Защо празнуваме Рождество Христово на 25 декември
Хората чакали Второто пришествие 500 година след раждането на Спасителя Папа Йоан I поръчал на Дионисий Малки да сътвори нов календар Anno Mundi за началото на " новата епоха "
Честването на празника Рождество Христово стартира от IV в. Самата дата 25 декември не е обвързвана с действителната дата на Христово рождение, само че през първите епохи след Христа по кое време да се чества е бил въпрос на не един от църковните създатели. Един от най-ранните текстове, достигнали до наше време, е на св. Климент Александрийски, който загатва датата 20 май. Денят 25 декември се открива в Римската черква при започване на IV в. Първото удостоверение, което откриваме, е така наречен " Календар на Филокал " (ок. 336 г.).
-->
Името на един римски духовник обаче е обвързвано със основаването на календар, както и слагането на дата, на която да се празнува празника Рождество Христово. Монахът се споделя Дионисий Малки и живял в интервала към 470-540 година Той се счита за учредител на летоброенето, употребяващо като база рождението на Христос - началото на новата епоха.
Монахът се заема с това смирение по предписание на римския папа Йоан I и през 525 година сформира пасхалните таблици. Отказвайки се от дотогавашното летоброене, започващо от първата година на ръководството на жестокия гонител на християните - римският император Диоклециан, духовник Дионисий предлага нова система за отчитане на годините. При нея той изхожда от схващането, че Спасителят е почнал да проповядва когато е бил на към 30 години и че разпятието Му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на ръководството на император Тиберий. Използвайки към този момент съществуващата методика за пресмятане на датата на Пасха благодарение на слънчевия и лунния календар, той открива, че
възкресението на Христос се е състояло на 25 март 31 година - регистрирана от неговото Рождество
През 8 - 9 век летоброенето, въведено от Дионсиий Малки, ведно с възходящото въздействие на Средновековната Католическа черква, се популяризира в страните от Западна Европа и дружно с неговите пасхалните таблици последователно получава навсякъде приложение. Монах Дионсий Малки е прочут и като събирател на църковно-правни документи (до Халкедонския събор през 451 година).
Съществуват исторически сведения, които подсказват желанието на Дионисий да размени годините на Диоклециан с календар, учреден на Христовото рождение. Целта е била да се попречи на хората да имат вяра в идния завършек на света, тъй като по това време някои считат, че Второто пришествие и краят на света ще настъпят 500 години след раждането на Спасителя. Календарът Anno Mundi стартира със основаването на света въз основа на информация в гръцката Септуагинт. Смятало се, че съгласно календара Anno Mundi
Спасителят е роден през 5500 година след основаването на света
През VII в. опит да бъде употребявано Дионисиевото летоброене прави папа Бонифаций IV. През VIII-IХ в. то може да се срещне в документите на разнообразни страни в Западна Европа, написа историкът Венцислав Каравълчев. През Х в. християнското летоброене се среща в документи на папа Йоан ХIII (965-972 г.), само че едвам от времето на папа Евгений IV, от 1431 година, така наречен епоха от Рождество Христово се употребява постоянно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската епоха била указвана и годината от " сътворението на света ".
Източната черква дълго време заобикаля да употребява откритието на Дионисий Малки, а разногласията в Константинопол за това по кое време се е родил Христос, не престават даже до края на ХтV в. Разбира се, както на Запад, по този начин и на Изток е имало изключения. Проблемът с определянето не просто на датата, само че даже и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от обстоятелството, че създателите на Новия завет не употребяват настоящия тогава в империята Римски календар. Те регистрират годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възобновяване на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто броене на популацията, осъществено при император Август, началото на ръководството на император Тиберий. Датите надлежно се регистрират по празничните дни на юдейската вяра, а седмиците - по седемдневната библейска седмица, която евреите заимстват от вавилонците по време на плена.
Римският духовник Дионисий Малки се пробва да събере и заключи всички сведения за времето, през което се ражда Христос, който става вододел на две столетия - тази на остарялото и новото човечество, надали си дава сметка пред каква неразрешима задача се изправя. В началото на ттт в. св. Ириней Лионски и Тертулиан смятат, че Христос се е родил през 41 година от ръководството на Август. Църковният историк Евсевий Кесарийски счита, че Христос се е родил през 42 година от ръководството на Август и през 28 година от властването му над Египет.
Към цялото това хронологично комплициране Дионисий Малки прибавя и една своя неточност от една спомагателна година. По негово време Рим не употребява цифрата 0, по този начин новото леточислене автоматизирано се трансферира от 1 година до Р.Хр. на 1 година от (след) Р. Хр. Според най-известните и съществени научни писания по въпроса за годината на Христовото раждане, то тя ще варира в един интервал от десетина години, като най-ранната година, в която това може да се е случило, е 12 година преди Р.Хр., а най-късната - 4 и даже 3-2 година до Р. Хр.
По сходен метод стои и въпросът с общоприетата през днешния ден унифицирана дата на Христовото Рождество - 25 декември, която също е условна и се базира на догатки и частни отзиви от ранното църковно поверие.
Любопитен факт е, че по-голямата част от Британската черква приема Дионисиевите таблици след Синода в Уитби през 664 година, който се съгласи, че остарелият английски способ би трябвало да бъде отритнат в интерес на римския. Някои обособени църкви и манастири отхвърлят да го одобряват, като последният от тях най-сетне го приема при започване на X век. След публикуването на първата франкска акомодация на църковния историк св. Беда Достопочтени, и църквата на франките приема в края на 8 век летоброенето на духовник Дионисий Малки.
Която и да е точната дата на Христовото Рождение, то смисълът от честването на това превелико събитие е от най-важно значение.
С този празник стартира избавителното дело, озарило света със светлината на познанието
И както пее Църквата в този ден: " Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения, и земята сервира на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - тъй като поради нас се роди Младенец - Предвечният Бог ".
Честването на празника Рождество Христово стартира от IV в. Самата дата 25 декември не е обвързвана с действителната дата на Христово рождение, само че през първите епохи след Христа по кое време да се чества е бил въпрос на не един от църковните създатели. Един от най-ранните текстове, достигнали до наше време, е на св. Климент Александрийски, който загатва датата 20 май. Денят 25 декември се открива в Римската черква при започване на IV в. Първото удостоверение, което откриваме, е така наречен " Календар на Филокал " (ок. 336 г.).
-->
Името на един римски духовник обаче е обвързвано със основаването на календар, както и слагането на дата, на която да се празнува празника Рождество Христово. Монахът се споделя Дионисий Малки и живял в интервала към 470-540 година Той се счита за учредител на летоброенето, употребяващо като база рождението на Христос - началото на новата епоха.
Монахът се заема с това смирение по предписание на римския папа Йоан I и през 525 година сформира пасхалните таблици. Отказвайки се от дотогавашното летоброене, започващо от първата година на ръководството на жестокия гонител на християните - римският император Диоклециан, духовник Дионисий предлага нова система за отчитане на годините. При нея той изхожда от схващането, че Спасителят е почнал да проповядва когато е бил на към 30 години и че разпятието Му е било в навечерието на юдейската Пасха по време на ръководството на император Тиберий. Използвайки към този момент съществуващата методика за пресмятане на датата на Пасха благодарение на слънчевия и лунния календар, той открива, че
възкресението на Христос се е състояло на 25 март 31 година - регистрирана от неговото Рождество
През 8 - 9 век летоброенето, въведено от Дионсиий Малки, ведно с възходящото въздействие на Средновековната Католическа черква, се популяризира в страните от Западна Европа и дружно с неговите пасхалните таблици последователно получава навсякъде приложение. Монах Дионсий Малки е прочут и като събирател на църковно-правни документи (до Халкедонския събор през 451 година).
Съществуват исторически сведения, които подсказват желанието на Дионисий да размени годините на Диоклециан с календар, учреден на Христовото рождение. Целта е била да се попречи на хората да имат вяра в идния завършек на света, тъй като по това време някои считат, че Второто пришествие и краят на света ще настъпят 500 години след раждането на Спасителя. Календарът Anno Mundi стартира със основаването на света въз основа на информация в гръцката Септуагинт. Смятало се, че съгласно календара Anno Mundi
Спасителят е роден през 5500 година след основаването на света
През VII в. опит да бъде употребявано Дионисиевото летоброене прави папа Бонифаций IV. През VIII-IХ в. то може да се срещне в документите на разнообразни страни в Западна Европа, написа историкът Венцислав Каравълчев. През Х в. християнското летоброене се среща в документи на папа Йоан ХIII (965-972 г.), само че едвам от времето на папа Евгений IV, от 1431 година, така наречен епоха от Рождество Христово се употребява постоянно в документите на папската канцелария. Паралелно с християнската епоха била указвана и годината от " сътворението на света ".
Източната черква дълго време заобикаля да употребява откритието на Дионисий Малки, а разногласията в Константинопол за това по кое време се е родил Христос, не престават даже до края на ХтV в. Разбира се, както на Запад, по този начин и на Изток е имало изключения. Проблемът с определянето не просто на датата, само че даже и на годината, през която се ражда Спасителят Иисус Христос, идва от обстоятелството, че създателите на Новия завет не употребяват настоящия тогава в империята Римски календар. Те регистрират годините по някои значими и известни за епохата им събития като началото на възобновяване на Йерусалимския храм при Ирод Велики, второто броене на популацията, осъществено при император Август, началото на ръководството на император Тиберий. Датите надлежно се регистрират по празничните дни на юдейската вяра, а седмиците - по седемдневната библейска седмица, която евреите заимстват от вавилонците по време на плена.
Римският духовник Дионисий Малки се пробва да събере и заключи всички сведения за времето, през което се ражда Христос, който става вододел на две столетия - тази на остарялото и новото човечество, надали си дава сметка пред каква неразрешима задача се изправя. В началото на ттт в. св. Ириней Лионски и Тертулиан смятат, че Христос се е родил през 41 година от ръководството на Август. Църковният историк Евсевий Кесарийски счита, че Христос се е родил през 42 година от ръководството на Август и през 28 година от властването му над Египет.
Към цялото това хронологично комплициране Дионисий Малки прибавя и една своя неточност от една спомагателна година. По негово време Рим не употребява цифрата 0, по този начин новото леточислене автоматизирано се трансферира от 1 година до Р.Хр. на 1 година от (след) Р. Хр. Според най-известните и съществени научни писания по въпроса за годината на Христовото раждане, то тя ще варира в един интервал от десетина години, като най-ранната година, в която това може да се е случило, е 12 година преди Р.Хр., а най-късната - 4 и даже 3-2 година до Р. Хр.
По сходен метод стои и въпросът с общоприетата през днешния ден унифицирана дата на Христовото Рождество - 25 декември, която също е условна и се базира на догатки и частни отзиви от ранното църковно поверие.
Любопитен факт е, че по-голямата част от Британската черква приема Дионисиевите таблици след Синода в Уитби през 664 година, който се съгласи, че остарелият английски способ би трябвало да бъде отритнат в интерес на римския. Някои обособени църкви и манастири отхвърлят да го одобряват, като последният от тях най-сетне го приема при започване на X век. След публикуването на първата франкска акомодация на църковния историк св. Беда Достопочтени, и църквата на франките приема в края на 8 век летоброенето на духовник Дионисий Малки.
Която и да е точната дата на Христовото Рождение, то смисълът от честването на това превелико събитие е от най-важно значение.
С този празник стартира избавителното дело, озарило света със светлината на познанието
И както пее Църквата в този ден: " Девицата през днешния ден ражда Свръхестествения, и земята сервира на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - тъй като поради нас се роди Младенец - Предвечният Бог ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ