Благодари се, че пуши само джойнт!
И добре, че пушат единствено джойнт, че другояче трябваше ги мислим повече тези деца. Пък тревата си е единствено трева, нали? Какво толкоз?
В последните години тематиката с дрогата се разисква все по-малко. Точно това оставя чувството в обществото, че казусът е или значително решен, или към този момент не е разполагаем, или пък... не е кой знае какъв проблем. А в действителност може би просто е бил потулен преди случая с Милен Цветков и Кристиан Николов на Великден и в този момент още веднъж тематиката възбуди народа. Има ли действителен проблем и в случай че да, кой поддържа разпространяването на дрога в страната ни, откакто производството и пласирането са неразрешени със закон у нас?
Потърсихме експертното мнение по тематиката на Тихомир Безлов, който работи по въпросите с престъпността в България. Оказва се, че проблем в реалност има. Той не е толкоз огромен, само че не е и изключително дребен. България е в средата на таблицата по приложимост на опиати в Европа, т.е. не сме рекордни консуматори, само че и потреблението ни не е напълно малко. Ако се върнем по-назад във времето, някъде в края на 90-те и началото на новия век, огромната тематика в България бе хероинът. Казусът с него бе толкоз огромен, заради това, че страната ни се падаше " на пътя " на субстанцията от Азия към Западна Европа. Според Тихомир Безлов по това време е имало хероинови епидемии, а също по този начин и доста смъртни случаи: " Имаше цели квартали със подвластни деца и младежи.
Хората виждаха доста осакатени и хора в тежко положение.
" Имаше престрелки, наръгани хора, убити хора. Имаше серия от " нарковойни ". По време на отразяването на казуса в обществото, децата научиха тъкмо какво е хероин, какви са рисковете от него, ненапълно с ограничения на държавните управления. Бе взето решение страната да заплаща метадона и по този начин последствията бяха, че тази хероинова вълна спадна и на процедура старите престъпни структури в огромните градове започнаха да се разпадат, тъй като нямаха непрекъснати източници на приходи. След 2008 – 2009 година, когато тези престъпни структури изчезнаха и многочислените хероинозависими започнаха да се " стопяват ", като престанаха да пристрастяват младежите, последователно тематиката отпадна.
Следващият интервал бе с много раздробено разпространяване на марихуана и в по-малка степен на амфетамин и кокаин. И поради свикването с тези равнища на приложимост тематиката не беше толкоз настояща и продължава да не е. След случая с Милен Цветков преди дни, в границите на 2 – 3 месеца темата още веднъж ще бъде забравена ".
По думите на специалиста Тихомир Безлов постоянно е имало някакви равнища на наркозависими, даже и преди 90-та година. Въпросът е какъв % от популацията е интензивно потребяващ . През последните 10 години използването на марихуана пораства с уверени темпове, само че от 2 – 3 години насам се следи така наречен плато, т.е. броят на употребяващите измежду младите не нараства. Това, което се вижда от проучванията, е, че има пик на приложимост в горните класове от гимназията и първите студентски години, а по-късно потреблението внезапно спада: " Има доста тълкования кое и по какъв начин би трябвало да бъде във връзка с тревата. Те вървят от тотално либерализиране до крайни форми на гонене. Западните страни минаха през разнообразни интервали. В момента е интервалът на либерализацията. Спори се какви са вредите. Привържениците на демократичния метод споделят, че 60% от депутатите в Народното събрание във Англия са употребявали в миналото, а също и 70% от консерваторите ".
Отглеждането на канабис на територията на Република България е неразрешено, пласирането също. Но за какво тогава в обществото остава чувството, че въпреки всичко някой поддържа този тип мрежи и спомага за разпространяването им и за какво всеки един човек счита, че в границите на 5 минути гладко може да си закупи дрога?
Отговорът е елементарен. " Действително част от престъпните мрежи за разпространяване се знаят от полицейските структури, а някои съзнателно се прикриват. Но самият модел на наркоразпространение е много адаптивен и в доста връзки е мощно накълцан. В страните има разнообразни опити за ограничение на разпространяването. Политиката с полицейски способи е несполучлива и тези рецесии не се вземат решение по този метод.
Трябва да имаме съответна превантивна система, т.е. децата да знаят какви са рисковете и надлежно нашите причини да не звучат иронично, с цел да не се подминават.
Проблемът няма да се реши единствено със основаването на нови закони или пък организации. Струва ми се, че в последните години породи някакъв потенциал по отношение на противодействието на новите гъвкави форми на разпространяване. Като цяло България не бе наранена от рискови талази като фентанила, както в Западна Европа и Съединени американски щати. Поради по-ниските приходи на популацията, кокаинът също е по-малко използван, поради цената му ", изяснява Тихомир Безлов.
Притеснителното в тази ситуация обаче е, че публична статистика за броя на наркозависимите в България няма по какъв начин да има, в случай че те не са потърсили съответната помощ и лекуване. Все отново се прави опит да се пресметна процентът на потребяващите, като те се разделят на разнообразни групи – случайно, постоянно и интензивно потребяващи, а Европейският център за мониторинг на опиати и наркомании (EMCDDA) публикува на всеки 2 години такива данни, в които страната ни също взе участие.
Къде бъркаме ние като родители? Никоя майка не желае детето й да използва сходни вещества и затова и не го учи на това. Казва му какъв брой е рисково, до какво води и какви са следствията от него. Обяснява го преди всеки ваучър или независимо пътешестване с другари. Доста постоянно обаче изгода от това няма и децата ни се поддават на " изкушението ", тъй като " от веднъж нищо няма да стане ". Според Тихомир Безлов един от проблемите на нас, родителите, е, че
Не сме добре насочени и заради тази причина постоянно или надценяваме, или подценяваме риска.
Част от казуса също е, че постоянно не преценяме добре децата си и имаме неефективна връзка с тях. Те от своя страна заобикалят да споделят това, което ги тревожи, и по този метод се заформя един затворен кръг: " В случая даже не става въпрос за класическите опиати, постоянно проблемите са свързани и с алкохол, и с държание, обвързвано с принуждение.
Слепите петна в връзките сред родители и деца са доста.
Интернетът работи както положително, по този начин и отрицателно, тъй като част от престъпните мрежи употребяват новите приложения за телефони, с цел да си обезпечават безвредно психоактивни субстанции. Притискайки децата, можем да реализираме тъкмо противоположния резултат. От друга страна, омаловажавайки тематиката, можем да ги " насочим " към тежка приложимост, която води до доста последствия за здравето им. Златното предписание е да има умерени диапазони на отнасяне. Трябва да умеем, без да отиваме в крайности, да оценяваме риска и да го управляваме ".
Никоя майка не възпитава детето си да стане наркоман
В последните години тематиката с дрогата се разисква все по-малко. Точно това оставя чувството в обществото, че казусът е или значително решен, или към този момент не е разполагаем, или пък... не е кой знае какъв проблем. А в действителност може би просто е бил потулен преди случая с Милен Цветков и Кристиан Николов на Великден и в този момент още веднъж тематиката възбуди народа. Има ли действителен проблем и в случай че да, кой поддържа разпространяването на дрога в страната ни, откакто производството и пласирането са неразрешени със закон у нас?
Потърсихме експертното мнение по тематиката на Тихомир Безлов, който работи по въпросите с престъпността в България. Оказва се, че проблем в реалност има. Той не е толкоз огромен, само че не е и изключително дребен. България е в средата на таблицата по приложимост на опиати в Европа, т.е. не сме рекордни консуматори, само че и потреблението ни не е напълно малко. Ако се върнем по-назад във времето, някъде в края на 90-те и началото на новия век, огромната тематика в България бе хероинът. Казусът с него бе толкоз огромен, заради това, че страната ни се падаше " на пътя " на субстанцията от Азия към Западна Европа. Според Тихомир Безлов по това време е имало хероинови епидемии, а също по този начин и доста смъртни случаи: " Имаше цели квартали със подвластни деца и младежи.
Хората виждаха доста осакатени и хора в тежко положение.
" Имаше престрелки, наръгани хора, убити хора. Имаше серия от " нарковойни ". По време на отразяването на казуса в обществото, децата научиха тъкмо какво е хероин, какви са рисковете от него, ненапълно с ограничения на държавните управления. Бе взето решение страната да заплаща метадона и по този начин последствията бяха, че тази хероинова вълна спадна и на процедура старите престъпни структури в огромните градове започнаха да се разпадат, тъй като нямаха непрекъснати източници на приходи. След 2008 – 2009 година, когато тези престъпни структури изчезнаха и многочислените хероинозависими започнаха да се " стопяват ", като престанаха да пристрастяват младежите, последователно тематиката отпадна.
Следващият интервал бе с много раздробено разпространяване на марихуана и в по-малка степен на амфетамин и кокаин. И поради свикването с тези равнища на приложимост тематиката не беше толкоз настояща и продължава да не е. След случая с Милен Цветков преди дни, в границите на 2 – 3 месеца темата още веднъж ще бъде забравена ".
По думите на специалиста Тихомир Безлов постоянно е имало някакви равнища на наркозависими, даже и преди 90-та година. Въпросът е какъв % от популацията е интензивно потребяващ . През последните 10 години използването на марихуана пораства с уверени темпове, само че от 2 – 3 години насам се следи така наречен плато, т.е. броят на употребяващите измежду младите не нараства. Това, което се вижда от проучванията, е, че има пик на приложимост в горните класове от гимназията и първите студентски години, а по-късно потреблението внезапно спада: " Има доста тълкования кое и по какъв начин би трябвало да бъде във връзка с тревата. Те вървят от тотално либерализиране до крайни форми на гонене. Западните страни минаха през разнообразни интервали. В момента е интервалът на либерализацията. Спори се какви са вредите. Привържениците на демократичния метод споделят, че 60% от депутатите в Народното събрание във Англия са употребявали в миналото, а също и 70% от консерваторите ".
Отглеждането на канабис на територията на Република България е неразрешено, пласирането също. Но за какво тогава в обществото остава чувството, че въпреки всичко някой поддържа този тип мрежи и спомага за разпространяването им и за какво всеки един човек счита, че в границите на 5 минути гладко може да си закупи дрога?
Отговорът е елементарен. " Действително част от престъпните мрежи за разпространяване се знаят от полицейските структури, а някои съзнателно се прикриват. Но самият модел на наркоразпространение е много адаптивен и в доста връзки е мощно накълцан. В страните има разнообразни опити за ограничение на разпространяването. Политиката с полицейски способи е несполучлива и тези рецесии не се вземат решение по този метод.
Трябва да имаме съответна превантивна система, т.е. децата да знаят какви са рисковете и надлежно нашите причини да не звучат иронично, с цел да не се подминават.
Проблемът няма да се реши единствено със основаването на нови закони или пък организации. Струва ми се, че в последните години породи някакъв потенциал по отношение на противодействието на новите гъвкави форми на разпространяване. Като цяло България не бе наранена от рискови талази като фентанила, както в Западна Европа и Съединени американски щати. Поради по-ниските приходи на популацията, кокаинът също е по-малко използван, поради цената му ", изяснява Тихомир Безлов.
Притеснителното в тази ситуация обаче е, че публична статистика за броя на наркозависимите в България няма по какъв начин да има, в случай че те не са потърсили съответната помощ и лекуване. Все отново се прави опит да се пресметна процентът на потребяващите, като те се разделят на разнообразни групи – случайно, постоянно и интензивно потребяващи, а Европейският център за мониторинг на опиати и наркомании (EMCDDA) публикува на всеки 2 години такива данни, в които страната ни също взе участие.
Къде бъркаме ние като родители? Никоя майка не желае детето й да използва сходни вещества и затова и не го учи на това. Казва му какъв брой е рисково, до какво води и какви са следствията от него. Обяснява го преди всеки ваучър или независимо пътешестване с другари. Доста постоянно обаче изгода от това няма и децата ни се поддават на " изкушението ", тъй като " от веднъж нищо няма да стане ". Според Тихомир Безлов един от проблемите на нас, родителите, е, че
Не сме добре насочени и заради тази причина постоянно или надценяваме, или подценяваме риска.
Част от казуса също е, че постоянно не преценяме добре децата си и имаме неефективна връзка с тях. Те от своя страна заобикалят да споделят това, което ги тревожи, и по този метод се заформя един затворен кръг: " В случая даже не става въпрос за класическите опиати, постоянно проблемите са свързани и с алкохол, и с държание, обвързвано с принуждение.
Слепите петна в връзките сред родители и деца са доста.
Интернетът работи както положително, по този начин и отрицателно, тъй като част от престъпните мрежи употребяват новите приложения за телефони, с цел да си обезпечават безвредно психоактивни субстанции. Притискайки децата, можем да реализираме тъкмо противоположния резултат. От друга страна, омаловажавайки тематиката, можем да ги " насочим " към тежка приложимост, която води до доста последствия за здравето им. Златното предписание е да има умерени диапазони на отнасяне. Трябва да умеем, без да отиваме в крайности, да оценяваме риска и да го управляваме ".
Никоя майка не възпитава детето си да стане наркоман
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ