ВАС се изправя пред капана заложен за Дунарит
„ Хората имат право да вършат всичко, което не е неразрешено от закона, а закон срещу лъжите няма “.
Този откъс от емблематичния разказ на Джоузеф Хелър „ Параграф 22 “, чието заглавие от дълго време се е трансформирало в синоним за неуместно деяние може да бъде съпоставен едно към едно със обстановката, в която към този момент четири години е вкаран оръжейният цех „ Дунарит “. И то от една офшорка с неразбираеми притежатели и с към този момент завършена бизнес история. Става дума за Регистрираната на Британски Вирджински острови - Viafot Limited, посредством българското й "представителство " - "Виафот Инвестмънт България " ЕООД, чийто краен "бенефициент " и действителен притежател се оказа юристът на депутата-бизнисмен от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов и която на всичкото от горната страна към този момент е заличена в правния мир като сдружение. Но съумява да оплете такава мрежа от правосъдни, прокурорски и институционални „ плетива “, че излаз от тях не се вижда.
Съвсем неотдавна следва (но надали ще е последният ) нов епизод от този меко казано
неуместен театър.
Безспорен „ принос “ към това „ плетиво “ даде Комисията за защита на конкуренцията, ръководена от а “ Юлия Ненкова. На тази институция й бе отредена ролята на...откровен слугинаж в описваната обстановка.
Стотици правосъдни каузи и безумни прокурорски обвинявания съпровождат проявеното от притежателят на компания "Емко " - Емилиян Гебрев "своеволие "да разшири бизнеса на компанията си (така както това се прави в естествените страни, измежду които сякаш се числи и нашата), без да се съобрази с „ началниците “ във върха на властта.
Преди година
вследствие на скърпен правосъден развой,
дирижиран от същата тази офшорка ( "Виафот Инвестмънт България "), която обратно на всевъзможни правила атакуваше предходното решение на Комисия за защита на конкуренцията (от 11 август 2016 г), обратно на всевъзможни правила за "съпричастност " към процеса, съумя да удържи победа. Инак в това решение ясно беше записано, че „ нотифицираната договорка, с която сдружението "Емко " придобива акции от капитала на русенското „ Дунарит “ АД, " не попада в обсега на чл.24, алинея 1 от Закона за защита на конкуренцията “. Или преведено на човешки език, това означаваше, че "Емко " може да изкупи акциите на "Дунарит след решението на Общото заседание на русенския оръжеен цех за нарастване на капитала.
Върховният административен съд си изми ръцете, като прати решението по проблема още веднъж в Комисия за защита на конкуренцията, само че този път с точни инструкции. Върховните съдии някак си проспаха обстоятелството, че „ жалбоподателят “ заявяваше своя "интерес " за провалянето на договорката, само с желанието за "проучване на пазара " за произвеждане на муниции, без да има данни той да е създал и една гайка някъде по света...Затова пък окончателно разпореди на антимонополното ведомство да „ премисли “ предходното си решение ( от 2016-а) и изиска да бъде направено ново "задълбочено изследване " на желанието на "Емко " да влезе като водещ акционер в русенския оръжеен цех.
И преди в. „ Банкеръ “ е писал, че хората на Юлия Ненкова бързо се поправят в сходни обстановки и като едни старателни прислужници, обслужващи нечии мераци, взеха, че се разбързаха да изпълнят "указанията " . Преписката беше формирана на 4 февруари предходната година и преди да е минал и месец - на 7 март, „ задълбоченият “ разбор беше подготвен. Комисията излезе с просторно двадесетстранично Определение ( № 315), в което същите тези добросъвестни служители, които единствено допреди няколко месеца бяха защитавали в съда предходното си решение (от 2016-а) с причини и обстоятелства, направиха нови "предварителни изводи ". В тах към този момент беше записано, че "концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на "Емко " ООД върху "Дунарит " АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция ". И по този метод на процедура „ отсвириха “ опцията военният цех да поеме по пътя на стабилизация и обновяване.
Естествено това решение на Комисията, което и до през днешния ден звучи повече от несъстоятелно, беше атакувано в съда от юристите на „ Емко “. Но както се споделя
прангите на завода са поставени,
най-малко до момента в който делото мине по стъргалото на всички правосъдни инстанции.
Сега Върховният административен съд е изправен пред алтернативата по какъв начин да се оправи с купищата основни нарушавания в съдопроизводството до този миг. Да не приказваме за погазването на прекалено много регламенти на Европейската общественост и решения на Европейската комисия, свързани с реализирането на централизация на сходни между тях производства за увеличение на конкурентноспособността им. И до ден сегашен някак безгрижно се подминава въпросът, по какъв начин общо 1800-те работещи в "Емко " и "Дунарит ", като обединена група ще открият "годсподстващото състояние " на пазара (каквато беше формулировката на КЗК), когато общо в седемте сдружения, които се трудят на този терен, хората са над 18 хиляди души.
Според формалните данни към предходната година, работещите в "Арсенал " са над 10 хиляди души, във ВМЗ "Сопот " те са над 5000, в "Аркус " - Лясковец, над 2500, в "Терем " и "Булармас " са към 300, а в "Максим " АД и "Електроапаратура " ЕООД - над 100. Преведено на човешки език, това значи, че от комисията са приели, че 10 на 100 от всички ангажирани с този вид продукция щели да открият "господство " над другите 90 на 100...?!
Да не приказваме
за другия очеизваждащ факт,
обвързван с проучването на общия пазарен дял на предприятията, които биха били наранени от тази централизация. От дадената много съответна информация за общия пазарен дял на "засегнатите " от концентрацията предприятия, според методиката на самата Комисия за защита на конкуренцията и от преценката единствено на петте най-големи участници на пазара, която Комисията е направила, се вижда, че на процедура централизация няма .
От образно приложена таблица в преписката по проблема, направена на база годишни финансови доклади, регистрирани в Търговския указател за интервала 2014-2017 година излиза наяве, че пазарният дял на обединената група ( "Емко " и "Дунарит ") имат дял 33.16% през 2014, само че той понижава доста до 2017 година, когато към този момент е 23.28 на 100?!
От всичко казано дотук и за най-непредубедения излиза наяве, че сметката на Комисията няма по какъв начин да е била точна - даже в случай че се базира на доктрина на вероятностите. Остава открит и въпросът, за какво и до през днешния ден юристите на компания "Емко “ са били лишени от достъп до всички материали по преписката, както от Комисията, по този начин и от съда. А тази загадъчност, облечена във витиеватото пояснение на „ разпоредбите за достъп “ на процедура се слагат основни пречки пред правото им на отбрана.
Да не приказваме, че според чл.55,ал.3 от Закона за защита на конкуренцията е записано ясно, че „ материали, посочени като съдържащи индустриална или друга предпазена от Закона загадка, могат да бъдат разкрити и употребявани от комисията, ако са от значително значение за доказване на нарушаването или за практикуване на правото на отбрана на ответната страна “...
И не на последно място
би трябвало да отбележим, че някак необяснимо остава пренебрегването на обстоятелството, че според наредбата на чл.24 от Закона за защита на конкуренцията, при преценката от значително значение са оборотите на предприятията-участници в концентрацията, които географски могат да бъдат разпределени към територията на Република България. Географското систематизиране на оборота съответствува с мястото, където се прави присъщата активност по осъществяване на съответния контракт и където продуктът фактически е доставен на клиента ( т.196 и т.197 от Консолидираното юрисдикционно уведомление на Европейската комисия, според Регламент ( ЕО) № 139 от 2004 година на Съвета по отношение на контрола върху централизация сред предприятия ).
В този смисъл са и решенията на Европейската комисия по няколко каузи, свързани с проблеми, при които би трябвало да се има в поради точно „ точката на продажба “. А както самата Комисия за защита на конкуренцията е показала „ реализацията на специфична продукция (бел.ред - на двете дружества) е отвън територията на Република България и Европейски Съюз “...?!
Това на процедура приказва, че хората на Ненкова са стигнали до извода, че няма по какъв начин освен това състояние да бъдат достигнати праговете на произвеждане, които биха основали казуса с„ господстващото състояние на пазара “, само че някак са решили да "пропуснат " този факт, с цел да „ изсмучат “ от пръстите си предоставеното им решение.
А за всички е ясно, че продукцията на тези две компании не остава в страната. И на най-незапознатите с тематиката е ясно, че 95 на 100 от нея се изнася за трети страни и то с посредничеството на държавната компания „ Кинтекс “, която подписва договорите на равнище държавни управления на съответните страни...?!
При всичко казано дотук в този момент се чака решението на висшите съдии, които ще потвърдят (или пък не) дали Решението им ще бъде учредено на същинското право и какъв брой самостоятелна (или пък не) е правосъдната ни система. И какъв брой "заклещен " (или пък не) е Върховният административен съд?!
Този откъс от емблематичния разказ на Джоузеф Хелър „ Параграф 22 “, чието заглавие от дълго време се е трансформирало в синоним за неуместно деяние може да бъде съпоставен едно към едно със обстановката, в която към този момент четири години е вкаран оръжейният цех „ Дунарит “. И то от една офшорка с неразбираеми притежатели и с към този момент завършена бизнес история. Става дума за Регистрираната на Британски Вирджински острови - Viafot Limited, посредством българското й "представителство " - "Виафот Инвестмънт България " ЕООД, чийто краен "бенефициент " и действителен притежател се оказа юристът на депутата-бизнисмен от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов и която на всичкото от горната страна към този момент е заличена в правния мир като сдружение. Но съумява да оплете такава мрежа от правосъдни, прокурорски и институционални „ плетива “, че излаз от тях не се вижда.
Съвсем неотдавна следва (но надали ще е последният ) нов епизод от този меко казано
неуместен театър.
Безспорен „ принос “ към това „ плетиво “ даде Комисията за защита на конкуренцията, ръководена от а “ Юлия Ненкова. На тази институция й бе отредена ролята на...откровен слугинаж в описваната обстановка.
Стотици правосъдни каузи и безумни прокурорски обвинявания съпровождат проявеното от притежателят на компания "Емко " - Емилиян Гебрев "своеволие "да разшири бизнеса на компанията си (така както това се прави в естествените страни, измежду които сякаш се числи и нашата), без да се съобрази с „ началниците “ във върха на властта.
Преди година
вследствие на скърпен правосъден развой,
дирижиран от същата тази офшорка ( "Виафот Инвестмънт България "), която обратно на всевъзможни правила атакуваше предходното решение на Комисия за защита на конкуренцията (от 11 август 2016 г), обратно на всевъзможни правила за "съпричастност " към процеса, съумя да удържи победа. Инак в това решение ясно беше записано, че „ нотифицираната договорка, с която сдружението "Емко " придобива акции от капитала на русенското „ Дунарит “ АД, " не попада в обсега на чл.24, алинея 1 от Закона за защита на конкуренцията “. Или преведено на човешки език, това означаваше, че "Емко " може да изкупи акциите на "Дунарит след решението на Общото заседание на русенския оръжеен цех за нарастване на капитала.
Върховният административен съд си изми ръцете, като прати решението по проблема още веднъж в Комисия за защита на конкуренцията, само че този път с точни инструкции. Върховните съдии някак си проспаха обстоятелството, че „ жалбоподателят “ заявяваше своя "интерес " за провалянето на договорката, само с желанието за "проучване на пазара " за произвеждане на муниции, без да има данни той да е създал и една гайка някъде по света...Затова пък окончателно разпореди на антимонополното ведомство да „ премисли “ предходното си решение ( от 2016-а) и изиска да бъде направено ново "задълбочено изследване " на желанието на "Емко " да влезе като водещ акционер в русенския оръжеен цех.
И преди в. „ Банкеръ “ е писал, че хората на Юлия Ненкова бързо се поправят в сходни обстановки и като едни старателни прислужници, обслужващи нечии мераци, взеха, че се разбързаха да изпълнят "указанията " . Преписката беше формирана на 4 февруари предходната година и преди да е минал и месец - на 7 март, „ задълбоченият “ разбор беше подготвен. Комисията излезе с просторно двадесетстранично Определение ( № 315), в което същите тези добросъвестни служители, които единствено допреди няколко месеца бяха защитавали в съда предходното си решение (от 2016-а) с причини и обстоятелства, направиха нови "предварителни изводи ". В тах към този момент беше записано, че "концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на "Емко " ООД върху "Дунарит " АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция ". И по този метод на процедура „ отсвириха “ опцията военният цех да поеме по пътя на стабилизация и обновяване.
Естествено това решение на Комисията, което и до през днешния ден звучи повече от несъстоятелно, беше атакувано в съда от юристите на „ Емко “. Но както се споделя
прангите на завода са поставени,
най-малко до момента в който делото мине по стъргалото на всички правосъдни инстанции.
Сега Върховният административен съд е изправен пред алтернативата по какъв начин да се оправи с купищата основни нарушавания в съдопроизводството до този миг. Да не приказваме за погазването на прекалено много регламенти на Европейската общественост и решения на Европейската комисия, свързани с реализирането на централизация на сходни между тях производства за увеличение на конкурентноспособността им. И до ден сегашен някак безгрижно се подминава въпросът, по какъв начин общо 1800-те работещи в "Емко " и "Дунарит ", като обединена група ще открият "годсподстващото състояние " на пазара (каквато беше формулировката на КЗК), когато общо в седемте сдружения, които се трудят на този терен, хората са над 18 хиляди души.
Според формалните данни към предходната година, работещите в "Арсенал " са над 10 хиляди души, във ВМЗ "Сопот " те са над 5000, в "Аркус " - Лясковец, над 2500, в "Терем " и "Булармас " са към 300, а в "Максим " АД и "Електроапаратура " ЕООД - над 100. Преведено на човешки език, това значи, че от комисията са приели, че 10 на 100 от всички ангажирани с този вид продукция щели да открият "господство " над другите 90 на 100...?!
Да не приказваме
за другия очеизваждащ факт,
обвързван с проучването на общия пазарен дял на предприятията, които биха били наранени от тази централизация. От дадената много съответна информация за общия пазарен дял на "засегнатите " от концентрацията предприятия, според методиката на самата Комисия за защита на конкуренцията и от преценката единствено на петте най-големи участници на пазара, която Комисията е направила, се вижда, че на процедура централизация няма .
От образно приложена таблица в преписката по проблема, направена на база годишни финансови доклади, регистрирани в Търговския указател за интервала 2014-2017 година излиза наяве, че пазарният дял на обединената група ( "Емко " и "Дунарит ") имат дял 33.16% през 2014, само че той понижава доста до 2017 година, когато към този момент е 23.28 на 100?!
От всичко казано дотук и за най-непредубедения излиза наяве, че сметката на Комисията няма по какъв начин да е била точна - даже в случай че се базира на доктрина на вероятностите. Остава открит и въпросът, за какво и до през днешния ден юристите на компания "Емко “ са били лишени от достъп до всички материали по преписката, както от Комисията, по този начин и от съда. А тази загадъчност, облечена във витиеватото пояснение на „ разпоредбите за достъп “ на процедура се слагат основни пречки пред правото им на отбрана.
Да не приказваме, че според чл.55,ал.3 от Закона за защита на конкуренцията е записано ясно, че „ материали, посочени като съдържащи индустриална или друга предпазена от Закона загадка, могат да бъдат разкрити и употребявани от комисията, ако са от значително значение за доказване на нарушаването или за практикуване на правото на отбрана на ответната страна “...
И не на последно място
би трябвало да отбележим, че някак необяснимо остава пренебрегването на обстоятелството, че според наредбата на чл.24 от Закона за защита на конкуренцията, при преценката от значително значение са оборотите на предприятията-участници в концентрацията, които географски могат да бъдат разпределени към територията на Република България. Географското систематизиране на оборота съответствува с мястото, където се прави присъщата активност по осъществяване на съответния контракт и където продуктът фактически е доставен на клиента ( т.196 и т.197 от Консолидираното юрисдикционно уведомление на Европейската комисия, според Регламент ( ЕО) № 139 от 2004 година на Съвета по отношение на контрола върху централизация сред предприятия ).
В този смисъл са и решенията на Европейската комисия по няколко каузи, свързани с проблеми, при които би трябвало да се има в поради точно „ точката на продажба “. А както самата Комисия за защита на конкуренцията е показала „ реализацията на специфична продукция (бел.ред - на двете дружества) е отвън територията на Република България и Европейски Съюз “...?!
Това на процедура приказва, че хората на Ненкова са стигнали до извода, че няма по какъв начин освен това състояние да бъдат достигнати праговете на произвеждане, които биха основали казуса с„ господстващото състояние на пазара “, само че някак са решили да "пропуснат " този факт, с цел да „ изсмучат “ от пръстите си предоставеното им решение.
А за всички е ясно, че продукцията на тези две компании не остава в страната. И на най-незапознатите с тематиката е ясно, че 95 на 100 от нея се изнася за трети страни и то с посредничеството на държавната компания „ Кинтекс “, която подписва договорите на равнище държавни управления на съответните страни...?!
При всичко казано дотук в този момент се чака решението на висшите съдии, които ще потвърдят (или пък не) дали Решението им ще бъде учредено на същинското право и какъв брой самостоятелна (или пък не) е правосъдната ни система. И какъв брой "заклещен " (или пък не) е Върховният административен съд?!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ