Психологична динамика на семействата с доведени деца. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и д-р Веселин Христов
Хората се събират с нови сътрудници и техните деца с вярата за основаване на едно огромно щастливо семейство, само че това може да се окаже непредвидено предизвикателство. Често виждаме хора, които упрекват себе си, сътрудниците си, личните или техните деца за зародили проблеми, които са част от естествената динамичност на доведените фамилии. Необходимо е да се преглежда обстановката в новосъздаденото семейство с схващане за класическите проблеми на доведените фамилии преди да се търси виновност в някой от членовете.
Всяко семейство с доведени членове е неповторимо в своята комплексност, която се обуславя от множеството характерни провокации. Например, в случай че родител не се схваща с някогашния си съпруг/а, децата страдат. От друга страна, в случай че има непосредственост сред някогашните съпрузи, актуалният сътрудник може да се почувства нерешителен. Същевременно, съществуването на деца и умелост като родител в предходна връзка не предопределя триумфа на доведен родител. Динамиката сред него и заварените деца постоянно се оказва изцяло друга. Подобни процеси могат да затруднят и най-мотивираните сътрудници.
В фамилиите с доведен родител се следят характерни динамичности и държания, заради неналичието на биологична връзка сред доведения родител и децата. Родните майка и татко са дарявани с вродената, непреодолима обич и обвързаност на детето още преди то да проговори. От друга страна, доведените родители би трябвало да преодолеят бариерите на времето и непознаването на детето, с цел да основат сходна връзка, по този начин както заварените деца би трябвало да преодолеят предпазливостта и несигурността си, с цел да одобряват някой чужд за татко или майка.
В семейство с двама биологични родители, сътрудниците се събират и основават дете. Това дете носи черти от всеки родител и нормално двамата родители желаят просперитета на това дете. Те се въодушевяват от достиженията на детето. При доведен родител, кръвните и половите връзки може да поляризират връзките в противоположни направления. Биологичният родител може да се раздира сред детето си и новия сътрудник. От друга страна, доведеният родител не може да обича по този начин абсолютно детето, както биологичния му родител - той може да изпитва ревнивост и възмущение от естествената отдаденост на колегата си.
Всеки в двойката закономерно чака да заеме основна роля в живота на колегата си, което се случва автоматизирано при основаване на първо семейство. При второ семейство упованията са аналогични, само че съществуването на деца модифицира обстановката. Те са заемали първа позиция преди появяването на доведения родител и постоянно смятат, че той или тя не заслужават тази позиция. Децата може да претърпяват новия сътрудник като един грабител на времето, силата и средствата на своя родител.
Свързани публикации.. Романтичната обич и дълготрайните партньорски връзки. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0 Що е то градивен спор в двойката? Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0 Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов: Какво е фамилна психотерапия и защо служи тя? 0
Конфликтът на лоялността е проблем, присъщ за фамилиите с доведен родител. Всеки член на такова семейство е обиден. Когато детето стартира да образува позитивна връзка с доведен родител, постоянно се появяват скрупули - в случай че обича доведения родител, значи не обича съответния си биологичен родител. Подобен спор на лоялността се появява и в двойката на възрастните - в случай че детето и сътрудникът се нуждаят от внимание едновременно, на кого да се откликне с приоритет? Например, майка се упреква, че нейния наследник би трябвало да яде самичък, до момента в който тя и новият й брачен партньор са на сантиментална вечеря. Или, татко се усеща отговорен по време на срещите, когато детето му желае да е единствено с него, без новата му брачна половинка. Сформирането на семейство с доведени родители изисква съществени вложения на време и прочувствена сила. В биологичните фамилии, споровете по-рядко стигат сходни равнища на комплициране и неспособност.
Често пъти отсъстващият биологичен родител влиза в ролята на черната овца за новосформираното семейство. Майките постоянно са укорявани, че са контролиращи и/или неприятни майки. Бащите пък са упреквани в липса на интерес и/или финансова поддръжка. В същото време, изчезналият биологичен татко постоянно се оплаква, че заплаща сметките, само че не вижда смисъла от това. Важно за опазване психологичното здраве на децата е разграничените съпрузи да се помирят и да стигнат до единодушие по въпроси, които не са могли да разрешат. Заради децата си, те би трябвало да се научат да се отнасят с базисно почитание един към различен и тяхната връзка да се отнася единствено до децата, а не и до връзките им един с различен.
Много доведени родители са изумени от настройката на детето да боготвори биологичните си родители, без значение от тяхното държание. Важно е да се разбере, че това отношение от страна на детето е инстинктивно и естествено. Не съществуват някогашни родители, единствено някогашни съпрузи/партньори. Съответно, при развода сътрудниците престават да бъдат брачен партньор и брачна половинка, само че остават майка и татко, които не престават да дискутират хрумвания и да взимат решения за развъждането на децата. Друг човек може да стане значим в живота на детето, само че не може да измести майката или бащата в неговия психологичен свят.
Продължението на тематиката очаквайте скоро
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ




