Хората нямат идеи. Идеите имат хора.“ – Карл Густав Юнг Идеите

„ Хората нямат хрумвания. Идеите имат хора. “ – Карл Густав Юнг

Идеите са семената на най-великите ни достижения, само че и на най-разрушителните ни каузи. Идеите, превърнати в деяние, от време на време водят до самостоятелно и обществено развиване, различен път до самостоятелно страдалчество и обществена съсипия.

Определени хрумвания мога да доведат до всеобща неуравновесеност и да стимулират обособени човеци до невъобразимо жестоки дейности, тъй че за външен наблюдаващ да наподобява като че ли цялото общество е обладано от злото.

Разсъждавайки върху всеобщата неуравновесеност, отприщила се в Европа в средата на 20 век, довела до опустошителни войни и геноцид, Карл Густав Юнг написа следното:

„ Точно когато хората най-вече се гордееха, че са изоставили суеверната си религия в демонични сили, се оказва, че вместо да завладяват изоставени здания или руини, демоните са се вселили в главите на другояче изцяло естествените европейци. Тиранични, маниакални, отровни хрумвания и делюзии са плъзнали измежду всички и хората са почнали да имат вяра в най-абсурдните неща, тъкмо като обладани от демони. “

Юнг посвещава живота си на проучването на човешката душeвност и на това по какъв начин концепциите въздействат на самостоятелното и общественото развиване. Нужно е да сме извънредно деликатни кои хрумвания поддържаме и кои отхвърляме и това е изключително значимо, когато се отнася до концепциите по отношение на човешката природа, човешкия капацитет и вярното устройство на обществото.

Тези хрумвания дефинират ценностната ни система, подтикват ни да действаме по избран метод и да се стремим към избрани цели.

Тези хрумвания са интегралните съставни елементи на моралния ни компас, който ни ориентира кое е вярно и кое е неправилно, какво е ненавист и какво е обич.

Повечето от нас не са изключително деликатни във връзка с това какви хрумвания окупират мозъците ни и пасивно одобряваме тези, които са известни за времето ни.

Повечето от нас са следени от концепциите на другите хора и не поставят особени старания да помислят дали тези хрумвания са верни или неправилни. Психологът Силвано Ариети предизвестява:

„ Който управлява концепциите, скоро ще управлява и дейностите ви, тъй като всяко деяние е предшествано от концепция. “

Понякога пасивното единодушие в полето на концепциите спомага благополучието ни и просперитета в обществото, само че различен път концепциите, оформящи духа на съвремието ни, вършат тъкмо противоположното. Някои хрумвания отварят пътя към страха и безпокойството, откъсват ни от действителността, водят ни до мощна ненавист, карат ни да регресираме психически и унищожават възгледите ни за човешката природа и благоприятни условия.

Идеите от този тип съветският публицист Фьодор Достоевски назовава „ бесове “.

Ричард Левиар написа в предговора на романа му „ Бесове “:

„ Възможно е зла, непозната концепция да завладее индивида, заблуждавайки го, извращавайки развиването му, водейки го до закононарушение или лудост… Човек, завършен от концепция, може да бъде безнравствен и унищожен… “

Обладан от бесове, индивидът е некадърен да се изправи пред провокациите на живота. Бесовете нямат нищо общо с истината и не са построени върху обстоятелства и доказателства, а върху илюзии, което води до неспособност човек да осъзнае провокациите на действителността.

Човешките същества са доста податливи на илюзии и напредъкът в науката и технологиите не ни ваксинират против илюзорни хрумвания.

Карл Густав Юнг предизвестява:

„ Никога не можем да сме сигурни, че някоя нова концепция няма да се промъкне в нас или в ближните ни. Знаем от съвремената, както и от античната история, че такива хрумвания са постоянно толкоз странни, причудливи, че се разрушават изцяло в лицето на действителността. Очарованието им провокира фанатична обсесия, а резултатът е, че всички обладани, без значение от положителните им планове и рационални обосновки, изгарят живи. “

Бесовете одобряват доста форми – дали хрумвания, промотиращи заучена беззащитност или бездейност, унищожавайки човешкия капацитет, дали обществени или религиозни хрумвания, които жигосват определана раса или етническа група като „ чума за човечеството “ и подтикват към гонения и всеобща свирепост, или пък политически идеологии, които водят до селектирането на дребна група хора за сметка на останалите и по този метод основават предпоставките за всеобщата неуравновесеност на тоталитаризма. 

Убеждения, които разделят обществото на две съсловия – ръководените и ръководещите, имат дълга история и голям брой разновидности. Дали е комунизъм, феодализъм, крале, кралици, фараони, или пък модерната версия – бюрократи и политици, бесовете на авторитаризма пречат на действието на обществото като потискат капацитета на популацията и затварят всички в решетките на тоталния надзор на дребна група от покварени и властолюбиви човеци.

„ Ненормално е да гледаш на индивида като на подчиняваща се машина. Ненормално е да отричаш динамичната му природа и де се опитваш да контролираш мислите и държанието му, да го свеждаш до детско положение на послушание. “ – Джоуст Мийрлоу

Как тези властнически идеологии, които са подготвили обществото за ужасите на тоталитаризма, се популяризират измежду членовете му?

Обикновено първите, които биват захласнати са индивидите със мощна жадност за власт, които я задоволяват, упражнявайки надзор над другите.

„ Не всички хора желаят да преобладават над огромни групи от хора, само че тези, които желаят, повлияват на живота на мнозина. “ – Силвано Ариети

Когато такива човеци се доберат до институционална и политическа власт, семето за разпространяването на авторитаризма е посято. Колкото повече власт и запаси акумулират, толкоз повече бесовете на властническата идиеология се популяризират.

За жал, развитето в региона на логиката на психиката и по-специално в региона на обществената логика на психиката, е разрешило създаването на доста ефикасни способи за моделиране мозъците на масите. 

Политици и бюрократи от целия свят се възползват през днешния ден от тези способи за надзор на мозъка. Мийрлоу изяснява:

„ Точно както софтуерният прогрес на модерния свят е усъвършенствал оръжията за физическо изтребване, по този начин е усъвършенствал и тези за психическо. Тоталитарното психическо оръжие си служи с пропагандиране и хипнотизиране за послушание. “

Но дали личностите, които популяризират тези властнически идеологии са просто зли? Дали в действителност популяризират тези хрумвания с желанието да причинят щета и страдалчество на другите?

Руският публицист Александър Солженицин , живял в общесво, захласнато от тоталитарните бесове на комунизма, допуска, че на тези човеци им липсва осъзнаването на обстоятелството, че приготвят обществото за заличаване. Вместо това те убеждават себе си и другите, че това, което правят е за положителното на обществото, а не просто за тяхна персонална полза. В „ Архипелагът Гулаг “ Солженицин написа:

„ За да извърши зло, човешкото създание би трябвало първо да повярва, че това, което прави е положително, че това което прави е добре премислен акт, който е в благозвучие с естествените закони. “

„ Идеологията – това е което дава на злодеянието опрощение, а на злосторниците увереност. Идеологиите са обществени теории, които им оказват помощ да виждат дейностите си като положителни, вместо като неприятни, в личните им очи и в очите на другите. По този метод те не чуват проклятията, а единствено хвалебствията. “

Каква роля модерните технологии играят в този развой?

Психологът Мийрлоу изяснява:

„ Сравнението сред тоталитаризма и психозата не е инцидентно. Илюзорното мислене неизбежно се промъква във всяка форма на робия и абсолютизъм. Злите сили от архаичното минало се завръщат. Натрапчивият подтик да тръгнеш към саморазрушение се развива и оправдава една неточност с друга, с цел да се разшири и  доближи до порочния патогенен кръг, който се трансформира в преобладаващата цел на живота. Илюзиите потеглят от водачите и се популяризират измежду масите, които те управляват. “

Густав Льобон , създателят на „ Психология на тълпите “, написа:

„ Масите в никакъв случай не търсят истината. Те извръщат очи от доказателствата, които не са по усета им, предпочитайки грешката, в случай че тази неточност ги съблазнява. Който умее да ги достави с илюзии, елементарно става техен стопанин. Който се опита да унищожи илюзиите им, постоянно става тяхна жертва. “

Вижте още: Водачите на тълпите и употребявани от тях средства за разбиране – ГУСТАВ ЛЬОБОН

Физиологичните инфекции могат да се разпространят измежду популациите и да доближат епидемиологични пропорции, само че същото важи и за инфекциите на мисленето. От тези епидемии, най-опасна е всеобщата неуравновесеност. По време на всеобща неуравновесеност, лудостта става норма в обществото и илюзорните убеждения се популяризират като болест.

Тъй като илюзиите могат да одобряват доста форми, лудостта може да се прояви по разнообразни способи. Специфичният метод, по който се развива всеобщата неуравновесеност е друг според от историческия и културния подтекст на ифектираното общество.

Вижте още: Цели градове и нации се заразяваха и лудееха – ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ

В предишното всеобщите психози са водели до лов на вещици, геноцид и даже до танцуващи мании , само че в модерния свят всеобщата неуравновесеност на тоталитаризма е най-ужасната опасност.

„ Тоталитаризмът е съвременен феномен на тотално централизиране на държавната власт, съчетана със изтриване на самостоятелните човешки права. Тоталитарното общество се състои от тези, които са на власт и обективизираната маса, жертвата. “ – Артур Верслуис.

В тоталитарното общество популацията е разграничено на две групи – ръководещите и ръководените, като и двете групи са претърпели патологична промяна. Управляващите се снабдяват с възвишен статус, диаметрално противопоставен на човешката природа с нейните недостатъци, която елементарно бива покварена от властта.

Масите, въпреки това, са превърнати в подвластни субекти от ръководещите и доведени до детско положение.

Хана Аренд назовава тоталитаризма опит да се трансформира „ самата човешка природа “, а Джоуст Мийрлоу съпоставя жителите в тоталитарното общество с шизофреници.

Тази обществена транформация е издигната върху делюзии и се поддържа от тях. Само мъже и дами в делюзия могат да регресират до детския статус на послушание и да предадат цялостния надзор над живота си на политици и бюрократи.

Само ръководещ в делюзия може да има вяра, че има знанието, мъдростта и способоностите изцяло да управлява обществото отгоре-надолу.

Само под магическото въдействие на делюзията някой може да има вяра, че общество, състоящо се от властолюбиви ръководещи и психически регресирало население, ще стигне до нещо по-различно от всеобщо страдалчество и обществена съсипия. 

Вижте още: Мерките срещу пaндeмиятa предизвикаха повече cмъpт и злощастие от самата пaндeмия – ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН

Всичко стартира с реорганизиране и манипулиране на публичното въодушевление по подобаващия метод.

Започва се с ликвидиране на мисленето. То е директно разследване от насаждането на боязън. Когато индивидът бива заливан всекидневно с отрицателни страсти, като боязън и безпокойствие, той е мощно предразположен на изпадане в делюзиите на лудостта.

Заплахата – действителна, мислена, изфабрикувана, се употребява за втълпяване на боязън, само че най-хубавата техника е потреблението на така наречен „ талази от смут “. Насаждането на стах е последвано от интервали на усмиряване, само че всеки подобен интервал е последван от по-голяма вълна от боязън и това се повтаря от време на време.

Всяка последваща провокира по-голям резултат.

След глътката въздух, идващият смут е по-голям поради загатна от предходния. Моралът спада последователно и по този начин психологическият резултат на всяка нова пропагандна акция става по-силен, защото доближава до аудитория, чиито съпротивителни сили са отслабени.

Използването на агитация за разпространение на дезинформация и всяване на комплициране във връзка с източника на опасност, спомага за заличаване на мислованата активност на масите.

Официалните управляващи и лакеите им в медиите изоплзват спорни известия, лишена от смисъл информация и даже откровени неистини, тъй като колкото повече объркват, толкоз по-малко популацията ще може да се оправи с рецесията, толкоз по-невъзможно става да се оправи със страха по разумен метод.

Вижте още: Д-р ПИТЪР МАККЪЛА: Официалният СОVID разказ издиша

Объркването подкрепя изпадането в делюзиите на тоталитаризма. Логиката може да бъде посрещната единствено с логичност. Нелогичността не може. Тя обърква тези, които умеят да мислят. Големите неистини, монотонно повтаряните глупости провокират по-голям прочувствен отклик, в сравнение с логиката и разсъдъка.

„ Докато човек търси разумен контра-аргумент на първата неистина, тоталитаризмът към този момент те е атакувал със идната. “ – Мийрлоу

Никога до момента в човешката история не са съществували толкоз сполучливи принадлежности в интерес на тоталитаризма. Мобилните телефони, обществените мрежи, малкия екран и интернет, всички те бързо цензурират информацията, която не желаят да доближава до популацията и по този начин разрешават на тези, които имат власт елементарно да управляват мозъците на всички.

Пристрастяващата природа на тези устройства кара доста хора непринудено да се излагат на пропагандата на ръководещия хайлайф. Човек бива излаган непрекъснато на тази агитация, без нито за момент да спре и да намерения. Забравил е да изследва света към себе си, дисплеят му предлага подготвени отговори когато и да е.

Следващото оръжие, водещо до всеобща неуравновесеност, е изолацията.

Жертвата се изолира като се нарушава естественото обществено взаимоотношение. Когато човек е самичък, лишен от взаимоотношение с другари, семейство и сътрудници, той става доста по-податлив на делюзии по няколко аргументи: Първо, той губи контакт с коригиращата мощ на позитивния образец, защото не всеки е повярвал на операциите. Хората, прогледнали оттатък пропагандата биха могли да оказват помощ на останалите. Но когато е наложена изолираност, хората са лишени от тази опция.

Вижте още: Изолацията постоянно предшества тоталитаризма – ХАНА АРЕНД

Второ, за разлика от другите същества, хората са доста по-податливи на нови мисловни и поведенчески модели. Изолацията и непрекъснатото повторение на избрани тласъци способстват контрола върху държанието. Сами, комплицирани и заливани от време на време от талази от боязън, човек изпада в безнадеждно положение на накърнимост.

Неспиращата и за миг агитация трансформира мозъците на в миналото способните на рационално мислене, в игрова площадка на нерационални сили, в която бесува безпорядък и човек напълно естествено жадува да се завърне към по-подреден свят.

В този миг тоталитарните сили нанасят най-силния си удар.

Предлагат магически метод за завръщане към естествения живот. Но този метод си има цена – масите би трябвало да се откажат от свободата си и да предадат контрола върху всички аспекти на живота си на ръководещия хайлайф.

Вижте още: „ Напълно вaкcиниpaни “ в никакъв случай няма да се случи: Глобалната система за надзор ще изисква непрекъсната вaкcинaция

Нужно е да се откажат от опцията да разчитат на себе си, да се откажат от отговрността за живота си и да се трансфорат в подчиняващи се субекти. Или с други думи, би трябвало да се подчинят на делюзията на тоталитарната неуравновесеност.

„ Тоталитаризмът е човешкото бягство от плашещата действителност на живота във виртуалната вътрешност на водачите. Индивидуалните им дейности стартират да се контолират от тях. Човек повече не би трябвало да носи отговорност за живота си. Пада в реда и логиката на вътреутробния свят – място на покой и тишина, това е покоят на цялостното послушание. “ – Мийрлоу

Налагайки непоколебим конформизъм и изисквайки сляпо послушание от жителите, тоталитаризмът унищожава самостоятелната мисъл и креативност, които движат обществото напред. Тоталният надзор, който е налаган, без значение от името му, без значение дали се постанова от учени и доктори, от политици или бюрократи, води до застоялост, заличаване и гибел в големи размери.

Вижте още: Поведенческият надзор и краят на американската фантазия – доктор РОБЪРТ МАЛОУН

Най-важният въпрос, пред който е изправен светът през днешния ден е по какъв начин да се предотврати тоталитаризмът?

Ако обществото към този момент е попаднало в ранния стадий на всеобща неуравновесеност, може ли да се завърне назад?

Въпреки че в никакъв случай не можем да сме сигурни в прогнозата за груповата полуда, съществуват стъпки за минимизирането й.

Според Карл Густав Юнг , тези от нас, които желаят да оказват помощ на здравия разсъдък да се завърне в един полудял свят, първата стъпка е да въведем ред в личния си разум и да живеем по метод, който да въодушевява другите. Нужно е да се еманципираме от общата полуда и да спасим първо личната си душа. По този метод потвърждаваме, че е допустимо да успееш да не се поддадеш на съдбовното групово мислене.

Вижте още: ЗЛОТО В СВЕТА съдебна експертиза ДЪЛЖИ НА ФАКТА, ЧЕ ЧОВЕК Е БЕЗНАДЕЖДНО НЕОСЪЗНАТ – КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ

Следващата стъпка е информацията, която изобличава пропагандата да бъде популяризирана колкото се може повече. Защото истината е по-силна от лъжата.

Вижте още: Топ имyнoлoг от Изpaел подлага на критика пaндeмичнитe мepки в отворено писмо

Друга тактичност е хуморът и осмиването на ръководещата класа.  Демогазите нямат възприятие за комизъм и осмиването им ги раздрусва надълбоко.

Една тактичност, препоръчвана от Вацлав Хавел , е основаването на „ паралелни структури “. Това е всяка форма на организация, институция, технология или креативно начинание, което съществува физически в тоталитарното общество, само че морално стои настрана от него. Когато задоволително паралелни структури биват основани, едно редом общество стартира да бъде страж на свободата и здравия разсъдък.

Вижте още: Конгресменът Трой Нелс избави изявлението на Джо Роугън с доктор Робърт Малоун от цензура

Но най-важното от всичко са дейностите на колкото се може повече хора.

За да не се изпадне в всеобща неуравновесеност е нужно колкото се може повече хора да заявят свободата си. Това е огромно предизвикателство, само че тиранията не може елементарно да бъде победена.

Колкото по-тежък е спорът обаче, толкоз по-бляскава е успеха.

Вижте още: Хората в цяла Европа стачкуват против държавните укази за вaкcинaция