Когато радиото в САЩ цензурира публична личност заради разпространение на лъжи
Хупотетична обстановка: В речи, изпълнени с ненавист и неистини, обществена персона нападна враговете си и приканва за шествия против Вашингтон. След това, след едно изключително грубо послание, частните медийни компании затварят каналите му за връзка, предизвиквайки смут у неговите поддръжници и призовавайки за кодекс на държание, с цел да се филтрира насилствената изразителност.
Звучи ли познато? Е, това се случва през 1938 година, а въпросният субект е отец Чарлз Е. Кофлин, симпатизиращ на нацистите католически духовник с безграничен достъп до голямата американска радио публика. Медийните компании, които го заглушават, са телевизионните оператори по това време.
В тази обстановка можем да открием повече от малко подобие сред позицията, която тези станции заемат тогава, и метода, по който Twitter, YouTube и Фейсбук заглушават погрешните изказвания за машинация в провеждането на изборите в Съединени американски щати и подбудите към принуждение след обсадата на Капитолия в Съединени американски щати – видимо посредством заглушаване на изказванията на Доналд Тръмп и неговите поддръжници.
Кариерата на Кофлин в Детройт се развива с радиото и с повишаването на политическия детайл в проповеди той стига до там да назова президента Франклин Д. Рузвелт измамник, изменник и двуличник. Неговата яростна изразителност подхранва манифестации и акции, в които почитателите му пишат писма в отбрана на дузина десни дела – от смяна в банковата политика до опълчването на съветския комунизъм. В разгара на известността му към 30 милиона американци слушат неговите неделни проповеди.
Един ден през 1938 година обаче една неделна проповед мина границата. На 20 ноември той приказва пред слушатели по тематиката за неотдавнашното антисемитско нацистко принуждение в Германия, известно като Кристалнахт – по време на което тълпи от нацисти изгарят 267 синагоги, унищожават 7000 еврейски предприятия и арестуваха 30 000 евреи. Кристалнахт бързо провокира неоправдателни мнения по целия свят. Например в една публицистична публикация в St. Louis Globe се споделя: „ Ние сме ужасени от това експлоадиране на дивотия. “
Кофлин вижда нещата по друг метод. Той упреква евреите за личната им по този начин оформила се орис и декларира в проповедта си, че нацистите в действителност даже са били милостиви. Изгорени са единствено няколко синагоги, лъже той, и прибавя: „ Германските жители евреи не са унизени публично при осъществяването на техния бизнес. “ А комунистите, а не евреите, са същинските обекти на нацистката експанзия, съгласно проповедника.
След тези явни неистини радиостанция в Ню Йорк взема решение да се раздели с Кофлин. „ Излъчването ви предходната неделя се счита, че подбужда религиозни и расови спорове в Америка “, се споделя в писмо от радио WMCA. „ Когато това беше представено на вашето внимание преди предаването ви, вие се съгласихте да изтриете тези погрешни изявления, които безспорно имат този резултат. Но вие не го направихте. “
Други радиостанции в огромни градове като Чикаго и Филаделфия също анулират излъчванията на Кофлин. Невил Милър, президентът на Националната асоциация на телевизионните оператори, ги поддържа, като сподели, че радиото не може да толерира сходна корист със свободата на словото.
Кофлин на собствен ред твърди, че е показан неправилно и че желанието му е единствено да провокира състрадание към християните, преследвани от комунистите. Нацистката преса набляга на това, което те виждат като американско двуличие, заявявайки, че на американците „ не е разрешено да чуят истината “. Междувременно почитателите на Кофлин стартират да излизат по улиците и да стачкуват по радиостанции, в които предаванията му са прекратени.
Франклин Д. Рузвелт планува този спор. „ Да се позволи на радиото да се трансформира в среда за егоистична агитация от всевъзможен темперамент би било срамно и непозволено. Това е чиста злоупотребява с един популярен сътрудник на социална работа “, сподели той ден преди проповедта за Кристалнахт. „ Радиоразпръскването би трябвало да се поддържа при тъждество на свободата, което е и е съществена теория на американската преса. “ Но Рузвелт не желае да подхваща дейности.
Дороти Томпсън, колумнистка на вестник, която е изгонена от Германия от нацистите няколко години по-рано, пита читателите си: „ Слушали ли сте предаванията на отец Кофлин? “ Той е очевидна опасност за демокрацията, споделя тя, и самата Федерална комисия по далекосъобщения би трябвало да го смъкна от ефир.
Радиоимперията на Кофлин продължава да ерозира през зимата и през последвалата пролет. С неговите почитатели, които към момента стачкуват по радиостанциите, Националната асоциация на телевизионните оператори трансформира кодекса си, с цел да служи за „ заслужено и независимо показване на двете страни на противоречиви въпроси “. Кодексът в началото е основан през 1929 година, с цел да адресира въпроси като почтени рекламни практики. Ревизиите през 1939 година пречат на радиостанциите да продават ефирно време за презентации от еднолични представители като
Кафлин. Естествено, Кофлин твърди, че правата му са нарушени, само че и се пробва да оправдае личното си нарушаване на правата на другите хора.
До средата на 20 век тази обстановка ще стане известна като Парадокса на толерантността. Философи като Карл Попър и Джон Ролс упорстват, че не би трябвало да се разрешава на толерантността на едно обществото да бъде опасност за личното му оцеляване.
За американците, които не са сигурни по какъв начин да се подходи към Кофлин, парадоксът е решен от настъпването на Втората международна война. През януари 1940 година ФБР хваща 17 от почитателите му, които членуват в нацистка шпионска организация, и скоро по-късно апелите за повече схващане към нацистите стават изрично изменнически.
След войната концепцията радиослушателите да чуят двете страни на всеки спор еволюира от саморегулирането от страна на радиоразпръскващата промишленост в държавната Доктрина за правдивост от 1949 година, която изисква от операторите (и ТВ, и радио) да разрешават отговори на персонални офанзиви и спорни отзиви. Той е прибавен от Федералната комисия по далекосъобщения (ФКД) и е доказан в делото Редакцията на Red Lion Broadcasting срещу ФКД през 1969 година
След това, с дерегулационната епоха през 80-те години, Доктрината за правдивост е отстранена, защото изобилието от кабелни телевизия и радия се твърди, че „ ерозира “ обосновката за контролиране. И въпреки всичко, както в този момент се оказва, предстоящото обилие ни даде едностранни ехо-балони на избрани гледни точки и идеологии – и в радио и малкия екран, и в обществени медии. Те умерено могат да работят, както и отец Кофлин, за подкопаване на толерантността и демокрацията.
