), също преди незнаен брой десетилетия била изнасилена. Което си е една прясна и свежа като филиз плосколистен магданоз вест.
Нямало нищо, нищо не се случвало и нищо не се променяло. Освен безконечното време, което ту се разваляло и ставало хладно и дъждовно, ту напълно се разваляло и ставало горещо и задушно. И хората, разговаряйки за времето, по табиет роптаели. Времето ги дразнело, както и всичко останало. А владетелят на Страната се снимал на плажа на ширналото се до безкрая море по бермуди и потник, с цел да подсети за славните времена, в които и той бил (не се чете), сходно на тия, които и до ден сегашен - с бухалка в ръка - сеели и сеят мир и правдивост.
Точно в същото време се разчуло, че шерифът на Нотингам, Нортъмбърленд…или някое друго далечно графство…всъщност по-добре да не загатваме кое, вдигнал телефона си, тъй като някой го търсел. Този, който го търсел, му споделил нещо. Не се знае тъкмо какво, пък и не е значимо за историята ни. По-важното е, че шерифът полу на смешка, полу на подбив, споделил на Обаждащия се: Ще получиш желаното единствено в случай че дадеш на…
Обаждащият се очевидно изквичал от боязън, провокиран от мъчително предусещане – това можело да се разбере по чудноватото затрептяване на етера към телефонния уред на шерифа.
Но шерифът траял с мразовит глас: Само в случай че предоставиш на Владетеля на Страната четири хиляди паунда първокачествен хъгис. Както знаем, хъгисът е обичаен специалитет от Северните територии - тъпкано месо и вътрешности в овчи мехур или черво, с което планинците обичат да играят, хвърляйки го далеко. Обаждащият се единствено безшумно простенал, което било нещо като знак за безропотно единодушие.
Но да се желае от покорните и безропотни Обаждащи се по четири хиляди паунда първокачествен хъгис и тогава, както и в този момент било нелегално. Не че противозаконните неща не били същинският огромен специалитет в Страната. По-голям специалитет даже и от хъгиса. Но въпреки всичко – зависело кой прави противозаконните неща. Както добре знаем – противозаконните неща в Страната можело, в този момент може и кардинално е редно да бъдат правени единствено от хора, които няма по какъв начин да бъдат осъдени. И никой няма да им търси отговорност. А такива имало доста и по това Страната се отличавала с голямата си демократичност – можели да правят противозаконни неща от простите мургави небогати благородници от индийски генезис та чак до хора от кръга на Владетеля. Единствено не било ясно тъкмо кой дефинира кой може да прави противозаконни неща, само че това е незначителна тематика и няма да се стопираме на нея. Явно шерифът на далечното графство не бил от тези хора, на които им било разрешено на воля да беззаконничат.
Ето за какво когато Обаждащият се се изпуснал и популяризирал информацията за четирите хиляди паунда, се вдигнал огромен звук. Ако шерифът бил от групата на жителите на Страната, на които било позволено да правят противозаконни неща – това естествено нямало да се случи. Нищо и на никое място нямало да се разчуе. Но ето, че се разчуло.
Тогава прокурорът на страната – един строен и хубав аристократ, безукорно почтен и кардинален като бучка изсушен торф (това е старинно, обичайно съпоставяне, употребявано за честните и принципните) незабавно хванал юздите на ситуацията и изпратил комисия от правилни чиновници на закона да ревизират какво става на място. А в това време Владетелят на страната декларирал, че в никакъв случай не е получавал хъгис, в никакъв случай не е чувал за никакъв хъгис, че не обича хъгис – нито да го яде, нито да го хвърля по време на игра. И че също така изобщо не знае какво е хъгис, че не познава нито шерифа на…, нито Обаждащия се, нито който и да било, тъй като сега вниманието му е заето най-вече с това да се снима по потник и бермуди на плажа на безбрежното море.
Когато нещата напълно се заплели и се стигнало до такава степен, че зародила незначителна заплаха от това у народа на Страната да избухне пламъка на неенергично и сънливо възмущение – тогава се намесил Първият министър. Той бил някогашен преподавател по хвърляне на хъгис и разбирал от тези неща. Наредил – с цел да се очисти името на Страната и най-много – на нейния Владетел…та той наредил шерифът на … да бъде осъден с разчетворяване. Тоест – сухожилията на крайниците му да бъдат прерязани, да бъде завързан на четири коня и теглен, до момента в който се раздра на четири или там колкото се получат части. После частите да бъдат разнасяни из четирите краища на Страната, за наставление на всички, които изнудват и беззаконничат от името на Владетеля. В Страната това било най-голямо и срамно закононарушение! Било задоволително да се изнудва и беззаконничи от името на други хора, само че не и от името на Владетеля!
И по този начин злосторникът шериф си получил заслуженото. Но защото всичките ни герои живеели в просветени, цивилизовани времена, самите те били носители на светлина, хуманизъм и цивилизованост, до един били европейци и били облагородени от меката берекет на споделените полезности – ето по тази причина те и не пристъпили към разчетворяването, нито до някое друго политически неточно изкормване или разчекване. А просто помолили шерифа пакостник да напусне шерифството и да отиде да си пази здравето някъде на хубаво и слънчево място, като запълва времето си с леки игри. С хвърляне на хъгис, примерно. А когато той изцяло непринудено напуснал шерифството – всички му благодарили.
И отново настанала досада, единствено времето се променяло от толпо на ветровито и от ветровито на топло. И това карало хората безшумно да роптаят.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ