Пикникът: Да извадим кошниците за обяд на тревата
Хубавите дни още веднъж са тук. Слънцето топли, цветята радват, дърветата пръскат зелената прохлада на света. Сега е моментът да извадим покривките и кошниците за обяд на тревата.
Честа процедура и през днешния ден, пикникът е съвсем толкоз остарял, колкото и човечеството. Още в Античността хората са упражнявали изкуството да хапват на тревата. Храненето на открито и в придвижване е било обвързвано със селския метод на живот. Още Вергилий разказва яденето на овчарите в своите Буколики. Пастирите хапвали дребни неща, обградени от стадата си.
Етимологията на думата пикник идва прочее от френската piquer (в смисъла на кълва) и от niques (термин от 13 век, който означавал нещо с дребна стойност)
През Средновековието хората постоянно ядяли навън и без маса - селяните по нивите, само че и аристократите по време на лов или когато пътешествали. По това време и чак до 18 век масата е била преместваем детайл от бита. Да сложиш масата означавало в дословния смисъл на израза да поставиш, инсталираш маса. Хората слагали една дъска върху по-високи съоръжения, наподобяващи на самобитни естакади - в стаята или където се намирали. Трапезариите, каквито ги познаваме, още не съществували.
Но от 17 век практиката да се обядва върху тревата става всеобща. И както доста от обичаите на изкуството на храненето, аристокрацията е тази, която я разпространява. Пикникът става ястие, в което всеки дава своя принос.
Завръщането към природата, за което приканва Жан-Жак Русо през 18 век, се прегръща от благородниците и те стартират от ден на ден да обядват на тревата.
През 19 век са златните години на пикника. Пикниците дават опция на републиканците и на революционерите във Франция да се възползват от прелестните гледки на кралски градини. Пикникът е възпят в литературата (Стендал, Зола, Мопасан) и в изобразителното изкуство, където се трансформира в шедьоври (Мане, Моне...).
Това е времето, в което стартират да се откриват неудобствата на градския живот и индустриализацията. Обядът на тревата разрешава на хората да изпитат още веднъж удоволствието от природата.
Днес пикникът е по-модерен от всеки път. Той към този момент не се лимитира единствено до елементарната храна, а се е трансформирал в същинско изкуство на живеенето. Той може да се преобрази според от случая, в пикник гурме, в пикник разкош, в екопикник или даже да придобие образа на градинско празненство.
Сега даже съществуват заведения за хранене, които оферират организирането на пикник - добра опция да си подари човек петзвезден обяд навън на прилична цена. Без пластмасови чинии и чаши, а с изискани принадлежности и съдове.
Както се споделя - опциите са доста. Достатъчно е да има една поляна и вкусна храна! Другото е добра компания и радостно въодушевление! Приятно превозване!
