Св. Пантелеймон е църквата на прокудените белогвардейци
* Храмът в Княжево донесъл разтуха на графини и офицери, избягали от болшевиките
Църквата „ Св. Пантелеймон " ще чества на 27 юли, когато почитаме нейния патрон. Светецът живял в Никомидия през III век. Син на сенатора Евстрогий. Учил при популярния доктор Ефросин. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Св. Пантелеймон е правил същински чудеса при лекуването на болните. Убит през 305 година по времето на император Максимилиян след жестоки мъчения. Вместо кръв от тялото му родословие мляко.
Храмът „ Св. Пантелеймон " е издигнат през 1923 година от съветските военни инвалиди, принудени да изоставен Родината си след октомврийските събития през 1917 година Точната дата не е непокътната в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 година – годината, в която е издигнат и първият храм на белоемигрантската общественост в Париж в предградието " Кламар ". Това са първите два храма, съградени от прокудените руснаци. „ С този факт " Св. Пантелеймон " става още по-ценен, още повече, че в България белоемигрантите намират своя втора татковина ", споделя архимандрит Филип Василцев.
Когато бях дребна, в неделите майка ме водеше в една мъничка черква в Княжево, където общувахме с такива като нас – белогвардейци от остарялата съветска емиграция. Моят прародител Иван, на който е кръстена майка ми – поетесата Ваня Петкова, е донски казак, военачалник от Царската войска от Ростов-на-Дон, джентълмен на Георгиевския кръст, православен християнин. Награден е с 12 почетни кръста за смелост. След Червената гражданска война бяга с жена си - графиня Анастасия, и се стопира в България, във Велико Търново. По-късно фамилията се преселва в София и по този начин стартира моят жанр по майчина линия. Често посещавахме приюта за белогвардейци, както го наричаше майка ми в онези времена. Така ми е останал и в съзнанието. Събирахме се там през почивните дни, носехме на руснаците храна, завивки и други неща за бита. Спомням си графинята Лидия Петровна.
Често с майка ми пееха съветски романси
Любимият им беше " Ямщик не гони лошадей ". С други белогвардейци проведоха поетични вечеринки, на които рецитираха Пушкин и Есенин. Всички хора от детските ми спомени напуснаха този свят. След толкоз години взех решение още веднъж да се върна в малкия небесносин храм „ Св. Пантелеймон ".
През 1923 година, когато е издигнат храмът като домашна черква към Инвалидния дом в Княжево, ръководител на Съюза на съветските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската войска, джентълмен на Геортиевския кръст, православен християнин. Положението на съветските емигранти - инвалиди по това време било отчайващо: „ Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или продънен череп..., само че с гордостта на съветски офицери, с особени разбирания за чест... а в джоба си няма нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите... ", гласи истинският текст, чийто правопис е непокътнат до наши дни.
Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили чартърен, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, за строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации: Руско-българския комитет под управлението на митрополит Стефан, който изключително близо до сърцето си приемал потребностите на съветските белогвардейци-инвалиди, Дружеството за единство на русите в България, Съвет на съветските посланици, Руската, Американската и Българската организации на Червения Кръст, Всеруския съюз на градовете и Всеруския земски съюз. От април 1925 година почнали да постъпват средства от Задграничния Съюз на съветските военни инвалиди (Париж). От 1923 до 1944 година България, както и всички страни-членове на Лигата на нациите, годишно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на съветските белоемигранти. Създадени били скромни битови условия за инвалидите - напълнили дюшеците със плява, мебелите се скалъпвали собственоръчно. Съюзът на съветските военни инвалиди разкрил работилници, с цел да могат да работят инвалидите съгласно силите си.. Селската община в Княжево пък отделила сектор за гратис сечене на дърва. Като разбрал за желанието на инвалидите да се трудят
Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект принадлежности
към него. И по този начин животът на белите князе и графове в Княжево малко по малко потръгнал. Църквата била същински нравствен център за всички съветски емигранти. А за инвалидите тя била витално нужна. Те си спомняли какъв брой тежко било за тях, православните, през Страстната седмица: „ Без изповед, без причестяване...Да се облекчи душата...да се пречисти... – тежестта напира на открито, когато виждаш сълзи в очите на всички... ". И ето, най-после те можели да се причестят в собствен храм. Най-после на територията на Инвалидния дом е издигнато ново здание, напълно нормално, по-скоро наподобява на дребна селска къща, с единствен дребен купол. Средствата не стигали. Енориашите украсявали храма със личните си ръце.
Донесли фамилните икони, които крепко са стискали, напускайки Русия
книгите на Свещеното Евангелие, които запазили в скитанията си като особена скъпоценна движимост - всичко това с наслада дарили на своя храм. Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до през днешния ден. В дребната съветска църквичка са и иконите на св. оракул Илия и на св. правоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „ На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от съветския скит „ Св.пророк Илия " в Атон. 1893 година ". Как е попаднала тази икона в храма „ Св.Пантелеймон " в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ - можем единствено да гадаем. Внимателно се съхраняват неповторими ръкописни ноти на православните песнопения от 20-те и 30-те години. На първо време в храма служили съветски свещеници измежду емигрантите - Шевельский, протойерей Георгий Степанович Голубцов, протойерей Андрей Александрович Ливен, Негова светлост княз Николай Георгиевич Бутков – боен протойерей. По-късно
в храма идвал да служи архиепископ Серафим Соболев
който бе канонизиран за светец. Владика Серафим е направил подаяние на Съюза от 10 хиляди лв. за оказване на незабавна помощ на групата инвалиди, останали без покрив в студената зима на 1923-1924 година
Благодарение на своята дейна активност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на съветските инвалиди остава най-мощната и дееспособна съветска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя образ и храмът „ Св.Пантелеймон ": скромната камбанария била украсена с превъзходна камбана, подарена от военачалник Сизов през 1937 година Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Стените се попълнят с от ден на ден икони. Въпреки всичките промени, осъществени в България след Втората международна война, храмът „ Св.Пантелеймон " на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него в никакъв случай не е прекъсвана, въпреки че броят на енориашите последователно намалявал. След Втората международна война доста емигранти решили да се върнат в Родината си. Те обаче се страхували да вземат със себе си в Съюз на съветските социалистически републики персоналните си икони, които останали в „ Св. Пантелеймон ".
През май 1952 година Московската Патриаршия изпратила в България нов благочинен на съветските православни енории – протойерей С. В. Казанский, който след месец докладвал, че „ енорията в Княжево има собствен духовник и храм в Инвалидния дом, енориашите са 180 инвалиди ". През 60-те години монахът Николай (Г.Н.Шелехов) нарисувал особено за храма 12 икони, отдадени на дванадесетте празника. Църковен настоятел по това време станал Петко Иванов Петков, или както всички го назовават - Пьотър Иванович. Той е жив и до през днешния ден, на 94 години е и още бодро служи в храма.
През 1977 година, с решение на Светия Синод на Българската Православна Църква, от 30 септември църквата „ Св.Пантелеймон " била придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – храма „ Св. Николай Мирликийски ". През 1993 година Руската фондация за състрадание и просвета извърши ремонт. По план на Олег Соболев – съветски проектант, живеещ в България, е завършена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 железни решетки били сложени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович декор Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщейн. Николай Трейман направил прелестни фотоси на всички икони. И напълно в точния момент! През нощта на 23 против 24 юни 1994 година храмът бил ограбен. Престъпниците разрушили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. След това произшествие външните прозорци на храма били зазидани.
Към началото на 90-те години в Инвалидния дом са живели 18 съветски емигранти от остарялото потомство белогвардейци. На тях им отделяли особено внимание миряните, неравнодушни към ориста им, както и други белоемигранти, които живеели в столицата - помагали им материално, устройвали им концерти и празнични вечери и ги изпращали в последния им земен път. Последната обитателка в Дома на съветските емигранти от първата вълна - Прасковья Родионовна, e умряла през 2012 година на 90 година Сега към този момент там няма нито един представител на съветската белоемиграция. Храмът се обгрижва от Подворието на Патриарха на Москва и цяла Русия. Домът и всички постройки в двора в този момент работят като старешки дом за хора с деменция към Столична община.
В дребната небесносиня черква всеки може да отиде, да възпламени свещ и да се помоли. Щом звъннете на звънчето, ще ви отворят. Вътре към момента витае съветският дух.
От три години в храма служи отец Димитър. Често, по огромните празници, тържествената литургия се отслужва и от настоятеля на Подворието на Руската православна черква в София архимандрит Филип. Свещи се продават от рускинята Людмила Алексеевна, читател е Александър Морозов. Всички те описаха своите истории пред „ Стандарт ".
Петко Петков написа на Путин
По мотив 90-годишния празник на храма архимандрит Филип Василев връчи медал " Даниил Московски " – трета степен (на РПЦ), на Петко Иванов Петков, прочут в съветските среди като Петр Иванич. Отличието се дава за дългогодишната му активност в помощ на храма „ Св. Пантелеймон " и подкрепяне на църковната активност. 37 година е настоятел на „ Св. Пантелеймон ". Петко Иванов Петков в този момент е на 94 години. Майка му и татко му били руснаци. Останал сирак едвам на 5 годинки с 9- годишната си сестра. Осиновил ги белоемигрантският офицер Борис Акимович Сухаревский – Донски казак от Всевеликата Донска армия, емигрирал в България с първата вълна. Още тогава казакът заръчал на дребния Петя до края на живота си да оказва помощ на руснаците. Той намира призванието си в храма. Занимава се с благотворителна активност. Една от основните задания била да ремонтира съветското гробище в Княжево, където са заровени 126 души. Петко провежда съботници, грижи се за всичките могили. Но са нужни пари за ремонт и поддръжка. Пише четири писма до предходния посланик на Русия в България Юрий Исаков. Дори му е давал доклад по дати какво се прави. Писал и на Владимир Путин, само че не изпратил писмото, тъй като в това време видял резултата от молбите си! На 22 юни 2016 г. бе открит воински мемориал „ Алея на героите " в памет на 14 руски редови войници и офицери, починали в България. 94-годишният Петко рецитирал по време на откриването стихотворението: „ Спите, орлы боевые, спите спокойной душой, вы заслужили славу и вечный покой ". Петя е признателен и на Ованес-Мелик Пашаев за 54-те паметника на съветските могили на централното гробище. Благодарен е на настоятеля на съветската черква Архимандрит Филип, който е направил два ремонта на храма. РКИЦ са ремонтирали покрива на църквата. Но след стихия в този момент още веднъж има потребност от ремонт.
Преди години Петко открива, че двете сестри на татко му, донския казак - вуйна Олга и Марфа, били живи, алените ги помилвали, не ги разстреляли. Той се свързва с тях и отива на посетители в Русия. Взима шепа пръст от брега на Дон и я донася на татко си Борис.
И до през днешния ден дядо Петко си пазари и готви самичък. Пере и глади и всеки ден и върви по 6 км пеш. от Павлово, до Златните мостове и Владая. Вдовец е, само че има наследник и внук, който е ортодонт в Германия, както и внучка, която също работи в там като юрист.
Людмила пристигнала да види сестра си, само че останала
Людмила продава свещи от 22 година в храма. Тя е от Ивановска област в Русия, в България живее към този момент 51 години. Дошла да види сестра си, която се омъжила за българин, само че останала и се задомила тук. Тя има право да чисти в олтара със специфична благословия. Един духовник и споделил, че ние, индивидите, се държим единствено на две основи – вярата и съвестта. Затова би трябвало постоянно да се стремим да сме стъпили и на двете основи, поучава тя.
Александър Морозов дарява гения си
Саша е женен за българка. Пее и чете в църквата изцяло безплатно. Преди светата литургия за 90-тата годишнина на храма персонално Негово Преосвещенство свещеник Константин постригва за читател Александър Морозов. От тогава той е на всяка работа и църковен празник. Благословил го е и архимандрид Филип. Саша има прелестен глас и споделя притчата, че в случай че Бог е дарил някого с гений, а той не го употребява и го заравя в земята, това е огромен грях. Послушанието към църквата може да е да пееш в хора, да чистиш двора или свещниците - значимото е да го правиш от сърце и с обич, споделя диригента на църковния хор.
Отец Димитър мечтае за служби всеки ден
Отец Димитър е благополучен, че в храма идват и потомци на съветските белогвардейци, и хора от някогашните съветски републики, и доста българи от региона. Храмът е минал през интервал на нравствен вакуум, когато не се е посещавал по разнообразни аргументи. Този вакуум е директна последица от годините, в които хората са били осакатявани духовно. Но даже тогава църквата се резервира и управляващите се отнасят доста снизходително към белогвардейците, тъй като са руснаци. По време на социализма постоянно е имало служби. От 90-те години обаче те са единствено на огромните празници. Желанието на отец Димитър е храмът да стане настоящ всекидневно. Всеки, който желае да подари средства или икони, е добре пристигнал.
И най- значимото, което би трябвало да помним, е да бъдем постоянно признателни на Бога!
Църквата „ Св. Пантелеймон " ще чества на 27 юли, когато почитаме нейния патрон. Светецът живял в Никомидия през III век. Син на сенатора Евстрогий. Учил при популярния доктор Ефросин. След като приел християнско кръщение, получил дара на лечителството и чудотворството. Св. Пантелеймон е правил същински чудеса при лекуването на болните. Убит през 305 година по времето на император Максимилиян след жестоки мъчения. Вместо кръв от тялото му родословие мляко.
Храмът „ Св. Пантелеймон " е издигнат през 1923 година от съветските военни инвалиди, принудени да изоставен Родината си след октомврийските събития през 1917 година Точната дата не е непокътната в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 година – годината, в която е издигнат и първият храм на белоемигрантската общественост в Париж в предградието " Кламар ". Това са първите два храма, съградени от прокудените руснаци. „ С този факт " Св. Пантелеймон " става още по-ценен, още повече, че в България белоемигрантите намират своя втора татковина ", споделя архимандрит Филип Василцев.
Когато бях дребна, в неделите майка ме водеше в една мъничка черква в Княжево, където общувахме с такива като нас – белогвардейци от остарялата съветска емиграция. Моят прародител Иван, на който е кръстена майка ми – поетесата Ваня Петкова, е донски казак, военачалник от Царската войска от Ростов-на-Дон, джентълмен на Георгиевския кръст, православен християнин. Награден е с 12 почетни кръста за смелост. След Червената гражданска война бяга с жена си - графиня Анастасия, и се стопира в България, във Велико Търново. По-късно фамилията се преселва в София и по този начин стартира моят жанр по майчина линия. Често посещавахме приюта за белогвардейци, както го наричаше майка ми в онези времена. Така ми е останал и в съзнанието. Събирахме се там през почивните дни, носехме на руснаците храна, завивки и други неща за бита. Спомням си графинята Лидия Петровна.
Често с майка ми пееха съветски романси
Любимият им беше " Ямщик не гони лошадей ". С други белогвардейци проведоха поетични вечеринки, на които рецитираха Пушкин и Есенин. Всички хора от детските ми спомени напуснаха този свят. След толкоз години взех решение още веднъж да се върна в малкия небесносин храм „ Св. Пантелеймон ".
През 1923 година, когато е издигнат храмът като домашна черква към Инвалидния дом в Княжево, ръководител на Съюза на съветските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската войска, джентълмен на Геортиевския кръст, православен християнин. Положението на съветските емигранти - инвалиди по това време било отчайващо: „ Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или продънен череп..., само че с гордостта на съветски офицери, с особени разбирания за чест... а в джоба си няма нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите... ", гласи истинският текст, чийто правопис е непокътнат до наши дни.
Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили чартърен, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, за строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации: Руско-българския комитет под управлението на митрополит Стефан, който изключително близо до сърцето си приемал потребностите на съветските белогвардейци-инвалиди, Дружеството за единство на русите в България, Съвет на съветските посланици, Руската, Американската и Българската организации на Червения Кръст, Всеруския съюз на градовете и Всеруския земски съюз. От април 1925 година почнали да постъпват средства от Задграничния Съюз на съветските военни инвалиди (Париж). От 1923 до 1944 година България, както и всички страни-членове на Лигата на нациите, годишно отчислявала от бюджета си средства за издръжката на съветските белоемигранти. Създадени били скромни битови условия за инвалидите - напълнили дюшеците със плява, мебелите се скалъпвали собственоръчно. Съюзът на съветските военни инвалиди разкрил работилници, с цел да могат да работят инвалидите съгласно силите си.. Селската община в Княжево пък отделила сектор за гратис сечене на дърва. Като разбрал за желанието на инвалидите да се трудят
Негово Величество цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект принадлежности
към него. И по този начин животът на белите князе и графове в Княжево малко по малко потръгнал. Църквата била същински нравствен център за всички съветски емигранти. А за инвалидите тя била витално нужна. Те си спомняли какъв брой тежко било за тях, православните, през Страстната седмица: „ Без изповед, без причестяване...Да се облекчи душата...да се пречисти... – тежестта напира на открито, когато виждаш сълзи в очите на всички... ". И ето, най-после те можели да се причестят в собствен храм. Най-после на територията на Инвалидния дом е издигнато ново здание, напълно нормално, по-скоро наподобява на дребна селска къща, с единствен дребен купол. Средствата не стигали. Енориашите украсявали храма със личните си ръце.
Донесли фамилните икони, които крепко са стискали, напускайки Русия
книгите на Свещеното Евангелие, които запазили в скитанията си като особена скъпоценна движимост - всичко това с наслада дарили на своя храм. Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до през днешния ден. В дребната съветска църквичка са и иконите на св. оракул Илия и на св. правоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „ На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от съветския скит „ Св.пророк Илия " в Атон. 1893 година ". Как е попаднала тази икона в храма „ Св.Пантелеймон " в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ - можем единствено да гадаем. Внимателно се съхраняват неповторими ръкописни ноти на православните песнопения от 20-те и 30-те години. На първо време в храма служили съветски свещеници измежду емигрантите - Шевельский, протойерей Георгий Степанович Голубцов, протойерей Андрей Александрович Ливен, Негова светлост княз Николай Георгиевич Бутков – боен протойерей. По-късно
в храма идвал да служи архиепископ Серафим Соболев
който бе канонизиран за светец. Владика Серафим е направил подаяние на Съюза от 10 хиляди лв. за оказване на незабавна помощ на групата инвалиди, останали без покрив в студената зима на 1923-1924 година
Благодарение на своята дейна активност в края на 30-те години и началото на 40-те, Съюзът на съветските инвалиди остава най-мощната и дееспособна съветска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя образ и храмът „ Св.Пантелеймон ": скромната камбанария била украсена с превъзходна камбана, подарена от военачалник Сизов през 1937 година Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Стените се попълнят с от ден на ден икони. Въпреки всичките промени, осъществени в България след Втората международна война, храмът „ Св.Пантелеймон " на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него в никакъв случай не е прекъсвана, въпреки че броят на енориашите последователно намалявал. След Втората международна война доста емигранти решили да се върнат в Родината си. Те обаче се страхували да вземат със себе си в Съюз на съветските социалистически републики персоналните си икони, които останали в „ Св. Пантелеймон ".
През май 1952 година Московската Патриаршия изпратила в България нов благочинен на съветските православни енории – протойерей С. В. Казанский, който след месец докладвал, че „ енорията в Княжево има собствен духовник и храм в Инвалидния дом, енориашите са 180 инвалиди ". През 60-те години монахът Николай (Г.Н.Шелехов) нарисувал особено за храма 12 икони, отдадени на дванадесетте празника. Църковен настоятел по това време станал Петко Иванов Петков, или както всички го назовават - Пьотър Иванович. Той е жив и до през днешния ден, на 94 години е и още бодро служи в храма.
През 1977 година, с решение на Светия Синод на Българската Православна Църква, от 30 септември църквата „ Св.Пантелеймон " била придадена към Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София – храма „ Св. Николай Мирликийски ". През 1993 година Руската фондация за състрадание и просвета извърши ремонт. По план на Олег Соболев – съветски проектант, живеещ в България, е завършена камбанарията. Вратите били укрепени и 13 железни решетки били сложени на всички прозорци. Средствата (хиляда швейцарски франка) дарил барон Едуард Александрович декор Фалц-Фейн, живеещ по това време в Лихтенщейн. Николай Трейман направил прелестни фотоси на всички икони. И напълно в точния момент! През нощта на 23 против 24 юни 1994 година храмът бил ограбен. Престъпниците разрушили решетката на прозореца и откраднали сребърен напрестолен кръст и 8 икони. След това произшествие външните прозорци на храма били зазидани.
Към началото на 90-те години в Инвалидния дом са живели 18 съветски емигранти от остарялото потомство белогвардейци. На тях им отделяли особено внимание миряните, неравнодушни към ориста им, както и други белоемигранти, които живеели в столицата - помагали им материално, устройвали им концерти и празнични вечери и ги изпращали в последния им земен път. Последната обитателка в Дома на съветските емигранти от първата вълна - Прасковья Родионовна, e умряла през 2012 година на 90 година Сега към този момент там няма нито един представител на съветската белоемиграция. Храмът се обгрижва от Подворието на Патриарха на Москва и цяла Русия. Домът и всички постройки в двора в този момент работят като старешки дом за хора с деменция към Столична община.
В дребната небесносиня черква всеки може да отиде, да възпламени свещ и да се помоли. Щом звъннете на звънчето, ще ви отворят. Вътре към момента витае съветският дух.
От три години в храма служи отец Димитър. Често, по огромните празници, тържествената литургия се отслужва и от настоятеля на Подворието на Руската православна черква в София архимандрит Филип. Свещи се продават от рускинята Людмила Алексеевна, читател е Александър Морозов. Всички те описаха своите истории пред „ Стандарт ".
Петко Петков написа на Путин
По мотив 90-годишния празник на храма архимандрит Филип Василев връчи медал " Даниил Московски " – трета степен (на РПЦ), на Петко Иванов Петков, прочут в съветските среди като Петр Иванич. Отличието се дава за дългогодишната му активност в помощ на храма „ Св. Пантелеймон " и подкрепяне на църковната активност. 37 година е настоятел на „ Св. Пантелеймон ". Петко Иванов Петков в този момент е на 94 години. Майка му и татко му били руснаци. Останал сирак едвам на 5 годинки с 9- годишната си сестра. Осиновил ги белоемигрантският офицер Борис Акимович Сухаревский – Донски казак от Всевеликата Донска армия, емигрирал в България с първата вълна. Още тогава казакът заръчал на дребния Петя до края на живота си да оказва помощ на руснаците. Той намира призванието си в храма. Занимава се с благотворителна активност. Една от основните задания била да ремонтира съветското гробище в Княжево, където са заровени 126 души. Петко провежда съботници, грижи се за всичките могили. Но са нужни пари за ремонт и поддръжка. Пише четири писма до предходния посланик на Русия в България Юрий Исаков. Дори му е давал доклад по дати какво се прави. Писал и на Владимир Путин, само че не изпратил писмото, тъй като в това време видял резултата от молбите си! На 22 юни 2016 г. бе открит воински мемориал „ Алея на героите " в памет на 14 руски редови войници и офицери, починали в България. 94-годишният Петко рецитирал по време на откриването стихотворението: „ Спите, орлы боевые, спите спокойной душой, вы заслужили славу и вечный покой ". Петя е признателен и на Ованес-Мелик Пашаев за 54-те паметника на съветските могили на централното гробище. Благодарен е на настоятеля на съветската черква Архимандрит Филип, който е направил два ремонта на храма. РКИЦ са ремонтирали покрива на църквата. Но след стихия в този момент още веднъж има потребност от ремонт.
Преди години Петко открива, че двете сестри на татко му, донския казак - вуйна Олга и Марфа, били живи, алените ги помилвали, не ги разстреляли. Той се свързва с тях и отива на посетители в Русия. Взима шепа пръст от брега на Дон и я донася на татко си Борис.
И до през днешния ден дядо Петко си пазари и готви самичък. Пере и глади и всеки ден и върви по 6 км пеш. от Павлово, до Златните мостове и Владая. Вдовец е, само че има наследник и внук, който е ортодонт в Германия, както и внучка, която също работи в там като юрист.
Людмила пристигнала да види сестра си, само че останала
Людмила продава свещи от 22 година в храма. Тя е от Ивановска област в Русия, в България живее към този момент 51 години. Дошла да види сестра си, която се омъжила за българин, само че останала и се задомила тук. Тя има право да чисти в олтара със специфична благословия. Един духовник и споделил, че ние, индивидите, се държим единствено на две основи – вярата и съвестта. Затова би трябвало постоянно да се стремим да сме стъпили и на двете основи, поучава тя.
Александър Морозов дарява гения си
Саша е женен за българка. Пее и чете в църквата изцяло безплатно. Преди светата литургия за 90-тата годишнина на храма персонално Негово Преосвещенство свещеник Константин постригва за читател Александър Морозов. От тогава той е на всяка работа и църковен празник. Благословил го е и архимандрид Филип. Саша има прелестен глас и споделя притчата, че в случай че Бог е дарил някого с гений, а той не го употребява и го заравя в земята, това е огромен грях. Послушанието към църквата може да е да пееш в хора, да чистиш двора или свещниците - значимото е да го правиш от сърце и с обич, споделя диригента на църковния хор.
Отец Димитър мечтае за служби всеки ден
Отец Димитър е благополучен, че в храма идват и потомци на съветските белогвардейци, и хора от някогашните съветски републики, и доста българи от региона. Храмът е минал през интервал на нравствен вакуум, когато не се е посещавал по разнообразни аргументи. Този вакуум е директна последица от годините, в които хората са били осакатявани духовно. Но даже тогава църквата се резервира и управляващите се отнасят доста снизходително към белогвардейците, тъй като са руснаци. По време на социализма постоянно е имало служби. От 90-те години обаче те са единствено на огромните празници. Желанието на отец Димитър е храмът да стане настоящ всекидневно. Всеки, който желае да подари средства или икони, е добре пристигнал.
И най- значимото, което би трябвало да помним, е да бъдем постоянно признателни на Бога!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ