Хищникът Моето си е мое, и твоето също е мое.“

Хищникът

„ Моето си е мое, и твоето също е мое. “

Можеш да разказваш на хората за злото, да правиш страшни филми, да пишеш за рискови персони. Но до момента в който в действителност не попаднеш в наличието на злото, не го познаваш същински – не и на надълбоко психическо равнище. 

Хищниците действително имат единствено една цел – да експлоатират. Те вършат неща, които за нас са немислими, освен това постоянно и с лекост. Живеят, с цел да плячкосват, обират, тормозят или унищожават. Докато множеството от нас слагат в центъра на живота си връзките с другите и достиженията, към които се стремят, хищниците се концентрират върху опциите да употребяват хората, местата и обстановките за лична полза. До огромна степен държанието им се ръководи от тази изначална конфигурация.

Те не мислят по метода, по който го вършим ние. Нас ни е грижа за другите. Те или се преструват, че ги е грижа, или просто не им пука. Ние се считаме за равни между тях. Те ни виждат или като благоприятни условия, или като трудности пред задоволяването на потребностите си. Ако имат потребност от кола, си открадват. Ако имат потребност от секс, ви изнасилват. Ако им трябват пари, обират банковата сметка на баба ви и дядо ви. Ако оцелеете след до момента с подобен субект, част от вас въпреки всичко умира – доверието, самоуважението, достолепието или доверието ви в другите.

Нашата доверчива природа ни слага в неизгодно състояние по отношение на тези персони, защото те са свободни от прочувствени привързаности, съвест, морал, правила или нравственос. За тях в живота няма знаци „ Стоп “. Правилата, регулациите, възбраните, ключалките или оградите са просто неудобства, които би трябвало да бъдат преодолени. И защото вие и аз играем по разпоредбите, те ни считат за мухльовци, за загубеняци или ни презират като почтени единствено за оскърбление, подбив, малтретиране, а може би и за елиминиране.

Така че, до момента в който ние се занимаваме с почтен труд, с цел да реализираме триумф, хищниците мерят своя триумф по това до каква степен добре ни употребяват. Изключително умели в откриването на недостатъци, те вземат на мерника си уязвимите, наранените, страдащите, лековерните, податливите, прекомерно младите или тези, които не могат да се защитят. И след това се нахвърлят – понякога изискано, а различен път с дива свирепост.

Когато мислите за хищниците, представете си вихър или торнадо – мощна мощ, която може да остави зад себе си голяма съсипия и човешко страдалчество. Покрай всеки, който тази персона наранява директно, доста други биват наранени непряко – всеки родственик, съпруг/а, дете и другар на жертвите страда. Децата, унизени от див звяр, може да пораснат като травматизирани възрастни или самите те да стартират да злоупотребяват с другите и може да ги последват още генерации. Семейството и приятелите на хищника може да страдат от публичното неодобрение, позор или финансови ограничения. Съпругата на Бърнард Мейдоф е понасяла насмешки, заплювали са я и са я изолирали вследствие на неговата присъда за машинация на вложители с милиарди долари. Две години след ареста на Мейдоф синът му Марк се обеси – не можа да живее с „ мъчението “ от постъпката на татко си и от това, че смятаха и него за забъркан.

Иска ми се да кажа, че сега или в бъдеще към вас няма или няма да има див звяр, само че по всяка възможност или има, или ще се появи. Но с малко знания имате по-голям късмет да идентифицирате тези рискови персони, които безсърдечно предрешават бъдещето ни без наше единодушие. Казвам това не с цел да ви сплаша, а с цел да изостря вниманието ви, тъй като вие сигурно сте попаднали във фокуса на тяхното. Да оцелеете значи да знаете какво съставляват те и по какъв начин се държат, с цел да ги избягвате.

~ Поведението на хищника

Поведението на хищниците може да е нюансирано и мъчно за разкриване, в случай че не знаете защо да внимавате. Могат да бъдат интелигентни, другарски настроени, привлекателни, тихи, затворени, да нарушават разпоредбите или да имат какви ли не други характерности. Това, че е сполучлив, че има другари или че заема високо състояние, не пречи на някого да бъде див звяр – урок, който преподавателите в университета „ Пен Стейт “, спортистите, възпитаниците и студентите научили от многочислените присъди против Джери Сандъски за полова корист с деца и който приятелите и сътрудниците на Бърни Мейдоф научили след разкриването на колосалната му лъжлива скица.

Тези човеци непрекъснато имат едно мислено, те са манипулативни и нападателни хищници. Когато прочетете за някого, който точно е възнамерявал и направил закононарушение, който е дебнал и следил жертвата си, който е правил престъпни действия дълго време, който е пътувал на огромни дистанции, с цел да извърши противозаконни дейности, който е възнамерявал комплицирани лъжливи схеми, значи четете за див звяр. По сходен метод, когато чуете за някого, който непрекъснато си има проблеми със закона, който е сериен изнасилвач, рецидивист или пък крои схеми по какъв начин да открадне пари от другите, значи слушате за див звяр.

Очаквайте от хищниците постоянно да сменят работата си, проектите си, да не изплащат задълженията си, да провалят или да поставят завършек на взаимоотношения, да разочароват близките или да се възползват от тях и да бягат от отговорност. Очаквайте от тях да нарушават законите, да предават доверието на близките, да вземат каквото не е тяхно и да карат другите да изпитват болежка, да ги трансформират в жертви, да ги нараняват и даже да ги убиват. Очаквайте го. Ако прочетете тази глава, недейте да смятате, че някой подобен ще се промени към по-добро или пък няма да ви нарани. Ние знаем, че те ще сторят зло. Не можем да предвидим единствено кого или какво ще вземат на мерника си.

Хищниците постоянно имат повърхностни знания по доста въпроси, които употребяват, с цел да впечатлят или да оплетат в мрежите си своите жертви. Те обичат да управляват хората като марионетки: да очароват децата с играчки или бонбони, да примамват онлайн дами на срещи, да молят млади девойки или момчета да им „ оказват помощ “ или да манипулират хората да се разделят с парите си. Те са специалисти да накарат другите да им имат доверие.

Подобно на другите рискови персони в тази книга, държанието на хищника покрива необятен набор. Някои си остават в по-безобидната му част: те правят рисковани неща, постоянно нарушават законите и разпоредбите. Може да мамят в връзките си с другите или постоянно да си имат проблеми със закона поради дребни закононарушения.

Но има и такива, които са толкоз патологични, толкоз необуздани, че няма нещо, което да не се опитат или да не създадат, стига да им харесва. Джон Едуардс Робинсън е ренесансов човек, по този начин да се каже – истински бизнесмен в хищничеството: наказан лъжец, апаш, измамник, грабител и садистичен сериен палач, наказан в Канзас през 2003 година за три убийства. Смята се, че той е първият сериен палач, употребявал интернет, с цел да примамва жертвите си и садистично да ги убива. Той е образец за абсолютния див звяр – многостранна и същински рискова персона.

Ние четем или чуваме за рисковите хищници, само че в по-голямата си част хищниците си остават незабелязани, тъй като са сполучливи в това, което вършат, или просто тъй като не ги рапортуват в полицията. Но без значение къде в спектъра попадат – в по-безобидната или в по-опасната му част, те споделят с нас една съответна линия – могат да се учат от грешките и опита си и по този начин да дръзват да правят още повече несгоди. 

Хищниците може да се разграничават по обхват, мащаб и специфики, само че всички те споделят някои общи черти: вземат, само че не дават, излагат другите на риск, коравосърдечни и презрителни са и не ги е грижа за другите, даже за околните им.

~ Без емпатия, без скрупули, без съвест

Хищниците не усещат естествени страсти. Те не схващат страданието на другите. Емпатията им е непозната. Техните страсти нормално са повърхностни или изкуствени и себични. Те могат да трансфорат в жертви хората, които ги обичат, пазят ги и са великодушни с тях. Нашето неведение или злощастие е опция за тях. Някой трагичен разведен човек или скърбяща вдовица са чудесна плячка. Някое доверчиво или неглижирано дете е секс играчка, която може да бъде примамена с храна и джунджурии. Туристите и имигрантите са лесна цел за кражба или откуп. Всеки, който е доверчив или се намира в усложнение, все едно носи надпис „ Възползвай се от мен “. Някое естествено злополучие е опрощение да се създадат подправени уеб сайтове за дарения. Списъкът е безконечен.

Ако хищниците почувстват виновност, тя е преходна и не ги възпира, тъй като те не се учат от страданието, което предизвикват – не изпитват разкайване. За да може човек да почувства виновност, той би трябвало да поеме отговорността за дейностите си.

Но хищниците живеят, с цел да се възползват, а не с цел да поемат отговорност, като избират да упрекват възпитанието си, неприятните си шефове, неприятния шанс, порнографията или каквото и който им попадне, с цел да се измъкнат – включително и жертвата. Джоди Арайъс обвинила приятеля си, че я принудил да го следи, да му звъни непрекъснато, да го откри, да го намушка неведнъж с нож, да го простреля и съвсем да му отреже главата. Според нея повода не е в това, че тя е неустойчив, егоистичен див звяр, който не може да се оправи с изоставянето. Не, повода би трябвало да е, както постоянно стоят нещата съгласно хищниците, че жертвата е отговорна. За благополучие правосъдните заседатели не се хванали на лъжите й.

~ Студени, коравосърдечни, пресметливи, контролиращи

Хищниците са студени и безразлични. Затова ги оприличаваме на влечуги и по тази причина по време на правосъдните процеси те наподобяват изцяло неподатливи на страсти, в ослепителен контрастност със скърбящото семейство на жертвата. Прословутият сериен палач Хенри Лий Лукас го изрази по следния метод: „ Да убиеш някого е като да излезеш на открито. Ако желая жертва, просто ще изляза и ще си хвана “. Само хищниците мислят по този метод.

За тях животът е игра на „ Я да забележим докога ще се измъквам изсъхнал от водата? “. Те кроят проекти и държанието им е лъжливо. През 70-те години на XX век Джон Уейн Гейси се занимавал с социална активност и се обличал като клоуна Пого, с цел да забавлява децата от квартала близо до Чикаго, само че също по този начин хитро примамвал момченца в дома си, с цел да ги убива садистично – общо 33 деца. Те се молели да ги пощади, а той безсърдечно отнемал живота им.

Харолд Шипман, обичаният и почитан лекар в Хайд, Англия прикривал хищничеството си с десетилетия – хладнокръвно и индиферентно. Заради личната си финансова полза той безсърдечно убивал тези, които най-вече се нуждаели от помощта му. Едва когато прекалено много от пациентите му умряли, истината излязла наяве; другояче той щял да продължи. Криминалната му активност не го тревожела ни минимум – всъщност съвсем му доставяла наслаждение.

По тази причина хищниците по нужда живеят посредством пресметливи неистини. Докато ние използваме думите с цел да поддържаме връзка, те ги употребяват, с цел да манипулират, да принуждават и да заговорничат. Знаят изразите, които ще доставят наслаждение, ще убедят, ще съблазнят и ще привлекат по този начин, както майсторът познава инструментите си или музикантът – нотите си. Обещанията в никакъв случай повече да не лъжат, да не крадат или да не удрят, са празни. Думите им нямат никаква стойност и въпреки всичко толкоз доста хора, даже експерти като служителите на реда и съдиите, се подвеждат по тях, уверени от общоприетата обществена нравственос да им дадат още един късмет. Това е една от аргументите равнищата на рецидивизъм да са толкоз високи: хищниците лъжат, с цел да се измъкнат от пандиза, обещавайки да се държат добре и незабавно се връщат към закононарушенията.

За доста хищници е значима богоподобната опция да упражняват власт над другите, което може да е опияняващо. Тед Бънди казвал, че се чувствал всесилен поради това, че можел да взема решение кой да живее и кой да почине. Израил Кейс, който криел „ комплекти за ликвидиране “ из цялата страна, цялостни с оръжия и принадлежности, подпомагащи закононарушенията му, и за който управляващите считат, че може да е умъртвил най-малко 11 жертви от Аляска до Върмонт сред 2001 и 2012 година, предпочитал да удушава жертвите си с голи ръце, с цел да може да се любува на страданието им, до момента в който умирали на сантиметри от лицето му, очи в очи, самоопределяйки се като краен съдия над живота им.

~ Много импулси, малко задръжки, никакви скрупули

Докато тези персони обичат да управляват другите, те самите нямат морал или етични задръжки и може да бъдат импулсивни, да търсят завършения и да поемат опасности. Клайд Честнът Бароу от двойката Бони и Клайд, бил тъкмо подобен: необмислен изследовател на мощни чувства, който станал банков обирджия и палач. Много модерни банкови обирджии и серийни крадци от магазини показват сходна липса на надзор, както и уличните нападатели. Налице е вълнението от действието, съчетано с привлекателна материална премия, което съгласно един див звяр е самата формулировка за прекрасен ден.

При доста хищници импулсивните дейности, наподобява, преобладават живота им, даже и когато това значи да изложат себе си или други хора на заплаха. 

Подобно на нарцисистите, хищниците могат да реагират бързо на най-малката провокация или хипотетична засегнатост. Често им липсват каквито и да било задръжки или самоконтрол. В пандиза хищниците заобикалят даже да се поглеждат между тях, защото са напълно наясно, че единствено един нападателен взор в коридора може да е задоволителен, с цел да избухне кавга или да се стигне до смъртоносно възмездие.

Докато пиша това, си припомням за паметната роля на Джо Пеши като Томи де Вито във кино лентата „ Добри момчета “ – избухлив, свръхчувствителен към обиди, безсърдечен и неморален. Но такива хора има единствено във филмите, ще кажете вие. Не, съществуват напълно същински хора, които са такива. Ричард Ленард Куклински-Ледения имал неприятен темперамент и който го обидел, не оцелявал. Затова гангстерите го взели за наемен палач. След ареста споделил на управляващите, че е изгубил броя на хората, които е убил; жертвите му били може би към 200. Първо стрелял, след това питал. Действията на хищниците в действителния живот постоянно са по-лоши от представянето им по филмите. В случая Куклински поставя в дребния си джоб измисления Томи де Вито.

Хищниците постоянно са движени от импулси или споделят, че не са могли да се овладеят, само че за осъщественото от тях няма извинения. Ако въобще се опитат да си дадат някаква самокритика, ще го създадат единствено с цел да усъвършенстват хищническите си способи. Никога не очаквайте от тях да се замислят по какъв начин да се трансформират към по-добро. Това няма да се случи.

От: „ Опасните персони “, Джо Наваро; Тони Сиара Пойнтър, изд. „ Изток-Запад “, 2016 година
Снимка: goodreads