Как ще живеем без храна за душата?!
Храна за душата. Точно това е нещото, което най-вече ни липсва от 2 месеца насам. И до момента в който в началото актьорите ни призоваваха да си останем у дома, тъкмо както когато ни канят на постановките, в които играят, то в този момент и те, и ние, публиката им, имаме остра потребност от просвета или най-малко от вяра, че скоро тя няма да е главно във виртуалното пространство, а ще съществува действително – в музеи, театри и кина. По света културните институции минават във все по-облекчен режим – някои от тях имат точни дати за обновяване на активността си, а други – възможни такива, в случай че всичко се движи по проект, а точно понижаване на заболеваемостта и смъртните случаи от ковид.
" Това не е настоящ въпрос, разискват се последствията от последователното разхлабване на ограниченията ", заяви на брифинг ръководителят на Националния действен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. Но в действителност ли не е настоящ въпросът, когато от него се изхранват хиляди хора, а също по този начин с удължение на времето, в което отговорът не е явен, от ден на ден трансформираме битовите си потребности в главен акцент в живота си? Докога това ще ни бъде лайтмотив?
В изявление в една от малките екрани у нас проф. Боян Дуранкев показа мнението си по въпроса, което гласи, че ние можем умерено да минем без доста неща, в това число и без спектакъл . Видимо обаче това не е тъкмо по този начин. Защо? В последните близо 60 дни следим голям интерес и нужда от съществуване на просвета в живота ни под всякаква форма, която носи храна и " окриление " на душата ни. В миг, в който тази висша полезност ни бе отнета физически, тя мигновено мина във виртуалното пространство. Така доста музеи, както и театри отвориха вратите си за нас онлайн, а ползата беше нечуван до момента. Първият сполучлив опит бе на спектакъл " Възраждане ", който показа постановката " Вуйчо Ваньо " на 10 март пред празен салон, само че с лъчение онлайн във Facebook пред аудитория от над 3000 фенове. Разбира се, същото се случи и с доста други театри, галерии и музеи по света. Всички те " отвориха " сърцата си за нас. Това приказва единствено за едно – във времена, в които бъдещето е неразбираемо, а обезверяването на населението е всеобщо, тъй като като че ли светът просто спря, всички ние имаме потребност да забележим друга " действителност ". И най- към този момент да си напомним великото възприятие на " директен " допир до просвета, а с това и вдъхновението, и вярата, които са съществена движеща мощ за съществуването ни.
В близо 2 месеца, прекарани от брифинг в брифинг и даже подобен в 23:00 ч. вечерта, в който бе упоменато, че радиация няма, всеки говореше за това какъв брой пари ще даде страната и по какъв начин ще помогне на нас, хората, останали с по-ниски приходи или без работа. Никой нищо не сподели за културата обаче. Какво се случва на процедура там? От публикация на Венци Мицов в уеб страницата " OFFNews " разбираме, че ограниченията са 2 – по една минимална заплата за идващите 3 месеца и безлихвени заеми в размер на 4500 лв.. По първата обаче има едно леко доуточнение. За да получи някой минималната заплата, би трябвало да е бил с приход до 1000 лева на месец, което действително дава опция на доста малко хора, такива, които по този начин или другояче не са били доста дейни в специалността си, да получат тези пари. По думите на министъра на културата Боил Банов, по тази мярка са се записали малко над 600 души от хиляди, прекратили активността си. Докато другите страни мислят интензивно по тематиката, ние, сякаш не чак толкоз...
Има ли вяра?
Да, има. И дано загатнем за нея с едно " леко преформатиране " на изявлението на ген. Венцислав Мутафчийски. Така изречението: " Това не е настоящ въпрос, разискват се последствията от последователното разхлабване на ограниченията ", би могло да се трансформира в: " Ако няма последствия от последователното разхлабване на ограниченията, въпросът доста скоро ще стане настоящ ". Всички желаеме да усетим тъкмо онази вяра, която може би хората в доста други страни усещат. Преди дни стана ясно, че един от най-прочутите музеи в света – " Уфици " във Флоренция, ще стартира работа, приемайки 50% по-малко гости. Италия ще отвори вратите на музеите си на 18 май, а Белгия ден по-късно, несъмнено, при строги противоепидемични ограничения и засилен надзор.
В Швейцария пък културните институции ще проработят още веднъж на 11 май. В други страни датите са по-скоро ориентировъчни, в сравнение с дефинитивни, само че въпросът остава настоящ. Парижките галерии и музеи също имат позволение да стартират своята активност от средата на месец май.
В страната ни възможна прогноза за развиването на проблема даде Малина Едрева – ръководител на комисията по просвета към Столична община. В онлайн полемика във Facebook на общината и представители на културния отрасъл, тя загатна, че най-рано след година влизаме в залите, с цел да гледаме концерти и театрални постановки. Министерството на културата въпреки това отхвърля да изясни по какъв начин работи секторът при тъкмо такова прекъсване за към година.
Това напълно не е обнадеждаващо поради обстоятелството, че нашата страна е една от минимум засегнатите от ковид. Следователно би трябвало доста по-скоро да преминем към позитивния процес на събитията или най-малко към някаква полемика по проблема най-малкото.
Има и несъгласия...
Докато едните споделят, че въпросът не е настоящ, другите споделят, че се мисли интензивно по него. Представители на общината споделиха, че ще стартират регулярни срещи с културния бранш на всеки две седмици и макар отхвърли от дълготрайно обмисляне. И това е едно положително решение. Защото обезверяването на обществото не е плюс в тази обстановка, а по-скоро минус. Както би трябвало да бъдем здрави физически, по този начин това би трябвало да се случи и душевен, което без вяра за възобновяване на нормалния ни културен живот е по-трудно постижимо. Защото, в случай че се сринем душевен, физическото ни здраве също е под въпрос. А за културата ни... Ако продължи да се мълчи по отношение на възможното й възобновяване, бързо ще " влезе " в интензивното с минимални признаци за живот.
Важно е да знаем обаче едно:
Противоепидемичните ограничения са разхлабени, само че това никога не значи, че всичко към този момент е както преди. От нас се изисква осъзнатост и персонален надзор към дейностите си, тъй като тъкмо по този метод нещата ще се върнат към нормалния си тип и ред по-бързо и последствия от последователното разхлабване на ограниченията няма да има. Когато последствия не са налични, по-бързо въпросът с културните институции ще стане настоящ. И надяваме се, няма да бъде неактуален и пренебрегван никога повече... Ако оцелее.
" Ла Скала " отваря порти през септември
" Това не е настоящ въпрос, разискват се последствията от последователното разхлабване на ограниченията ", заяви на брифинг ръководителят на Националния действен щаб ген. Венцислав Мутафчийски. Но в действителност ли не е настоящ въпросът, когато от него се изхранват хиляди хора, а също по този начин с удължение на времето, в което отговорът не е явен, от ден на ден трансформираме битовите си потребности в главен акцент в живота си? Докога това ще ни бъде лайтмотив?
В изявление в една от малките екрани у нас проф. Боян Дуранкев показа мнението си по въпроса, което гласи, че ние можем умерено да минем без доста неща, в това число и без спектакъл . Видимо обаче това не е тъкмо по този начин. Защо? В последните близо 60 дни следим голям интерес и нужда от съществуване на просвета в живота ни под всякаква форма, която носи храна и " окриление " на душата ни. В миг, в който тази висша полезност ни бе отнета физически, тя мигновено мина във виртуалното пространство. Така доста музеи, както и театри отвориха вратите си за нас онлайн, а ползата беше нечуван до момента. Първият сполучлив опит бе на спектакъл " Възраждане ", който показа постановката " Вуйчо Ваньо " на 10 март пред празен салон, само че с лъчение онлайн във Facebook пред аудитория от над 3000 фенове. Разбира се, същото се случи и с доста други театри, галерии и музеи по света. Всички те " отвориха " сърцата си за нас. Това приказва единствено за едно – във времена, в които бъдещето е неразбираемо, а обезверяването на населението е всеобщо, тъй като като че ли светът просто спря, всички ние имаме потребност да забележим друга " действителност ". И най- към този момент да си напомним великото възприятие на " директен " допир до просвета, а с това и вдъхновението, и вярата, които са съществена движеща мощ за съществуването ни.
В близо 2 месеца, прекарани от брифинг в брифинг и даже подобен в 23:00 ч. вечерта, в който бе упоменато, че радиация няма, всеки говореше за това какъв брой пари ще даде страната и по какъв начин ще помогне на нас, хората, останали с по-ниски приходи или без работа. Никой нищо не сподели за културата обаче. Какво се случва на процедура там? От публикация на Венци Мицов в уеб страницата " OFFNews " разбираме, че ограниченията са 2 – по една минимална заплата за идващите 3 месеца и безлихвени заеми в размер на 4500 лв.. По първата обаче има едно леко доуточнение. За да получи някой минималната заплата, би трябвало да е бил с приход до 1000 лева на месец, което действително дава опция на доста малко хора, такива, които по този начин или другояче не са били доста дейни в специалността си, да получат тези пари. По думите на министъра на културата Боил Банов, по тази мярка са се записали малко над 600 души от хиляди, прекратили активността си. Докато другите страни мислят интензивно по тематиката, ние, сякаш не чак толкоз...
Има ли вяра?
Да, има. И дано загатнем за нея с едно " леко преформатиране " на изявлението на ген. Венцислав Мутафчийски. Така изречението: " Това не е настоящ въпрос, разискват се последствията от последователното разхлабване на ограниченията ", би могло да се трансформира в: " Ако няма последствия от последователното разхлабване на ограниченията, въпросът доста скоро ще стане настоящ ". Всички желаеме да усетим тъкмо онази вяра, която може би хората в доста други страни усещат. Преди дни стана ясно, че един от най-прочутите музеи в света – " Уфици " във Флоренция, ще стартира работа, приемайки 50% по-малко гости. Италия ще отвори вратите на музеите си на 18 май, а Белгия ден по-късно, несъмнено, при строги противоепидемични ограничения и засилен надзор.
В Швейцария пък културните институции ще проработят още веднъж на 11 май. В други страни датите са по-скоро ориентировъчни, в сравнение с дефинитивни, само че въпросът остава настоящ. Парижките галерии и музеи също имат позволение да стартират своята активност от средата на месец май.
В страната ни възможна прогноза за развиването на проблема даде Малина Едрева – ръководител на комисията по просвета към Столична община. В онлайн полемика във Facebook на общината и представители на културния отрасъл, тя загатна, че най-рано след година влизаме в залите, с цел да гледаме концерти и театрални постановки. Министерството на културата въпреки това отхвърля да изясни по какъв начин работи секторът при тъкмо такова прекъсване за към година.
Това напълно не е обнадеждаващо поради обстоятелството, че нашата страна е една от минимум засегнатите от ковид. Следователно би трябвало доста по-скоро да преминем към позитивния процес на събитията или най-малко към някаква полемика по проблема най-малкото.
Има и несъгласия...
Докато едните споделят, че въпросът не е настоящ, другите споделят, че се мисли интензивно по него. Представители на общината споделиха, че ще стартират регулярни срещи с културния бранш на всеки две седмици и макар отхвърли от дълготрайно обмисляне. И това е едно положително решение. Защото обезверяването на обществото не е плюс в тази обстановка, а по-скоро минус. Както би трябвало да бъдем здрави физически, по този начин това би трябвало да се случи и душевен, което без вяра за възобновяване на нормалния ни културен живот е по-трудно постижимо. Защото, в случай че се сринем душевен, физическото ни здраве също е под въпрос. А за културата ни... Ако продължи да се мълчи по отношение на възможното й възобновяване, бързо ще " влезе " в интензивното с минимални признаци за живот.
Важно е да знаем обаче едно:
Противоепидемичните ограничения са разхлабени, само че това никога не значи, че всичко към този момент е както преди. От нас се изисква осъзнатост и персонален надзор към дейностите си, тъй като тъкмо по този метод нещата ще се върнат към нормалния си тип и ред по-бързо и последствия от последователното разхлабване на ограниченията няма да има. Когато последствия не са налични, по-бързо въпросът с културните институции ще стане настоящ. И надяваме се, няма да бъде неактуален и пренебрегван никога повече... Ако оцелее.
" Ла Скала " отваря порти през септември
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ