Може ли роботът да стане човек?
Хората-машини не са по-разрлични от " спящата " кукла, написа проф. доктор Ст. Консулов Въпросите, които са си задавали хората преди 90 година, са настоящи и през днешния ден
Пускаме си тв приемника, с цел да гледаме вечерната емисия вести. Междувременно включваме прахосмукачката - робот, която да събере събралия се денем прахуляк от пода. Други кухненски роботи ни оказват помощ да приготвим вечерята. В новинарската емисия оповестяват, че бизнесът у нас употребява двойно повече роботи поради неналичието на работна ръка. Това не е измислено, а вест от предходната седмица. Сред многото аргументи компаниите у нас да стартират да ползват роботизирани решения е желанието за увеличение на производството и повишение на качеството.
-->
Такива вести не ни се костват измислица и не ни карат да се усещаме като че ли приказваме за далечното бъдеще, а са всекидневие. Но по какъв начин се е възприемала сходна информация за изкуствен интелект през 30-те години на предишния век? На този въпрос откриваме отговор в публикация, оповестена в списание " Природа и Наука ", кн. I. Автор е проф. доктор Ст. Консулов.
Ученият написа, че постоянно се случва да прочете във вестиците любопитни известия за по този начин наречените " роботи " - машини-хора, които правят най-различни работи: вървят, подават предмети, пишат, изговарят фрази и прочие " Но колкото и да се усъвършенстват тези " роботи ", в тях няма да има нищо значително повече, в сравнение с в спящата детска кукла, в която очите " заспиват " под тежестта на оловеното топче изпод. При типа на тези " роботи " ние отново се изправяме пред огромния въпрос - какво в действителност съставлява нашият организъм, машина или нещо друго? " написа професорът.
Статията на Консулов излиза когато са
показани най-ранните планове на индустриалните роботи
които към този момент са пуснати в произвеждане в Съединените щати. Този вид " роботи " съставляват рамо, което е моделирано върху кинетиката на човешкото рамо-ръка-китка, с цел да създават придвижвания като дърпане, побутване, натискате и покачване. Движенията се моделират посредством комутатор. През 1938 година Уилард Полард (който създава първия робот за отмерено боядисване) подава поръчка за патент на такова роботизирано рамо.
През 1937 година пък се появява първият програмируем робот от Грифит Тейлър. Две години по-късно - на Световното ревю през 1939 година, феновете виждат за първи път хуманоиден робот, прочут като Elektro, който можел да върви с гласова команда, да изговаря към 700 думи. Същата година ученият Конрад Цузе конструира първия програмируем електрически компютър, полагайки основата за построяването на хуманоидна машина, която през днешния ден всички назоваваме робот.
Любопитен факт още е, че през 1941 и 1942 година
Айзък Азимов формулира Трите закона на роботиката
и в процеса измисля думата " роботика ". През 1945 година Ваневар Буш разгласява As We May Think - есе, което изследва капацитета на електронната обработка на данни. Той предвижда възхода на компютрите, цифровите текстови процесори, разпознаването на глас и машинния превод. И виждаме, че всичко това през днешния ден е реалност. И освен, само че е даже част от всекидневието ни.
С появяването и на ChatGPT се доближихме напълно до най-смелите показа на учените-изобретатели от началото и средата на предишния век.
Да напомним, че хората стартират да проектират роботи, които да им оказват помощ в домакинската и селскостопанска работа доста преди индустриалната гражданска война. Такива машини, с които си служат в всекидневието, се появяват края на XVIII в. и се развиват доникъде на XIX в. Този блян да улесним живота си бележи повратната точка в човешката история, тъй като с помощта на всички тези джаджи, които през днешния ден ни оказват помощ, живеем с доста по-висок стандарт спрямо хората от преди двеста години, да вземем за пример.
През 1954 година в Съединени американски щати е създаден считаният за първи промишлен робот: хидравлична ръка, наречена Unimate, употребена за покачване на тежки товари, която е продадена на General Motors. През идващите години те създават още няколко версии на същия модел на компанията Unimation, които били въведени лека-полека в някои заводи основно в автомобилния бранш. Паралелно се появяват и първите мобилни индустриални роботи. През 1954 година Barrett Electronics Corporation извежда първото електрическо транспортно средство, което не изисква лидер - познаваме го като първото AGV (автономно ръководено транспортно средство). AGV получиха по-сложно държание през 80-те години с напредването на технологиите и още през 90-те години открихме AGV с доста по-прецизни датчици и лазери.
Кой е първият домакински робот?
Първият, или най-малко един от първите, е Hero, който публично влиза в магазините и в домовете на хората през 80-те години на предишния век. Роботът Hero бил публикуван в четири съществени типа - Hero 1 се употребявал за просветителни цели. Hero JR се употребявал повече за персонална приложимост и е първият наличен робот, който хората употребявали за стартирането на музика, като будилник, както и като персонален секретар за отбелязване на значими събития. Можел да " работи " даже като охранител на дома. В Hero 2000 обаче била включена и усъвършенствана програмируемост.
От 90-те години на предишния век към този момент познаваме роботиката такава, каквато я знаем през днешния ден. Благодарение на желанието на индивида да се усъвършенства и развива, както и да прави живота си по-лек и прелестен, през днешния ден следим развиването на технологиите, което, несъмнено, не е неприятно, стига да не попада технологията в неприятни ръце.
Интересното в тази ситуация със публикацията на проф. доктор Ст. Консулов в списание " Природа и Наука " от средата на 30-те години на предишния век е в това, че когато разяснява опцията за бъдещо развиване на технологията и на човечеството, той споделя: " Най-великото завладяване на човешкия талант би било, когато в миналото ние ще можем да създадем въпреки единствено една бактерия, която да не произлиза от друга като нея. Но въобще подозрително е дали в миналото изобщо науката ще може да стигне до там. Има нещо в организма, па бил той и най-простият, което безусловно убягва на средствата за проучване и на актуалната просвета. Онова, което ние можем да изследваме в живото създание, е " машината " в него. Но отвън тази машина остава неизяснено " нещо ", което точно прави от материята организъм, от тялото - човек, умишлено създание. Еднакво безпредметно е да отхвърляме значимостта на нашата фикция в каквито и да било форми. Трябва единствено да признаем нашето изтощение през днешния ден да проникнем в тази мистерия на природата, която мистерия обгръща и нас самите ", споделя проф. доктор Ст. Консулов.
Почти 100 години по-късно думите му звучат все по този начин настоящо. " Загадката " на природата за нас стои и продължава да предизвика мозъците на стотици учени по целия свят. А ние, вниквайки в историите от предишния век, си споделяме, че няма нищо ново под слънцето, откакто 90 година преди да пишем и четем тази публикация са се водили разногласия и диалози за роботите и тяхното бъдеще в нашия живот.
Дали и след още 90 години ще се водят такива диалози?
Пускаме си тв приемника, с цел да гледаме вечерната емисия вести. Междувременно включваме прахосмукачката - робот, която да събере събралия се денем прахуляк от пода. Други кухненски роботи ни оказват помощ да приготвим вечерята. В новинарската емисия оповестяват, че бизнесът у нас употребява двойно повече роботи поради неналичието на работна ръка. Това не е измислено, а вест от предходната седмица. Сред многото аргументи компаниите у нас да стартират да ползват роботизирани решения е желанието за увеличение на производството и повишение на качеството.
-->
Такива вести не ни се костват измислица и не ни карат да се усещаме като че ли приказваме за далечното бъдеще, а са всекидневие. Но по какъв начин се е възприемала сходна информация за изкуствен интелект през 30-те години на предишния век? На този въпрос откриваме отговор в публикация, оповестена в списание " Природа и Наука ", кн. I. Автор е проф. доктор Ст. Консулов.
Ученият написа, че постоянно се случва да прочете във вестиците любопитни известия за по този начин наречените " роботи " - машини-хора, които правят най-различни работи: вървят, подават предмети, пишат, изговарят фрази и прочие " Но колкото и да се усъвършенстват тези " роботи ", в тях няма да има нищо значително повече, в сравнение с в спящата детска кукла, в която очите " заспиват " под тежестта на оловеното топче изпод. При типа на тези " роботи " ние отново се изправяме пред огромния въпрос - какво в действителност съставлява нашият организъм, машина или нещо друго? " написа професорът.
Статията на Консулов излиза когато са
показани най-ранните планове на индустриалните роботи
които към този момент са пуснати в произвеждане в Съединените щати. Този вид " роботи " съставляват рамо, което е моделирано върху кинетиката на човешкото рамо-ръка-китка, с цел да създават придвижвания като дърпане, побутване, натискате и покачване. Движенията се моделират посредством комутатор. През 1938 година Уилард Полард (който създава първия робот за отмерено боядисване) подава поръчка за патент на такова роботизирано рамо.
През 1937 година пък се появява първият програмируем робот от Грифит Тейлър. Две години по-късно - на Световното ревю през 1939 година, феновете виждат за първи път хуманоиден робот, прочут като Elektro, който можел да върви с гласова команда, да изговаря към 700 думи. Същата година ученият Конрад Цузе конструира първия програмируем електрически компютър, полагайки основата за построяването на хуманоидна машина, която през днешния ден всички назоваваме робот.
Любопитен факт още е, че през 1941 и 1942 година
Айзък Азимов формулира Трите закона на роботиката
и в процеса измисля думата " роботика ". През 1945 година Ваневар Буш разгласява As We May Think - есе, което изследва капацитета на електронната обработка на данни. Той предвижда възхода на компютрите, цифровите текстови процесори, разпознаването на глас и машинния превод. И виждаме, че всичко това през днешния ден е реалност. И освен, само че е даже част от всекидневието ни.
С появяването и на ChatGPT се доближихме напълно до най-смелите показа на учените-изобретатели от началото и средата на предишния век.
Да напомним, че хората стартират да проектират роботи, които да им оказват помощ в домакинската и селскостопанска работа доста преди индустриалната гражданска война. Такива машини, с които си служат в всекидневието, се появяват края на XVIII в. и се развиват доникъде на XIX в. Този блян да улесним живота си бележи повратната точка в човешката история, тъй като с помощта на всички тези джаджи, които през днешния ден ни оказват помощ, живеем с доста по-висок стандарт спрямо хората от преди двеста години, да вземем за пример.
През 1954 година в Съединени американски щати е създаден считаният за първи промишлен робот: хидравлична ръка, наречена Unimate, употребена за покачване на тежки товари, която е продадена на General Motors. През идващите години те създават още няколко версии на същия модел на компанията Unimation, които били въведени лека-полека в някои заводи основно в автомобилния бранш. Паралелно се появяват и първите мобилни индустриални роботи. През 1954 година Barrett Electronics Corporation извежда първото електрическо транспортно средство, което не изисква лидер - познаваме го като първото AGV (автономно ръководено транспортно средство). AGV получиха по-сложно държание през 80-те години с напредването на технологиите и още през 90-те години открихме AGV с доста по-прецизни датчици и лазери.
Кой е първият домакински робот?
Първият, или най-малко един от първите, е Hero, който публично влиза в магазините и в домовете на хората през 80-те години на предишния век. Роботът Hero бил публикуван в четири съществени типа - Hero 1 се употребявал за просветителни цели. Hero JR се употребявал повече за персонална приложимост и е първият наличен робот, който хората употребявали за стартирането на музика, като будилник, както и като персонален секретар за отбелязване на значими събития. Можел да " работи " даже като охранител на дома. В Hero 2000 обаче била включена и усъвършенствана програмируемост.
От 90-те години на предишния век към този момент познаваме роботиката такава, каквато я знаем през днешния ден. Благодарение на желанието на индивида да се усъвършенства и развива, както и да прави живота си по-лек и прелестен, през днешния ден следим развиването на технологиите, което, несъмнено, не е неприятно, стига да не попада технологията в неприятни ръце.
Интересното в тази ситуация със публикацията на проф. доктор Ст. Консулов в списание " Природа и Наука " от средата на 30-те години на предишния век е в това, че когато разяснява опцията за бъдещо развиване на технологията и на човечеството, той споделя: " Най-великото завладяване на човешкия талант би било, когато в миналото ние ще можем да създадем въпреки единствено една бактерия, която да не произлиза от друга като нея. Но въобще подозрително е дали в миналото изобщо науката ще може да стигне до там. Има нещо в организма, па бил той и най-простият, което безусловно убягва на средствата за проучване и на актуалната просвета. Онова, което ние можем да изследваме в живото създание, е " машината " в него. Но отвън тази машина остава неизяснено " нещо ", което точно прави от материята организъм, от тялото - човек, умишлено създание. Еднакво безпредметно е да отхвърляме значимостта на нашата фикция в каквито и да било форми. Трябва единствено да признаем нашето изтощение през днешния ден да проникнем в тази мистерия на природата, която мистерия обгръща и нас самите ", споделя проф. доктор Ст. Консулов.
Почти 100 години по-късно думите му звучат все по този начин настоящо. " Загадката " на природата за нас стои и продължава да предизвика мозъците на стотици учени по целия свят. А ние, вниквайки в историите от предишния век, си споделяме, че няма нищо ново под слънцето, откакто 90 година преди да пишем и четем тази публикация са се водили разногласия и диалози за роботите и тяхното бъдеще в нашия живот.
Дали и след още 90 години ще се водят такива диалози?
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ