Учителката от Битоля, която ни подари кино
Ходили ли сте в кино „ Влайкова “? Намира се в София на ул. „ Иван Асен II “. А кой филм гледахте там?
Днес няма да си приказваме за филми обаче, а за нещо даже още по-вълнуващо. Коя е дамата, дала името си на киното, издигнато преди 92 години? Каква е била тя? Каква е нейната история?
Тя се споделя Мария. Родена е в Битоля. Завършва Старозагорската гимназия, след което отпътува за Македония, където шест години работи като учителка. Преподава в Охрид, Битоля и Солун.
Мария Влайкова е третата брачна половинка на Тодор Влайков. Да, същият оня Влайков – известният български публицист, политик и държавник, за който няма по какъв начин да не сте чували. Мария, подкрепена от брачна половинка си, прави нещо, което за тогавашното време – 20-те години на предишния век, е равнозначно на взор в бъдещето. Защото Мария си има фантазия. И религия в нея. И порив.
Мария Влайкова е умна жена с ползи в региона на киното, литературата, театъра, операта. Убедена е в просветителната роля на изкуството, изключително има вяра в силата на киното като инструмент за култура. Ето какво написа тя в наследството си от февруари 1926 година:
„ Големият триумф на кинематографа – рационално организиран и следен, който може освен да достави висша естетическа приятност, само че може да служи за образование на младото потомство и на народа, зароди у мене концепцията помощта, която имах предпочитание да окажа на театралното дело у нас, а посредством туй и на националната култура, да се свърже със основаването на един народновъзпитателен кинематограф. “
И... Мария взема решение да построи кино. Дори успява. Една жена в България преди близо век!
Строежа на постройката Мария и Тодор Влайкови стартират през 1925 година на лично място с повърхност от 465 кв.м. Салонът е застроен на повърхност от 330 кв.м, има 400 места, сцена, както и четири дребни гримьорни. Планиран е и втори етаж, предопределен за читалище. Читалището след време в действителност е издигнато над киното, наречено е „ Антон Страшимиров “.
На 26 ноември 1925 година Мария Влайкова оповестява на Министерство на науката и просветата, че желае да даде салона, който ще бъде подготвен напролет на 1926 година, за устройване на училищен кинематограф. Дарението тя оформя няколко месеца по-късно със наследство. Условията са след гибелта й салонът да стане благосъстоятелност на МНП, а от получаваните доходи то да подкрепя театралното дело, като устоя в чужбина шестима от най-даровитите български актьори, трима от които да бъдат от Македония.
Между определените актьори би трябвало да има оперни певица и певец, трагични актриса и актьор, както и публицист, който да написа „ национални исторически драми “. Последният би трябвало да се усъвършенства в региона на филмовото изкуство за „ да се възпроизведе на филм цялото българско минало още от епохата на Симеона, Самуила, Асеновата и други светли епохи; всички монументи, замъци и манастири и ние да представим пред непознатия свят и бъдещето наше потомство историята на нашето родно място, на остаряла, велика България “. Всички претенденти би трябвало да бъдат
Днес няма да си приказваме за филми обаче, а за нещо даже още по-вълнуващо. Коя е дамата, дала името си на киното, издигнато преди 92 години? Каква е била тя? Каква е нейната история?
Тя се споделя Мария. Родена е в Битоля. Завършва Старозагорската гимназия, след което отпътува за Македония, където шест години работи като учителка. Преподава в Охрид, Битоля и Солун.
Мария Влайкова е третата брачна половинка на Тодор Влайков. Да, същият оня Влайков – известният български публицист, политик и държавник, за който няма по какъв начин да не сте чували. Мария, подкрепена от брачна половинка си, прави нещо, което за тогавашното време – 20-те години на предишния век, е равнозначно на взор в бъдещето. Защото Мария си има фантазия. И религия в нея. И порив.
Мария Влайкова е умна жена с ползи в региона на киното, литературата, театъра, операта. Убедена е в просветителната роля на изкуството, изключително има вяра в силата на киното като инструмент за култура. Ето какво написа тя в наследството си от февруари 1926 година:
„ Големият триумф на кинематографа – рационално организиран и следен, който може освен да достави висша естетическа приятност, само че може да служи за образование на младото потомство и на народа, зароди у мене концепцията помощта, която имах предпочитание да окажа на театралното дело у нас, а посредством туй и на националната култура, да се свърже със основаването на един народновъзпитателен кинематограф. “
И... Мария взема решение да построи кино. Дори успява. Една жена в България преди близо век!
Строежа на постройката Мария и Тодор Влайкови стартират през 1925 година на лично място с повърхност от 465 кв.м. Салонът е застроен на повърхност от 330 кв.м, има 400 места, сцена, както и четири дребни гримьорни. Планиран е и втори етаж, предопределен за читалище. Читалището след време в действителност е издигнато над киното, наречено е „ Антон Страшимиров “.
На 26 ноември 1925 година Мария Влайкова оповестява на Министерство на науката и просветата, че желае да даде салона, който ще бъде подготвен напролет на 1926 година, за устройване на училищен кинематограф. Дарението тя оформя няколко месеца по-късно със наследство. Условията са след гибелта й салонът да стане благосъстоятелност на МНП, а от получаваните доходи то да подкрепя театралното дело, като устоя в чужбина шестима от най-даровитите български актьори, трима от които да бъдат от Македония.
Между определените актьори би трябвало да има оперни певица и певец, трагични актриса и актьор, както и публицист, който да написа „ национални исторически драми “. Последният би трябвало да се усъвършенства в региона на филмовото изкуство за „ да се възпроизведе на филм цялото българско минало още от епохата на Симеона, Самуила, Асеновата и други светли епохи; всички монументи, замъци и манастири и ние да представим пред непознатия свят и бъдещето наше потомство историята на нашето родно място, на остаряла, велика България “. Всички претенденти би трябвало да бъдат
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ