Hazrat Inayat Khan (1882 ~ 1927) Оптимизъм и песимизъм Оптимизмът

Hazrat Inayat Khan (1882 ~ 1927)

Оптимизъм и скептицизъм

Оптимизмът съставлява бурен поток на любовта. Оптимизмът е израз на вярата в любовта. По подобен метод любовта, вярваща в любовта е оптимизъм. Песимизмът се ражда от недоволството, от неприятното усещане, което продължава и продължава, трансформирайки се в спънка по житейския път.

Оптимизмът подарява изпълнено с вяра отношение към живота, до момента в който песимистът вижда пред себе си единствено мрачевина. Без подозрение, от време на време скептицизмът е симптом за почтеност и разум, от време на време и за умелост. Но сама по себе си добросъвестността на може да преодолява компликациите, с които се сблъскваме в живота, единствено вярата позволява проблемите. Мъдрецът схваща, че умният не гледа далеко. Умът прониква единствено на несъмнено разстояние и не отива по-нататък, тъй като мозъкът е познание, принадлежащо на земята. 

А по отношение на опитността - в какво се състои опитът на индивида? Човекът се гордее със своята умелост до тогава, до момента в който не види какъв брой голям е светът. Във всяка работа или при всеки размисъл няма миг, в който да не е нужен опит, само че колкото по-голям опит придобива човек, толкоз по-дълбоко осъзнава какъв брой малко знае.

Психологическият резултат на оптимизма е подобен - той оказва помощ да се реализира триумф, тъй като посредством точно на оптимистичния дух Бог е основал света. Оптимизмът идва от Бога, а скептицизмът се ражда в сърцето на индивида. На основата на своя незабележим житейски опит човек прави извода: „ Това ще се окаже безрезултатно, това няма да проработи, нищо няма да стане по този начин “. За оптимиста не е значимо по какъв начин ще приключи всичко. Главното е, че се е опитал. Какво е живот? Животът е опция и за оптимистично настроения човек опцията е заричане, до момента в който за песимиста е загуба. Въобще не Творецът е отговорен за тази загуба, а самият човек, пропуснал опцията.

Мнозина от нас удължават своето боледуване, отдавайки се на песимистичните мисли. Често виждаме, че за човек, измъчен дълги години от някакво заболяване, този кусур се трансформира в такава мощна действителност, че неналичието му наподобява неестествена. Такъв човек има вяра, че заболяването е неговата природа и даже не знае по какъв начин е допустимо да не се усещат болки. По подобен метод хората задържат заболяването в себе си. Има и такива песимисти, които са уверени, че им е писано да бедстват, че са били родени за дрипльовци и не могат да не бъдат нещастни, че небето и земята са срещу тях. Но те сами са своята бедност и се отличават с скептицизма си. 

Животът на индивида зависи от това, върху какво е съсредоточен, тъй че, в случай че се концентрира върху своето Нещастие, ще бъде трагичен. Човек, имащ табиет, който самичък не утвърждава, постоянно счита, че е некадърен да се бори с него, защото това е част от неговата природа. Но природата на индивида е такава, каквато той самичък я одобри. Както всичко в природата е сътворено от Бога, по този начин и всеки субект самичък основава своята природа. И както Всемогъщият е кадърен да промени Своята природа, по този начин и индивидът може да се промени. 

Сред всички творения на този свят човек има най-голямо право на оптимизъм, тъй като той съставлява Бога на земята - Бога-съдия, Бога-твореца и Повелителя на всичко сътворено от Него. Човек е заповедник на своя живот, на своите действия и условия - само в случай че знае това. Човек, талантлив с оптимизъм, е кадърен да оказва помощ на затъналия в бездната на страха и разочарованието. Ако болният и паднал духом човек стигне до скептицизъм, той ще го увлече след себе си надолу, към самото дъно на тъгата. На едната страна е животът, на другата страна - смъртта. Първият се изкачва на върха на планината, вторият потъва в бездната на земята. Нима във време на разкайване или крах, когато всичко в живота наподобява черно, има по-добър асистент от оптимистичния дух, който знае, че всичко ще бъде добре? Няма да бъде пресилено, в случай че кажа, че самият дух на Бога идва при търсещия под формата на духа на оптимизма. Колкото и сложна да е житейската обстановка, колкото и големи да са трудностите, всичко може да се преодолее. Но личният скептичен дух тегли индивида надолу, когато той самичък се намира на дъното. Песимистичният дух на гибелта наподобява по-желан, в сравнение с страданията, които те притискат към земята, по тази причина най-великата премия в този свят е духът на оптимизма, до момента в който най-голямото наказване за земните грехове на индивида е скептицизмът. 

Наистина, изпълнените с вяра ще съумеят.

От: „ Мистични медитации. Учението на суфите “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “
Изображения: bg.wikipedia.org, sufimovement.ru