Хенри Милър за любовта, думите и свободата да бъдеш себе

Хенри Милър за любовта, думите и свободата да бъдеш себе си.

Хенри Милър ( 26 декември 1891 година – 7 юни 1980 г.) e американски публицист и художник. Оставил е в съкровищницата на международната литература „ Тропик на Рака ”, „ Тропик на Козирога ”, „ Черна пролет ”, „ Лудият петел ”, „ Под покривите на Париж ”… Ето какво споделя за него писателката Ерика Джонг, на която също е лепнато клишето „ нецензурен ” създател:

„ Кой е воин? — пита Хенри Милър в една от своите книги. — На първо място — споделя той — това е човек, победил страховете си. ” Според това определение Милър беше воин. В началото още не, само че в края на живота си разбра, че същинското признание е смехът, а не гневът.

Хенри Милър продължава да е прочут — за собствен смут (докато беше жив) — като „ цар на мръсния език ”. Но за него сексът беше единствено един от методите за самоосвобождаване. В най-освободената му книга обаче — „ Колосът на Маруси ” — изцяло липсва полово наличие.

…Когато подлагаха на критика книгите ми, той споделяше: „ Защо не го приемеш нашега? ” И в този момент не преставам да се пробвам да бъде радостна като Хенри. Когато съумея да се засмея на нещастието, а не да рева над него, може би ще реша, че съм свободна.

Хенри Милър продължава да стряска хората. Не поради известността си като порнограф, нито даже тъй като му прикачиха етикета „ сексист ”, когато през 1970 година Кейт Милет разгласява „ Сексуалната политика ”. От Милър се опасяват, него го ненавиждат най-много тъй като е освободител; тъй като посмя да каже, че сме способни да преодолеем страховете си.

Повечето хора не са свободни. Свободата ги плаши. Те следват модели, основани от родителите, наложени от обществото, от ужаса, провокиран от мисли като „ какво ще кажат хората? ” и „ какво ще си помислят хората? ”, от непрекъснатия вътрешен разговор, в който се сблъскват задължението и желанието; и задължението побеждава.

В една своя не толкоз известна книга, „ Червената тетрадка ”, Хенри цитира Буда: „ Не вярвай в нищо, без значение къде си го прочел или кой го е споделил, даже да съм го споделил аз, в случай че то не е съгласно разсъдъка и възприятията ти. ”

Хенри знаеше, че и най-великият гуру не е непогрешим. Опитваше се да научи феновете си да не го следват сляпо. Малко преди гибелта си през 1980 година Хенри написа на Бил Пикерил, млад художник: „ В окончателната действителност на съществуването има единствено един същински оброк — всеки е венчан за самия себе си. ” Той разбираше, че учителят може само да отвори вратата. Готов би трябвало да е ученикът.

…Сам по себе си Милър е цялостен един свят. Трудно може да се откри негов съвременник, с който можем да го съпоставим. „ Тропик на Рака ” излиза със скандал през 1934 година — същата година, когато Ф. Скот Фицджералд ни дава „ Нежна е нощта ”, Исак Динесен — „ Седем готически приказки ”, Една С. В. Мили

— „ Вино от тези лозя ”, Лангстън Хюз — „ Така вършат белите ”. Специфичният жанр на Милър не може да бъде съпоставен с никого от тях — духът му е заслушан в предишното, в Уитман и Рабле. В една цинична ера Милър остава романтик, образец за оптимизъм измежду пропадналия ни свят, за щастлива беднотия в свят, зависещ на изгодата — също като веселието на Йейтс, когато в Lapis Lazuli написа за китайските мъдреци: „ Очите им, античните им блестящи очи са радостни. ”

Нека си напомним няколко несресани мисли на Хенри Милър от „ Тропик на Рака ”.

Истинският водач няма потребност да води – задоволително му е да показва пътя.
Най-голямата неистина е да обещаеш да обичаш един човек цялостен живот.
Идеите би трябвало да бъдат съчетани с деяние. Ако в тях няма секс и жизнеспособност, няма и деяние.

Ракът на времето ни разяжда. Нашите герои от дълго време са направили самоубийство или понастоящем се самоубиват. Значи не Времето, а Безвремието е героят. Трябва да тръгнем всички в крайник, сплотено към пандиза на гибелта. Спасение няма. Времето няма да се промени.

Нямам пари, нямам средства за издръжка, нямам очаквания. Аз съм най-щастливият човек на земята. Преди година, преди шест месеца, смятах, че съм създател. Сега изобщо не мисля за това. Аз фактически съм създател. Вече нямам нищо общо с литературата. Не останаха книги за писане, популярност Богу. А тази? Това не е литературно произведение, а клюка, клеветничество, сквернодумство. Не е книга в естествения смисъл на думата. Не, това е едно непресекващо огорчение, храчка в лицето на Изкуството, ритник в задника на Бог, Човек, Съдба, Време, Любов, Красота… каквото си изберете.
Хаосът е партитурата, върху която е написана действителността.
Човек, който в никакъв случай не е бил малтретиран от невроза, не може да има действителна визия за страданието.

Човек е в положение да спи съвсем на всички места, само че би трябвало да има място, където да работи. Дори да не основава шедьовър. Даже слабият разказ изисква стол за сядане и усамотение.

Думите са самотност. Снощи оставих за теб две думи на масата – ти ги покри с лактите си.

Инфо: https://spisanie8.bg