От Версай до днес в „Нирвана“
Художниците Николай Панайотов и Лариса Илиева се показват с обща галерия в столичната изложба „ Нирвана “. През последните 10 години двамата имат 7 взаимни експозиции в България, Франция и Съединени американски щати. Панайотов е учи стенна живопис в НХА, където след завършването си през 1983 година става преподавател. От 1990-а живее и се изявява като живописец във Франция. Там среща и актуалната си брачната половинка Лариса Илиева, също художник. А у нас (и по света) Николай доби спомагателна известност и с декорите и костюмите към постановката на Пламен Карталов на Вагнеровия цикъл „ Пръстенът на Нибелунга “.
Семейната двойка разпределя времето си сред Париж и севлиевското село Стоките, където употребяват триетажната сграда на бившето учебно заведение като ателиета и изложбена зала. Изглежда контрастът сред милионния мегаполис, световен културен център, и селцето в границите на националния парк Централен Балкан, останало с население под 200 души, работи вдъхновяващо на артистичния тандем.
Настоящата галерия " Версай " включва 29 платна — 14 на брачната половинка и 15 на брачна половинка, измежду които и един триптих. Изкуството на Панайотов е по-иронично и от време на време непочтително към шедьоврите на живописта - две от най-мащабните му платна са самобитни кавърверсии на " Свободата води народа " на Дьолакроа. В изложбата разпознаваме реплика и на друга известна и загадъчна картини в Лувъра - " Габриел Д`естре и нейната сестра ", на незнаен художник от школата във Фонтенбло, отдадена на фамозна любовница на Анри IV. В останалите си картини Николай Панайотов демонстрира свободни тълкования в пакостливия дух на импресионизма, които нарушават всички закони на анатомията, събирайки хора, животни и обекти в чудновати същества, родени от въображението му.
Платната на Лариса Илиева са по-декоративни — „ Просто ми хрумна, че мога да направя нещо като дребна заигравка с френския гоблен, знак на аристократичните крепости от XVII и XVIII век, като въвеждам разнообразни текстилни материи в някои от картините “, споделя тя. Текстилните влакна са апликирани по този начин, че на пръв взор са мъчно различими от мазките и напластяванията акрилна багра. Бароковото скупчване на флорални претекстове и декоративни елементи създава абстракционистка атмосфера, от която изненадващо се подава някоя сантиментална рисунка на женско лице, фигура или ръце, въодушевена от изящната грациозност в изкуството на Антоан Вато.
И двамата художници са огромни фенове на френската просвета и считат, че доколкото човешката история се движи на цикли, интерпретациите на предишното дават интересни благоприятни условия за отразяване на актуалните проблеми. " Например егоцентризмът от времето на Луи ХIV, споделил " Държавата, това съм аз ", може елементарно да бъде видян и у някои модерни водачи, които непрекъснато повтаря " Аз построих… ", " Аз направих… ", споделя художничката и прецизира, че няма поради съответно единствено Франция.
В изложба " Нирвана " двамата създатели, обединени от интереса си към историята на френската просвета, и кураторката Христина Бобокова водят посредством картините си разговор, отдаден на проблемите на съвременността. Изложбата ще остане в салона на ул. " Ангел Кънчев " 17 до 11 ноември.
Семейната двойка разпределя времето си сред Париж и севлиевското село Стоките, където употребяват триетажната сграда на бившето учебно заведение като ателиета и изложбена зала. Изглежда контрастът сред милионния мегаполис, световен културен център, и селцето в границите на националния парк Централен Балкан, останало с население под 200 души, работи вдъхновяващо на артистичния тандем.
Настоящата галерия " Версай " включва 29 платна — 14 на брачната половинка и 15 на брачна половинка, измежду които и един триптих. Изкуството на Панайотов е по-иронично и от време на време непочтително към шедьоврите на живописта - две от най-мащабните му платна са самобитни кавърверсии на " Свободата води народа " на Дьолакроа. В изложбата разпознаваме реплика и на друга известна и загадъчна картини в Лувъра - " Габриел Д`естре и нейната сестра ", на незнаен художник от школата във Фонтенбло, отдадена на фамозна любовница на Анри IV. В останалите си картини Николай Панайотов демонстрира свободни тълкования в пакостливия дух на импресионизма, които нарушават всички закони на анатомията, събирайки хора, животни и обекти в чудновати същества, родени от въображението му.
Платната на Лариса Илиева са по-декоративни — „ Просто ми хрумна, че мога да направя нещо като дребна заигравка с френския гоблен, знак на аристократичните крепости от XVII и XVIII век, като въвеждам разнообразни текстилни материи в някои от картините “, споделя тя. Текстилните влакна са апликирани по този начин, че на пръв взор са мъчно различими от мазките и напластяванията акрилна багра. Бароковото скупчване на флорални претекстове и декоративни елементи създава абстракционистка атмосфера, от която изненадващо се подава някоя сантиментална рисунка на женско лице, фигура или ръце, въодушевена от изящната грациозност в изкуството на Антоан Вато.
И двамата художници са огромни фенове на френската просвета и считат, че доколкото човешката история се движи на цикли, интерпретациите на предишното дават интересни благоприятни условия за отразяване на актуалните проблеми. " Например егоцентризмът от времето на Луи ХIV, споделил " Държавата, това съм аз ", може елементарно да бъде видян и у някои модерни водачи, които непрекъснато повтаря " Аз построих… ", " Аз направих… ", споделя художничката и прецизира, че няма поради съответно единствено Франция.
В изложба " Нирвана " двамата създатели, обединени от интереса си към историята на френската просвета, и кураторката Христина Бобокова водят посредством картините си разговор, отдаден на проблемите на съвременността. Изложбата ще остане в салона на ул. " Ангел Кънчев " 17 до 11 ноември.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ