Желязната църква в Истанбул е уникат за православието
Храмът бе реконструиран с финансовата поддръжка на турската страна и помощта на нашата страна " Св. Стефан " е един от знаците на българското единение, сподели вицепремиерът Илияна Йотова
С Божествена света литургия в българската желязна черква " Св. Стефан " в Истанбул беше маркирана 130-ата годишнина от полагането на главния камък на храма. На празника, който бе маркиран на 18 септември, участва вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе отпред на българската делегация. В речта си тя сподели, че " Св. Стефан " е един от знаците на единството на българската националност ". На събитието участва и Вселенският патриарх Вартоломей.
След службата вицепрезидентът откри новата образователна година в българското неделно учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Екзархийския дом в квартал Шишли и беседва с българската цариградска общественост.
-->
Вицепрезидентът Илияна Йотова и отец Александър Чакрък
Историята на този неповторим храм стартира през далечната 1849 година, когато Стефан Богориди подарява огромен двор с три постройки за български църковни потребности. Имотът се намира в цариградския квартал " Фенер " сред площадите " Балат " и " Фенер ", на самия бряг на Златния рог, покрай седалището на Вселенския патриарх.
17 октомври е датата, на която е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите в Османската империя да има собствен личен молитвен дом. Няколко дни по-късно през същия месец, само че 10 години по-късно - на 25 октомври, Никола Богориди слага главния камък на Желязната черква " Свети Стефан ". Това е изцяло алегоричен акт от страна на Богориди, защото същинското строителство на днешната черква стартира 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също поставя главния камък на 27 април 1892 година
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, основана със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията действа в Истанбул и след Освобождението на България, до Балканската война през 1912 година. За известно време
там се обитава и първата българска семинария
основана по самодейност на екзарх Йосиф. Проектът на Желязната черква " Св. Стефан " е на популярния за времето си проектант от арменски генезис с турско поданство Ховсеп Азнавур. Изпълнението е на австрийската компания " Рудолф декор Вагнер ", която печели търга, въпреки до този миг да не е изпълнявала сходни планове.
Тъй като теренът е неустойчив, проектант Азнавур предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени (чугунени) детайли, а не с бетонни основи. Оттам, напълно идва и новото й име - Желязната черква.
Храмът се състои от сглобяеми стоманени детайли с общо тегло 500 тона, направени във Виена сред 1893 и 1895 година Готовата структура е откарана по железницата до град Триест, а оттова - с параходи по река Дунав, през Черно море и Босфора.
Скелетът на църквата е от стомана, а страните - от ковано желязо
Всички детайли са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - към 4 милиона броя.
Сглобяването на Желязната черква завършва на
14 юли 1896 година А формалното освещаване на новия храм е на 8 септември, осъществено от българския екзарх Йосиф. От остарялата дървена черква е съхранен единствено напрестолният камък от олтара като монумент, който да припомня за историческата й роля в продължение на половин век.
В архитектурно отношение храмът съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие - първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за избработка на православен иконостас. Той е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Храмът " Св. Стефан " е резултат от експериментирането с стоманени църкви във втората половина на XIX век. Преносимите стоманени църкви са английско откритие и са употребявани за отдалечените английски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула - френският инженер Густав Айфел, също създава стоманени църкви които са изпращани във Филипините и Перу.
Днес " Св. Стефан " е една от дребното оживели стоманени църкви в света. В двора на " Свети Стефан " са заровени българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски.
По исторически данни към днешна дата православният ни храм " Свети Стефан " е единствената непокътната желязна черква.
През 2018 година църквата " Св. Стефан " бе хазаин на празнувания по отношение на нейната 120 годишнина.
Проявата се провежда от посолството на Република България в Турция, генералното консулство в Истанбул и със съдействието на църковното настоятелство на общността на цариградските българи.
120-годишният празник на неповторимия храм съответствува с възобновяване му след огромната реорганизация, която бе осъществена с финансовата поддръжка на турската страна (похарчени бяха към 3 млн. евро) и помощта на българската страна. Реконструираната Желязна черква отвори още веднъж порти за гости на 7 януари 2018 година след тържественото разкриване в наличието на Българския патриарх Неофит, Вселенския патриарх Вартоломей, политици от България и Турция.
С Божествена света литургия в българската желязна черква " Св. Стефан " в Истанбул беше маркирана 130-ата годишнина от полагането на главния камък на храма. На празника, който бе маркиран на 18 септември, участва вицепрезидентът Илияна Йотова, която бе отпред на българската делегация. В речта си тя сподели, че " Св. Стефан " е един от знаците на единството на българската националност ". На събитието участва и Вселенският патриарх Вартоломей.
След службата вицепрезидентът откри новата образователна година в българското неделно учебно заведение " Св. св. Кирил и Методий " в Екзархийския дом в квартал Шишли и беседва с българската цариградска общественост.
-->
Вицепрезидентът Илияна Йотова и отец Александър Чакрък Историята на този неповторим храм стартира през далечната 1849 година, когато Стефан Богориди подарява огромен двор с три постройки за български църковни потребности. Имотът се намира в цариградския квартал " Фенер " сред площадите " Балат " и " Фенер ", на самия бряг на Златния рог, покрай седалището на Вселенския патриарх.
17 октомври е датата, на която е публикуван формален султански ферман, който разрешава на българите в Османската империя да има собствен личен молитвен дом. Няколко дни по-късно през същия месец, само че 10 години по-късно - на 25 октомври, Никола Богориди слага главния камък на Желязната черква " Свети Стефан ". Това е изцяло алегоричен акт от страна на Богориди, защото същинското строителство на днешната черква стартира 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също поставя главния камък на 27 април 1892 година
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е построена триетажна сграда с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, основана със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията действа в Истанбул и след Освобождението на България, до Балканската война през 1912 година. За известно време там се обитава и първата българска семинария
основана по самодейност на екзарх Йосиф. Проектът на Желязната черква " Св. Стефан " е на популярния за времето си проектант от арменски генезис с турско поданство Ховсеп Азнавур. Изпълнението е на австрийската компания " Рудолф декор Вагнер ", която печели търга, въпреки до този миг да не е изпълнявала сходни планове.
Тъй като теренът е неустойчив, проектант Азнавур предлага структурата на църквата да бъде от авансово направени сглобяеми стоманени (чугунени) детайли, а не с бетонни основи. Оттам, напълно идва и новото й име - Желязната черква.
Храмът се състои от сглобяеми стоманени детайли с общо тегло 500 тона, направени във Виена сред 1893 и 1895 година Готовата структура е откарана по железницата до град Триест, а оттова - с параходи по река Дунав, през Черно море и Босфора.
Скелетът на църквата е от стомана, а страните - от ковано желязо
Всички детайли са захванати за основите с болтове, гайки и нитове - към 4 милиона броя.
Сглобяването на Желязната черква завършва на
14 юли 1896 година А формалното освещаване на новия храм е на 8 септември, осъществено от българския екзарх Йосиф. От остарялата дървена черква е съхранен единствено напрестолният камък от олтара като монумент, който да припомня за историческата й роля в продължение на половин век.
В архитектурно отношение храмът съчетава детайли на необарок, неоготика и византийски жанр. Интериорът също е направен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални претекстове са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има ар нуво въздействие - първият образец за ар нуво в Истанбул. Виенските майстори изработили иконостаса по католически пример и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия, с цел да договарят с съветска компания за избработка на православен иконостас. Той е изработен от московската компания на Николай Ахапкин, иконите са изписани от съветския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия - в Ярославъл, във фабриката на Пьотър Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до през днешния ден.
Храмът " Св. Стефан " е резултат от експериментирането с стоманени църкви във втората половина на XIX век. Преносимите стоманени църкви са английско откритие и са употребявани за отдалечените английски колонии като Австралия. Създателят на Айфеловата кула - френският инженер Густав Айфел, също създава стоманени църкви които са изпращани във Филипините и Перу.
Днес " Св. Стефан " е една от дребното оживели стоманени църкви в света. В двора на " Свети Стефан " са заровени българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. По исторически данни към днешна дата православният ни храм " Свети Стефан " е единствената непокътната желязна черква.
През 2018 година църквата " Св. Стефан " бе хазаин на празнувания по отношение на нейната 120 годишнина.
Проявата се провежда от посолството на Република България в Турция, генералното консулство в Истанбул и със съдействието на църковното настоятелство на общността на цариградските българи.
120-годишният празник на неповторимия храм съответствува с възобновяване му след огромната реорганизация, която бе осъществена с финансовата поддръжка на турската страна (похарчени бяха към 3 млн. евро) и помощта на българската страна. Реконструираната Желязна черква отвори още веднъж порти за гости на 7 януари 2018 година след тържественото разкриване в наличието на Българския патриарх Неофит, Вселенския патриарх Вартоломей, политици от България и Турция.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ